чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК

не могат да бъдат пререшавани, както и съдебни актове, които поради даденото с тях разрешение на материалноправни въпроси, са приравнени по правни последици на влезлите в сила решения. Съгласно приетото в т. 6 на Тълкувателно решение №7/2014 от 31.07.17 на ОСГТК на ВКС, не подлежат на отмяна определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд, изпълнявайки специфична правораздавателна дейност, разрешава въпроса, налице ли са основанията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, като в това производство Върховният касационен съд извършва селекция на касационните жалби, без да се произнася относно съществуването на признатото или отречено с решението спорно материално право. Постановеното определение съдържа разрешение само на процесуалноправни въпроси, свързани с наличието или отсъствието на основанията за допускане на касационно обжалване, но не разрешава материалноправни въпроси от предмета на делото, не се ползва със сила на пресъдено нещо, не прегражда развитието на производството, а и законът не предвижда обжалваемост на този съдебен акт, с постановяването на който, в хипотеза на недопускане на касационно обжалване, процесуалният ред за защита в процеса е изчерпан.