всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 208 ГПК

Производство по обезпечение на доказателства
Чл. 208. (1) Молбата за обезпечение на доказателства се подава в съда, който разглежда делото, а ако делото не е още заведено-в районния съд по постоянния адрес на лицето, което ще се разпитва, или по местонахождението на имота, върху който ще се извърши огледът.
(2) Препис от молбата за обезпечение се връчва на другата страна.
(3) Определението на съда, с което не се уважава молбата, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Съдът може да събере в същото производство доказателствата, посочени от другата страна, ако те са тясно свързани с тези на молителя.
(5) Когато молителят не е в състояние да посочи името и адреса на другата страна, съдът й назначава представител.
(6) Относно реда за събиране на доказателства и тяхната сила се прилагат общите правила.

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Обжалваемо ли е разпореждане, което не прегражда или не слага край на съдебното производство по смисъла на чл. 274, ал. 1 ГПК?
Може ли съдът да разглежда искане за обезпечение на доказателства по висящо производство, което е прекратено, и какво е процесуалното значение на влизането в сила на определението за прекратяване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Общият или административният съд е компетентен да разгледа иск с претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на извършено видеозаснемане и разпространение на видеоклипове в социални мрежи, какъвто е процесният, и на какво правно основание?
Нормата на чл. 45 ЗЗД съотнася ли се към нормата на чл. 39, ал. 1 и 2 ЗЗЛД като обща към специална норма и какъв е разграничителният критерий за определянето на приложимия процесуален ред за разглеждане на иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на извършено видеозаснемане и разпространение на видеоклипове в социални мрежи?
Когато ищецът е сигнализирал първо КЗЛД за установяване на неправомерно обработване на лични данни чрез видеозаснемане и разпространение на видеоклипове в социални мрежи и впоследствие заведе иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произлезли от същите твърдени противоправни деяния, изразяващи се във видеозаснемане и разпространение на видеоклипове в социални мрежи, преди да е влязло в сила решението на КЗЛД, представлява ли това нарушение на процесуалните правила съгласно чл. 39, ал. 4 ЗЗЛД и ако отговорът е положителен, може ли да бъде санирано такова нарушение в хода на съдебното производство?
Следва ли едно лице да е журналист по професия, за да се ползва от защитата на правото на свободно за журналистически цели или с литературно, или художествено изразяване?
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите си да разграничи кои твърдения са за факт и кои представляват оценка, както и да посочи дали твърденията са неверни и позорят адресата?
Длъжен ли е въззивният съд да прецени всяко конкретно изказване във видеозапис или заглавие на видеозапис, освен оценка и мнение, обективира ли и конкретен злепоставящ факт?
Следва ли страната да докаже пълно и главно вредите, които са претърпени вследствие на всеки един от деликтите, които твърди да са извършени от делинквента?
Следва ли ищецът да докаже пълно и главно, че твърдяното противоправно деяние, от което се твърди да е възникнала вредата, е извършено от ответника? В тази връзка трябва ли ищецът да докаже вредата от извършеното противоправно деяние?
Длъжен ли е въззивният съд при спор за причинени вреди да изиска от ищеца да посочи от кои конкретно изрази и действия е засегнат?
Трябва ли да е доказано изрично противопоставяне на лицето да бъде записвано чрез видеонаблюдение, за да са налице предпоставките за причинени неимуществени вреди?
Следва ли публичните личности да търпят повече критика и намеса в личния живот?
Противоправно ли е поведението и представлява ли обида или клевета изказването на мнение с негативна оценка за определено лице, пряко или косвено, засягащо общественото му положение, когато името му се коментира или се предполага във връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие?
Налице ли е противоправност на поведение при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи лице, което се откроява в обществения живот, ако не засягат достойнството на личността?
Следва ли въззивният съд да кредитира показанията на свидетел, който е заинтересован в полза на една от страните и при условие че същият е пряко засегнат от твърдения деликт?
Следва ли съдът да изложи мотиви защо изключва свидетелски показания от доказателствения материал, защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено? Допустимо ли е съдът да преиначава свидетелски показания или да обсъжда избирателно само части от тях, като игнорира друга част относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства?
Следва ли съдът да обсъди всички факти и доказателства в тяхната цялост?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни/неотносими? Следва ли съдът да обсъди всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните и да отговори на всички възражения в жалбата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Дължи ли се заплащане от страна на поръчителя по договор за изработка, когато изпълнителят е изпълнил задължението си да изработи поръчаното, но поради недаване на указания за монтаж от страна на поръчващия вещта не е монтирана в обекта?
Липсата на одобрен проект за преустройство пречка ли е за изпълнителя да изпълни задължението си за монтаж в обекта?
Може ли виновното неизпълнение на поръчващия по договор за изработка, изразяващо се в недаване на точни и ясни указания за монтаж на изработеното от страна на изпълнителя, да се вмени във вина на последния?
При наличието на потвърждение от страна на поръчващия, че поръчаната и изработена за неговия обект вещ е доставена на обекта, следва ли да се счита, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора и следва ли да получи заплащане за това?
Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, за да определи предмета на договора и да определи действителната воля на страните?
Дали въззивният съд следва в мотивите към решението си да обсъди становището на страните и събраните по делото доказателства?
Могат ли парите да погинат?
Допустимо ли е предпоставка за възникване на отговорност за вреди да бъде договорно неизпълнение за заплащане на парично задължение, което е довело до натрупването на публични задължения към фиска?
С какви доказателствени средства следва да се установи наличието на причинно-следствена връзка по иск за вреди, които се изразяват в натрупване на задължения към фиска, вследствие на договорно неизпълнение, което е установено в съдебен процес? Достатъчно ли е да се предоставят доказателства за натрупаните задължения и периода, за който са натрупани тези задължения?
Ако възложителят е бил недобросъвестен и вследствие на неговото поведение, кредиторът е натрупал публични задължения, допустимо ли е те да бъдат претендирани като претърпяна вреда?
Относно допускане от съда, разглеждащ осъдителен иск в основното исково производство, на съдебна експертиза, която по смисъла на чл. 201, предл. второ ГПК се явява повторна по отношение на задачите, които са идентични със задачите, на които вещи лица по извършени в производство по чл. 207 и 208 ГПК експертизи са дали отговор в заключение, което заключение е прието от съда с определение по ч. гр. д. за обезпечаване на доказателствата.
С оглед разпоредбата на чл. 208, ал. 6 ГПК допустимо ли е съдът, разглеждащ иска в основното исково производство, да не е обвързан с процесуалноправните последици на влязъл в сила съдебен акт – определение по чл. 208 ГПК за събиране на доказателства и следва ли решаващият спора по същество съд да се произнесе с нарочен акт по влязлото в сила определение за събиране на доказателствата по чл. 207 ГПК и сл. и неговата отмяна, в случай, че се констатира непълнота, неяснота или необоснованост на представеното първоначално заключение, прието с определение по чл. 208 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Решение №****/**.**.2021 по дело №****/2019

Какво е значението на задължителните реквизити на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал. 1 от ГПК и по конкретно на тези по чл. 127, ал. 1 ГПК, т. 4 и т. 5, както и на връзката между тях за редовността на исковата молба и какви са правомощията както на първоинстанционния, така и на въззивния съд при констатиране на нередовност на молбата; за това допустимо ли е след като първоинстанционното решение е обезсилено като постановено по непредявен иск, при новото разглеждане на делото първоинстанционния съд да извършва проверка за допустимостта на предявения иск, включително и за редовността на исковата молба, или е обвързан от становището на постановилия обезсилването въззивен съд за това, както и обвързва ли и до каква степен дадената от този съд правна квалификация на иска състава на първоинстанционния съд при новото разглеждане на иска и състава на въззивния съд разглеждащ въззивната жалба против новото първоинстанционно решение, както и за това кога е налице отстраняване на нередовността на исковата молба по чл. 129 ГПК, ал. 2 и ал. 4 и изменение на иска по чл. 214, ал. 1 от ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

1239 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела