чл. 289 ГПК

Може ли да се счита, че е формирана сила на пресъдено нещо по въпрос, разгледан само в мотивите на съдебното решение, което да препятства страната да заведе отделно производство, предвид забраната на чл. 299, ал. 2 ГПК?
Налице ли е произнасяне по непредявен иск, т. е. свръхпетитум от страна на делбения съд, ако се е произнесъл по въпрос, за който не е бил сезиран с исковата молба за делба, а възраженията на другата страна, сочещи за наличието на порок при възникването на съсобствеността, не са били приети за разглеждане в делбеното производство като нарочни искания, по които съдът дължи първо произнасяне, преди да се произнесе по въпроса за съсобствеността? Съответно това лишава ли страната от правен интерес да иска изследване на този въпрос в отделно производство?
При условие, че в първа фаза на делба не са въведени за разглеждане по надлежния ред преюдициални искания, касаещи собствеността /в случая – отмяна на КНА, издаден по ЗЖСК/, има ли правен интерес страната да иска изследването им в отделно производство за произнасяне с изричен диспозитив в съдебно решение?
Има ли правен интерес страната да оспори сделка или друго придобивно основание на другия съсобственик след постановяване на решение по допускане на делбата във връзка с необходимостта делбата да бъде валидна, тъй като може да се окаже, че в делбата участва лице, което не е съсобственик на процесния имот, а имотът е вече изнесен на публична продан?
В хипотеза, при която има постановени две влезли в сила съдебни решения, които обвързват страните, но които решават по противоположен начин въпроса съсобствен ли е имота или не /въпрос от решението по чл. 344, ал. 1 ГПК/ и делбеният съд не може да се позове на силата на пресъдено нещо на нито едно от двете решения, допустимо ли е ВКС да дава указания да не се прилага нито едно от двете решения, а въпросът за собствеността да се реши със съвсем ново съдебно решение?