Правопогасяващо възражение
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Правопогасяващо възражение” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
За значението на коефициентите на обща и бърза ликвидност при определяне на икономическото състояние на длъжника в производството по чл. 625 ТЗ и по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да извърши анализ на относимите към тях и събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е съдът да приеме за установено осъществяването на фактическия състав на придобивната давност по чл. 79, ал. 1 ЗС въз основа единствено на косвени доказателства, включително и свидетелски показания, които не се основават на преки впечатления относно упражняването на фактическа власт върху имота?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства и да изложи съображения кои от тях кредитира и защо не кредитира други, както и да обсъди наведените то страните, релевантни за спора доводи и възражения, като изложи мотиви кои от тях намира за основателни и защо?
Обвързан ли е застрахования с общите условия на застрахователя, при положение, че същите не са приети и получени от него при условията на чл. 147а, ал. 2 и ал. 5 ЗЗП и може ли да се счита, че ОУ са приети от застрахования и че същият се е съгласил с тях, подписвайки застрахователния договор?
Представлява ли проявена то водача груба небрежност, довела до щетата и уговорена в общите условия като изключен риск, при положение, че са налице множество обективни причини за настъпването на ПТП?
Извършените от водача действия за причиняване на ПТП, могат ли да се квалифицират като проява на груба небрежност, при положение, че са налице множество обективни, а не субективни фактори?
Следва ли съдът да преценява доказателствената стойност на свидетелските показания на посочените в чл. 172 ГПК лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Марков
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?
Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от прехвърлителя?
Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?
Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?
Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?
Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?
Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?
При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 10 ГПК, чл. 101 ал. 1 ГПК, чл. 12 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 178 ал. 2 ГПК, чл. 190 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 22 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 7 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 79 ЗЗД, чл. 87 ал. 2 ЗЗД, чл. 87 ал. 3 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
cа решени в противоречие с практиката на ВКС, тъй като съдът е: 1/ Тълкувал само отделни уговорки на договора, на не във връзка една с друга; 2/ Неправилно е приел, че началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е издаването на акт обр.15 на дата 18.04.2017 г., а не разрешението за въвеждане в експлоатация с акт 16 на дата 28.04.2017 г.; 3/ Съдът се е позовал на необоримата законова презумпция на чл. 264, ал. 3 ЗЗД като е приел, че след като за възложителя е въведено законово задължение, а не право да прегледа престирания му от изпълнителя резултат, и е отказал да подпише акт обр. 15, то работата следва да се счита за приета по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, независимо от изричното му възражение в друг писмен документ, че не приема извършеното; 4/ Съдът неправилно е приел, че е спазена процедурата по чл. 170, ал. 2 ЗУТ, макар че по делото не е представено пълномощно рег. №9839/23.12.2016 г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 169 ЗУТ, чл. 179 ал. 1 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 264 ал. 1 ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 ЗЗД, чл. 265 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 265 ал. 1 т. 2 ЗЗД, чл. 265 ал. 3 ЗЗД, чл. 265 ЗЗД, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
От кога започва да тече погасителната давност за вземания за подобрения, извършени от наемателя в наетия имот? Кой е началният момент, от който започва да тече погасителната давност за вземанията на наемател от наемодател, произтичащи от неоснователно обогатяване вследствие извършени подобрения на наетата вещ? Как се уреждат отношенията между собственика и подобрителя на наетата вещ, ако имат сключен договор за наем - съобразно договора за наем или по правилата на водене на чужда работа без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и чл. 59 ЗЗД, а за добивите - чл. 93 ЗС? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, например на договорно основание? Разполага ли с право на иск по чл. 59 ЗЗД този, който може да защити правото си с друг иск, но е пропуснал да го предяви в установените давностни и преклузивни срокове? Прилага ли се чл. 59 ЗЗД, когато е налице друг ред за възмездяване на държателя за извършени подобрения в чужд имот? Ако подобренията са извършени по силата на клаузи от договора за наем, отношенията между наемателя и наемодателя следва ли да се уредят съобразно договора? Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения от наемател в наетия имот, приложима ли е при наличие на клауза в наемния договор относно подобренията на наетия имот? Когато първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 59 ЗЗД, следва ли въззивният съд да изследва служебно въпроса за липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец? Следва ли искът, въз основа на който е образувано първоинстанционното производство в настоящия случай, да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо-во ЗЗД - иск за реално изпълнение на договорно основание, а не като такъв по чл. 59 ЗЗД /за неоснователно обогатяване/, каквато е дадената от първоинстанционния съд правна квалификация? Следва ли да се установи действителния размер на обогатяване на ответника и обедняване на ищеца при претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД и следва ли да се разграничат необходимите разноски от подобренията? Налице ли е обедняване на наемателя, в случаите, в които е извършил разходи за подобрения на наетия имот, които разходи са му били възстановени от ЕСИФ и/или от държавния бюджет, чрез отпускането на целева безвъзмездна финансова помощ за наетия обект, собственост на наемодателя? Би ли била основателна претенцията на наемателя за повторното възстановяване на финансираните безвъзмездно разходи? Съставлява ли неоснователно обогатяване на наемателя, възстановяването на извършени от него разходи за подобрение на наетата вещ от страна на наемодателя- собственик, ако тези разходи вече са били възстановени от ЕСИФ и/или държавния бюджет, чрез отпускането на безвъзмездна целева помощ? Може ли наемодателят - собственик на имот да се ползва правомерно от извършени от наемателя незаконни по смисъла на ЗУТ подобрения в имота /основен ремонт/? Съставляват ли такива подобрения обогатяване на наемодателя по смисъла на чл. 59 ЗЗД? Основателна ли е претенцията на наемателя за възстановяване на извършени разходи за подобряване на наетия имот, ако тези подобрения съставляват незаконен строеж по смисъла на ЗУТ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа въззивната жалба, като се произнесе по всички, изложени от въззивника доводи и възражения в тяхната пълнота? Следва ли крайните изводи на решаващия състав да се изграждат върху съвкупната преценка на доказателствения материал?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При предявен иск с правно основание чл. 200 КТ разполага ли въззивната инстанция с правомощието служебно да следи за интереса на ищеца и въз основа на този интерес, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК разполага ли с правомощието служебно да назначи повторна съдебна експертиза? Може ли въззивният съд да назначи повторна СМЕ без наличие на въззивна жалба, изходяща от страната с правен интерес да иска повторна СМЕ? Задължена ли е въззивната инстанция, когато на основание чл. 195, ал. 1 ГПК назначава служебно повторна експертиза, да изложи мотиви относно причините, поради които счита първоначалното заключение за необосновано и съответно за причините, поради които възниква съмнение за неговата правилност? Коя процесуалноправна норма от законодателството на РБ налага задължение за съда да следи служебно за интереса на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 200 КТ? В случаите, в които ищецът по иск с правно основание чл. 200, ал. 1 ГПК преди изтичането на определения му с ТЕЛК решение срок на неработоспособност е започнал работа като общ работник, може ли да се счита, че същият се е възстановил от уврежданията на неговото здраве и ако да - представлява ли този факт основание за намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди? Въз основа на какви критерии се определя какъв е интересът на работодателя, когато действията на работника, установени в нарушение на инструкциите за безопасност са били насочени само към предотвратяване на материална/имуществена вреда, чиято парична стойност явно не съответства на опасността за живота и здравето на работника? Изключва ли се приносът на пострадалия за настъпването на вредите по чл. 200 КТ ако установеното от съда нарушение на правилата за безопасност е било предприето в интерес на работодателя? Когато съдът отхвърля възражение за съпричиняване по чл. 201, ал. 2 КТ с мотив, че неправомерното поведение на работника е било предприето и в интерес на работодателя, следва ли това съждение на съда да се обосновава с мотива за конкретното съотношение между застрашените блага/имущества/интереси на работодателя, от една страна, и степента на опасност за здравето на работника, от друга страна? При неизпълнение на задължението на работника по чл. 33 Закона за здравословните и безопасни условия на труд, констатирано в протокола по чл. 58, ал. 6 КСО, длъжен ли е съдът да се съобрази с материалната доказателствена сила на този документ досежно установения принос на работника за настъпването на вредите от трудовата злополука? С оглед диспозитивното начало в гражданския процес, допустимо ли е съдът да основе решението си на невъведен от ответника факт или възражение, при което излизайки извън рамките на законовите си правомощия да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявения иск на незаявено във въззивната жалба основание за неправилност на решението? Допустимо ли е въззивният съд да приеме, че е налице извънсъдебно прихващане и да отхвърли иска, без такова възражение да е въведено от ответника нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба имайки предвид, че ответника е направил възражение за съдебно прихващане? Съществува ли задължение на въззивния съд да изложи конкретни мотиви по всяко едно релевантно за спора доказателство, съдържащо се в кориците на делото? Съществува ли задължение на въззивния съд да обсъди връзката между относимите доказателства, съдържащи се в кориците на делото? Може ли основание за отхвърляне на иска да е недоказването на факти, които не са включени в предмета на доказване с доклада по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 1 КТ, чл. 200 ал. 4 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 402 ал. 2 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 55 ал. 1 КСО, чл. 58 ал. 6 КСО
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.