чл. 194 ГПК
Проверка на документ
Чл. 194. (1) Съдът извършва проверката чрез сравняване с други безспорни документи, чрез разпит на свидетели или чрез вещи лица.
(2) След проверката съдът с определение признава или че оспорването не е доказано, или че документът е неистински. В последния случай той го изключва от доказателствата, като го изпраща на прокурора заедно със своето определение.
(3) Съдът може да се произнесе по оспорването на документа и с решението по делото. В този случай документът заедно с препис от решението се изпраща на прокурора.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Относно преценката за допустимост на предявен от солидарен длъжник иск по чл. 439 ГПК по специфичен казус, основан на факт – неавтентичност на подписа му в договор за кредит, с оглед наличието на ново, несъществувало при издаване на изпълнителното основание, възражение на този длъжник? В този случай, при оспорване на съществуването на договорно задължение на солидарния длъжник основано на факт – неавтентичност на подписа му в договора за кредит, съставлява ли такъв нововъзникнал факт за недължимост на вземането от солидарния длъжник, когато неистинността е установена по надлежния съдебен ред – с решение по чл. 78а НК, приравнено по значение на влязла в сила присъда на наказателния съд и имащо обвързваща сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд, при отчитане на момента на влизане в законна сила на съдебния акт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
чл. 130 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 423 ГПК, чл. 424 ГПК, чл. 439 ал. 2 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78а НК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
за полаганите грижи към датата на хоспитализиране на А. П., допуснал е на страните гласни доказателства и е приел писмени, които не са им били известни до смъртта на прехвърлителя.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва да се прецени дали е процесуално допустимо въззивният съд да обезсили решение на първоинстанционния съд като постановено по нередовна искова молба и вместо да върне делото за ново разглеждане, да постанови акт по същество на правния спор? (Иск по чл. 109 ЗС за преустановяване на неоснователните действия по изтичането на вода от покрив)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази и зачете волята на предходните съдебни състави, постановили валидни решения - по гр. д. №3133/1992 г. и по гр. д. №24313/2013 г. на Софийски районен съд, т. е. налице ли е нарушение на чл. 299 ГПК?
Длъжен ли е бил въззивният съд с оглед правомощията, с които разполага, да направи собствена преценка по чл. 70, вр. чл. 79 ЗС, както и преценка на законосъобразността на проведеното изпълнение по двете изпълнителни производства, за да изясни придобиването срещу недлъжник; когато въззивният съд констатира порок при доклада, трябва ли да го отстрани, давайки указания към страните?
Кой валиден документ легитимира ответника в качеството му на собственик при наличие на нотариален акт от 15.08.2018 г. с невярно съдържание, без документ за платена цена?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Обвързан ли е въззивният съд от влязлото в сила произнасяне по чл. 194, ал. 3 ГПК за неистинност на частен документ и може ли да изгради извод за съществуване на договорно отношение, основанo на съдържанието на този документ, след като същият е изключен от доказателствата по делото като неистински, респективно във въззивната жалба няма наведени аргументи срещу решението в тази му част?
Следва ли съдът да приеме, че е налице валидно договорно правоотношение между търговци, когато по реда на чл. 193–194 ГПК е установено, че подписите под представения договор и приемо-предавателен протокол, не произхождат от лицето, посочено като техен автор, и не е установено кое лице действително ги е подписало?
Имат ли счетоводните записвания и издадената фактура доказателствена сила да установят съществуването на договорно правоотношение и да заместят липсата на автентичен първичен документ, когато по делото е установено, че представеният договор и приемо-предавателен протокол са неистински частни документи?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Допустим ли е иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК за установяване неистинността на разписка за връчване на наказателно постановление по отношение на датата за връчване на същото?
Може ли този иск да бъде предявен в отделно производство, различно от производството, в което той е представен, в случай, че е бил надлежно оспорен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При какви условия се прекъсва владението и какви са правните последици на прекъсването му?
Възможно ли е да се предаде владение върху недвижим имот при положение, че същото вече е било предадено на друго лице въз основа на изрична писмена уговорка със същия праводател?
Какви са способите за установяване на владение върху недвижим имот по смисъла на чл. 68 Закона за собствеността?
На какви изисквания следва да отговаря владението с оглед придобиването на собствеността върху недвижим имот по давност по смисъла на чл. 79 Закона за собствеността?
За задължението на съда да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните и да изложи мотиви по тях съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК?
Оспорването на достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, равнозначно ли е на оспорване на неговата истинност по смисъла на чл. 193 ГПК? Проверката на достоверността на датата на частен документ, който се противопоставя като доказателство за придобиване на спорното право, следва ли да отговаря на изискванията на чл. 193 и чл. 194 ГПК? Какво следва да бъде дължимото процесуално поведение на съда в случай, че страна оспори достоверността на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, който й се противопоставя като доказателство за придобиване от насрещната страна на спорното материално право? Нарушава ли се разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК, когато е направено оспорване на датата на частен документ по смисъла на чл. 181 ГПК, при произнасянето по което съдът не е изследвал надлежно всички относими възражения, доказателства и доводи? Надлежното прилагане на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква ли съвкупен анализ на всички относими доказателства и обсъждане на въведените от страните съответни доводи и възражения, за да се установят по несъмнен начин обстоятелствата, които доказват достоверността на датата на частен документ, който съдът приема като доказателство за придобиване на спорното право?
При провеждането на главно доказване на факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, и при липса на насрещно доказване за този факт, в какъв обем следва да са извършените от въззивната инстанция процесуални действия, когато постановява непризнаване на този факт, с оглед удовлетворено изискването на чл. 12 ГПК, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК? Може ли да се приеме за недоказан факт, за който се представя пряко писмено доказателствено средство, само въз основа на косвени доказателства, които се отнасят до обстоятелства, свързани с главното доказване на насрещната страна? Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства?
Допустимо ли е да се приемат като доказателствено средство обясненията на страна, съдържащи изявление за изгодни за нея факти? Допустимо ли е да се приема за установен правнорелевантен факт, който е изгоден за доказващата го страна, въз основа на нейни обяснения, които го потвърдят?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Съставляват ли нарушение на трудовата дисциплина, даваща основание за налагане на дисциплинарно наказание, действия или бездействия на работника или служителя извън кръга на служебното му правоотношение, извън службата му в частния /личния му живот/, когато действа в защита на своята личност, чест и достойнство? Може ли само на база решение на съд с оглед отношения между работника и трето лице, което не е във връзка с трудовото правоотношение, а изразява само личното отношение на третото лице към работника, да се приеме, че са налице основания за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“? Излиза ли извън предмета на спора съдът, в случай, че предмет на иска е трудов спор за отмяна на заповед, с която е наложено наказание дисциплинарно наказание „уволнение“, а се разглежда крайният акт на приключило производство по дело от частен характер, което е между ищеца и трето лице, извън кръга на службата му и касае единствено и само личния му живот? При липса на основания, визирани в разпоредбата на чл. 186 КТ, които изключват вина на работника за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение на основание чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ и при липса на доказателства, установяващи злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто име на предприятието, допустимо ли е ангажиране на отговорността на работника за неизпълнение на трудовите му задължения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
чл. 126 т. 9 КТ, чл. 130 НК, чл. 151 ал. 2 ГПК, чл. 151 КРБ, чл. 186 КТ, чл. 189 ал. 1 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 7 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 ГПК, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 21 АПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 225 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 75 КТ
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл. 114 ЗЗД давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви– от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Отговорността на администраторите по чл. 57, ал. 3 ЗБН за вреди, причинени на банката, обусловена ли е от момента, в който са настъпили вредите, и съответно, дали към този момент администраторите са били отстранени от длъжност? При предявен иск по чл. 57, ал. 3 ЗБН за обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на администратори на банка, за настъпването на вредата, поради несъбиране на вземането по договор за банков кредит, достатъчно ли е кредиторът да е предприел всички действия по събиране на вземането в индивидуалното принудително изпълнение или е необходимо кредиторът да е инициирал производство по несъстоятелност и едва при проведено универсално принудително изпълнение и удовлетворяване на кредитора може да се приеме, че вредата в патримониума на банката вече е настъпила? Длъжен ли е съдът да зачете материалната доказателствена сила на официален свидетелстващ документ по отношение спорен по делото факт, ако официалният документ не е оспорен от заинтересованата страна по реда на чл. 193 ГПК и съответно не е приет за неистински, по смисъла на чл. 194 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 135 ЗЗД, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 18 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 193 ГПК, чл. 194 ГПК, чл. 2 ал. 1 ЗЧСИ, чл. 240 ал. 2 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 440 ГПК, чл. 496 ГПК, чл. 57 ал. 3 ЗБН, чл. 57 ал. 6 ЗБН, чл. 625 ТЗ, чл. 649 ал. 1 ТЗ
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.