чл. 81 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, които са свързани с предмета на доказването, и да формира правните си изводи въз основа на съвкупната им преценка, като конкретно, ясно и точно да изложи в решението си, като се следва законът и правилата на логиката, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва и на кои не, кои възприема и кои – не?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Длъжен ли е въззивният съд, за да основе своето решение на приетото по делото заключение/я (да го кредитира) по същество, да го прецени съвкупно с всички останали доказателства по делото, неговата пълнота, яснота и обоснованост, и следва ли оценката на заключението на вещото лице да се мотивира от съда, а когато по делото са изслушани няколко заключения и е налице различие в мнението на експертите, следва ли съдът да изложи правни съображения, поради което възприема едно от тях?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент на крайните си изводи?
Може ли съдът изцяло да игнорира прието по делото заключение или голяма част от изводите на експертите, без да изложи мотиви защо не кредитира констатациите им в необсъдените в цялост и отделни части заключения?
Следва ли оценката на заключението на вещите лица във всички случаи да се мотивира от съда?
Формират ли основанието на иска по смисъла на чл. 214 ГПК установени по делото факти, които не променят заявеното в исковата молба материално правоотношение, въз основа на което ищецът черпи права по спора?