чл. 587 ал. 1 ГПК
Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Какво е положение на лицето-наемател по отношение на ненаетата част от имота и останалите самостоятелни обекти; приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Кое е лицето, пред което следва да се демонстрира фактическата власт и намерението за своене, ако собственикът на имота е неясен за владелеца?
Длъжен ли е нотариусът при издаването на констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК да изследва правото на собственост на молителя, както и ако не може да се установи идентичност между реално съществуващия и формално описания за изграждане обект в представените договор за суперфиция и строителни книжа; поддържа се противоречие с ТР №11/2013 г. по тълк. д. №11/2012 г. на ОСГК на ВКС, решение №316/20.05.2013 г. по гр. д. №217/2012 г. на ВКС, второ г. о., решение №118/16.11.2016 г. по гр. д. №766/2016 г. на ВКС, второ, г. о. и решение №173/20.06.2013 г. по гр. д. №1273/2013 г. на ВКС, първо г. о.?
Дали може нотариусът да изведе валидно заключение в констативен нотариален акт по чл. 587, ал. 1 ГПК, че молителят е придобил право на собственост върху сграда на основание приращение, като съсобственик на земята, ако за тази сграда не са представени никакви документи в нотариалното производство, без да се изследва кой е извършил строителството ѝ?
Демонстрира ли се намерение за своене от владелец, който извършва множество и на значителна стойност ремонти, подобрения и поддръжка на имот, когато тези дейности са извършени явно пред собственика на имота и той не се е противопоставил на извършването им?
Следва ли въззивният съд в решението си да изложи аргументи защо при преценка на показанията на свидетелите приема, че тези на ответната страна са незаинтересовани от изхода на делото, въпреки че са в родствена връзка с нея и приема показанията им за достоверни, а същевременно не кредитира показанията на свидетелите на ищеца, които нямат родствена връзка с него?
Допустимо ли е страна по делото да претендира и доказва извършени разходи за ремонти, подобрения и поддръжка на процесния имот, чрез представяне на разходни документи, които са издадени на друго лице?
Допустимо ли е въззивният съд да обоснове решението си, ползвайки само нарочно подбрана част от наличните доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
В хипотеза, при която предприятието на ЕТ се наследява от двама наследници и един от тях изразява съгласие да поеме предприятието, а другият изразява насрещно волеизявление, че е съгласен с поемането, следва ли, за да се впише прехвърлянето на предприятието в ТР по партидата на търговеца, наследниците да уредят помежду си имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ за частта от предприятието, придобито по наследство от наследника, който не поема същото?
Нормата на чл. 60, ал. 2 ТЗ урежда ли, освен начина на поемане на предприятието на ЕТ от наследниците на търговеца (с и без фирмата), и хипотеза за прехвърляне на предприятие чрез наследяване при смърт, при която имущественият комплекс на търговското предприятие преминава към този от наследниците, който го е поел, при условията на универсално правоприемство, включително и за частта на наследника, който дава съгласие предприятието да бъде поето от наследника, който го поема, без да е необходимо да се уреждат имуществените отношения чрез правна сделка по реда на чл. 15, ал. 1 ТЗ?
Съгласието за поемането на предприятието на ЕТ с неговата фирма от някой от наследниците трябва ли да бъде дадено съобразно чл. 15, ал. 1 ТЗ – писмено с нотариална заверка на подписите или е достатъчна писмена форма?
При поемане на търговското предприятие на починал ЕТ от един от наследниците по реда на чл. 60, ал. 2 ТЗ и вписване в ТР на поемането, приема ли се, че наследниците са уредили имуществените си отношения във връзка с прекратяване на съсобствеността помежду им с поемане на предприятието от един от тях или те имат свобода да уредят в бъдеще имуществените си отношения?
Ако в активите на предприятието на починал търговец има недвижим имот и част от него се поема по реда на универсалното правоприемство, а за друга част от него наследниците са уредили имуществените си отношения чрез правна сделка, то сделката, чрез която е прекратена съсобствеността между наследниците, подлежи ли на вписване в имотния регистър?
За точното приложение на чл. 60, ал. 2 ТЗ, чл. 15, ал. 1 ТЗ, чл. 16, ал. 5 (предишна ал. 4) ТЗ и чл. 212 ГПК?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички събрани по делото доказателства, да прецени установени ли са релевантните за спорното материално право факти, да се произнесе по всички относими към спорния предмет искания, възражения и доводи на страните, и да изложи правните си изводи във връзка с тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 135 ЗЗД, чл. 15 ал. 1 ТЗ, чл. 15 ТЗ, чл. 153 ГПК, чл. 212 ГПК, чл. 219 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 492 ГПК, чл. 496 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 56 ТЗ, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 598 ГПК, чл. 60 ал. 2 ТЗ, чл. 60 ТЗ, чл. 604 ГПК, чл. 60а т. 2 ТЗ, чл. 7 ал. 2 т. 5 НМРАВ, чл. 70 ЗС
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Следва ли ползващите се от придобивна давност лица, признати за собственици с констативен нотариален акт, при спор за собственост за разликата между придобитите по наследство права и удостоверените в нотариалния акт, да докажат, че са демонстрирали на останалите съсобственици завладяването на тези права?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дияна Ценева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Когато процесният обект не представлява самостоятелен обект на право на собственост, при определяне към кой основен обект /сграда/ представлява принадлежност, следва ли да се вземе предвид неговото функционално предназначение, функционалната му свързаност с основния обект и предназначението му да обслужва същия?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2023
Следва ли съдът да изясни действителната конструктивна височина на приземния (нулев) етаж при спор за промяна на предназначението му в жилище и какво е значението на този факт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 185 ал. 2 ЗУТ, чл. 227 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 предл. трето ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 587 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи, изложени във въззивната жалба, които са от значение за формиране на решаващата воля на съда и да изложи мотиви?
Задължителен елемент от фактическия състав на придобивната давност ли е демонстрирането на промяна в намерението, с което съсобственик упражнява фактическата власт върху частите на друг съсобственик от съсобствената вещ, когато не е установено да са налице обективно съществуващи непреодолими пречки за невладеещия съсобственик да упражнява фактическа власт върху имота?
Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност?
Има ли обвързваща доказателствена сила и легитимиращо действие констативен нотариален акт, издаден по реда на чл. 587 ГПК, по отношение на третите лица и за съда, която ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота?
Как съдът следва да преценява и анализира показанията на свидетелите?
Следва ли въззивният съд като инстанция по същество да даде самостоятелно разрешение на правния спор, с който е сезиран?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли писменото предложение от ищеца към ответника за закупуването на недвижимия имот, предмет на правния спор и на претендирания от ищеца в същия придобивен способ давностно владение, да се приравни на признаване на правото на собственост на ответника по см. на чл. 116, б. а ЗЗД, съответно да прекъсне давностното владение? Съставляват ли определенията, постановени от ВКС, съдебна практика? Може ли да се приеме, че неприключило с влязло в законна сила осъдително съдебно решение в съдебно производство по иск по чл. 109 ЗС е смутило/обезпокоило упражняваното от ответника владение върху недвижимия имот, предмет на това производство? Към кой момент следва да е изтекъл 10- годишният срок, в който ищецът е упражнявал давностно владение върху недвижимия имот при заведен установителен иск за собственост: към датата на завеждане на иска или към датата на приключване на съдебното дирене в първата инстанция? Задължен ли е въззивният съд да предупреди въззивника, че ще се позове на доказателства по делото, които са в негов ущърб и които не са взети предвид от първоинстанционния съд, съответно да му даде възможност да изложи своите доводи и аргументи по тези доказателства? Какви са правните последици на РКС №3/2022 г. по к. д №16/2021 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Връчването на ответника на преписи от исковата молба и доказателствата към нея, преписи от отговора на исковата молба и предявения инцидентен установителен иск и доказателства към него, ведно със съобщение по чл. 131 ГПК, конституира ли го като страна в производството по предявен инцидентен установителен иск и обезпечава ли възможността й от надлежна защита на правата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустимо ли е съдът да обсъжда избирателно свидетелски показания само на една от групите свидетели/една част, като игнорира изцяло показанията на друга група свидетели/друга част, относно релевантни за спора факти, щом установяването им е допустимо чрез гласни доказателства? Нарушен ли, ще е тогава принципът на равнопоставеност на страните в процеса и поставя ли се по този начин една от страните в по-неблагоприятно положение от другата? Задължение на съда ли е да осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права и чрез игнорирането на всички гласни доказателства, чрез които страната доказва твърденията си, поставя ли я в невъзможност да докаже твърденията си респ. в неизгодна процесуална позиция? Задължение на съда ли е при преценката си относно заинтересованост на свидетелски показания да положи усилия и да разкрие на кого от тях дава вяра и да посочи в мотивите си защо това е така? При констатирано противоречие или заинтересованост на свидетелски показания следва ли да ги обсъди наред с останалия доказателствен материал по делото или е достатъчно да ги определи като „заинтересовани“, да ги изключи и да не ги обсъжда? Кои са критериите, при наличието на които следва показания на свидетел да бъдат определени като „заинтересовани“ и „нелогични“, и длъжен ли е съдът да прецени поотделно способността на всеки един свидетел да възпроизведе факти от значение за спора, както и да извърши преценка на степента му на заинтересованост и начина по който е възникнала? При две различни твърдения за придобивен способ, съответно заявени пред Нотариус и обективирани в издаден констативен нотариален акт и тези заявени пред съд в производство по оспорване на този нотариален акт, по кое от двете заявени придобивни основания следва съдът да се произнесе и съответно да вземе предвид?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ал. 1 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 9 ал. 1 ЗН
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.