в изложението, да се отмени въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от въззивния съд или ВКС да постанови решение по същество, с което да уважи предявения иск. Поддържа, че въззивният съд не е отстранил допуснатите от първоинстанционния съд нарушения при разпределение на доказателствената тежест с доклада по делото, въпреки направените оплаквания във въззивната жалба, като жалбоподателят-ищец е останал задължен да доказва договора, от който е възникнало вземането на ответника обезпечено с издадения запис на заповед, а така също и развалянето на този договор. Твърди още, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 164 и чл. 165 ГПК за недопустимост на свидетелските показания и изключенията от тази недопустимост, като според жалбоподателя недопустимо било чрез свидетелски показания да се доказва единствено факта на договора, но не и обстоятелствата при които е издаден записът на заповед. Според жалбоподателя въззивният съд не се е произнесъл по доводите и възраженията изложени във въззивната му жалба, което е основание за отмяна на решението, а така също и по наведено твърдение за изтекла погасителна давност.