30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добро утро! Моля, влезте в профила си!

чл. 267 ГПК

Подготвително заседание
Чл. 267. (1) В закрито заседание въззивният съд извършва проверка на допустимостта на жалбите при съответно прилагане на чл. 262, произнася се по допускане на посочените от страните нови доказателства и насрочва делото за разглеждане в открито заседание. Разрешаването на въпросите по допустимостта на жалбите и доказателствените искания може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът прецени, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът може да изслуша отново свидетели и вещи лица, ако прецени това за необходимо.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Има ли Българска народна банка качеството „компетентен орган” по смисъла на чл. 1, пар. 3, б.i от Директива 94/19ЕО?
Има ли Фонд за гарантиране на влоговете в банките качество на публичноправен орган, от значение за разглеждане, или изключване на търсената от този ответник отговорност по чл. 2в ЗОДОВ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Какви са правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил такъв, съгласно чл. 146 ГПК или докладът му е непълен или неточен? Допустимо ли е въззивният съд да разширява предмета на оспорването, въведено от някоя от страните по делото с отговора на исковата молба, приемайки че във въведеното оспорване се състои имплицитно и допълнително оспорване относно друг елемент на спора, подлежащ на допълнително доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Яна Вълдобрева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В хипотезата, че въззивният съд приема наличие на признание за неизгодна за страната факт, длъжен ли е да обвърже това признание само до размерите и обстоятелствата, до където лицето си е признало или следва да проследи границите, до където може да се е разпростряло във времето? След като ответницата признава, че е получавала пари от трудовото възнаграждения на ищеца по нейната банкова сметка, но признава за три месеца, длъжен ли е съдът да уважи искането ни за представяне на извлечение от нейната банка? Още повече, че това искане не е преклудирано и е заявено още пред първоинстанционния съд, а в последствие е послужило като доказателствено искане пред въззивната инстанция?
Ако районният съд приема изцяло отричането на факта, че през банковата сметка на ответницата са превеждани пари на доверителя ми, а въззивният съд приема, че съществува признание на този факт, то възможно ли е да бъде потвърдено съдебното решение при различни и противоположни приети за установени факти? Това по своята същност означава ли, че въззивният съд се е произнесъл по начин в който се разминава обстоятелствената част на диспозитива на решението и ако е така, какви са последствията при това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Как се разпределя доказателствената тежест по възражение на ответник по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, че платеното от ищеца представлява изпълнение на чужд дълг, и задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Дора Михайлова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При валидно сторена възлагателна претенция от съделител-наследник и при липса на конкуренция на възлагателни претенции в производство по делба, пречка ли е за уважаване на възлагателна претенция, обстоятелството, че съделителят-наследник не е живял в имота към датата на откриване на наследството на един от общите наследодатели при положение, че съделителят-наследник не притежава друго жилище и за него е налице елемента жилищна нужда? Нужно ли е в този случай да се избегне изнасянето на имота на публична продан?
Следва ли да намери приложение даденото в т. 9 на ТР №1/19.05.2004 г. ТД №1/2004 г., разрешение според което ако претендиращият възлагане по реда на чл. 349, ал. 2 ГПК съделител е живял в имота предмет на делбата към момента на смъртта на който и да е от общите наследодатели е достатъчно да се приеме, че са налице предпоставките за възлагане?
При установено противоречие в показанията на разпитаните свидетели, следва ли въззивния съд на основание чл. 266, ал. 3 ГПК да допусне събиране на гласни доказателства, чрез разпит на свидетели за да се изяснят противоречията между вече разпитаните свидетели показанията на които са от съществено значение за правилното решаване на делото?
Следва ли въззивния съд да уважи искането за събиране на гласни доказателства, при положение че това доказателствено искане е било отхвърлени от първоинстанционния съд поради допуснато процесуално нарушение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът при предявен положителен установителен иск за собственост да се произнесе по всички посочени от ищеца придобивни основания?
Има ли процесуално задължение въззивният съд да разгледа и обсъди всички оплаквания, възражения и въпроси, посочени във въззивната жалба и становищата на страните?
При изложени във въззивна жалба оплаквания срещу доклада по чл. 146 ГПК на първата инстанция, следва ли въззивният съд да даде на страните указания относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?
Допустимо ли е събирането на гласни доказателства по искане на страна, направено в първото по делото съдебно заседание, след одобряване на доклада на съда, при положение, че страната не е подала отговор по чл. 131 ГПК на исковата молба по чл. 225 ГПК за главно встъпване?
При установителен иск, предявен от владелеца, за придобиване на правото на собственост върху недвижим имот въз основа на давностно владение, съдът следва ли да присъедини и отчете периода на давностно владение след предявяване на иска до приключване на устните прения във съответната съдебна инстанция?
Допустимо ли е иск за собственост на недвижим имот да бъде уважен само въз основа на признание на иска от страна на ответника, без да се събират други доказателства и без да бъде извършена съвкупна преценка с всички останали доказателства и обстоятелства по делото? Може ли признанието на вещен иск да доведе до постановяване на решение по чл. 237 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да извърши всички процесуални действия, които основният съд не е извършил и за които има наведени оплаквания във въззивната жалба в хипотезата на съединяване на дела /чл. 213 ГПК/, по които няма пълна идентичност между страните и са на различен етап от своето процесуално развитие?
Допустимо ли е възобновяване на съдебно производство, спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, преди да е приключило с влязъл в сила акт преюдициалното съдебно производство?
При съединяване на дела, по които няма идентичност на всички страни, може ли съдът да прилага и съобразява събрани доказателства, вкл. експертизи, приети до съединяването на делата, по едно от тях, по които не е участвала една от страните?
Какви са задълженията на въззивната инстанция, при изрично заявено нарушение на основния съд относно неизготвяне на доклад по чл. 146 ГПК по присъединено по реда на чл. 213 ГПК дело?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички възражения, доводи и твърдения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и да изложи собствени мотиви по спора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд, като съд по същество на спора, да събере доказателства и да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото по възраженията на ответника: а/ правопрепятстващо възражение на жалбоподателя за значението на договореността за престирана издръжка и гледане за минало време и б/ правопогасяващо възражение за престирано и прието от прехвърлителя изпълнение през целия период на действие на договора, а при условие на евентуалност, в хипотезата на период на неизпълнение – за незначителност и липса на виновно бездействие?
Нарушава ли съдът задължението по чл. 267 ГПК и представлява ли непълнота на доклада, когато предмет на иска за разваляне е договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане и съдът не е взел становище и не е разпределил доказателствената тежест по въпросите за съотношението между престираното и прието изпълнение за издръжка и гледане за минало време и бъдещо време? Представлява ли непълнота на доклада на съда игнорирането на тази договореност и нарушава ли правото на защита на ответницата – приобретател, защото относими към въпроса значимо или незначимо е изпълнението на грижи и издръжка за минало време са както характера на договора, който е комутативен /окончателен, защото договореността обективира извършена и приета размяна на престациите – правото на собственост върху недвижимия имот и издръжка и гледане за минало време, престирани от приобретателката и приети от прехвърлителя?
Приложимо ли е правилото на чл. 192 ГПК в производството за оспорване на електронен документ? Допустимо ли е при установена фактическа невъзможност за представяне на електронния носител, на който е прието електронно съобщение, да се задължи другата страна да представи електронния носител, от който са изпратени съобщенията по електронен път?
Нарушава ли съдът правото на защита на страната, когато след допускане на повторна експертиза отхвърля възражението срещу назначаването на експерта, изготвил първоначалната експертиза и замяната му с друго вещо лице?
Представлява ли нарушение на правото на защита на жалбоподателката отказът на съда да приеме като доказателство по делото документ на чужд език, след възражение от другата страна за липсата на превод? Следва ли съдът да предостави възможност на страната да представи документа с превод? Допустимо ли е назначаване на експертиза за превод на документа?
Какво е значението на договореността за прехвърляне на недвижим имот срещу престирана издръжка и гледане за минало време и бъдещи издръжка и гледане?
Допустимо ли е разваляне на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане за минало време и за бъдещи издръжка и гледане?
При доказани воля и съгласие на прехвърлителя за изменение на вида на престацията – от задължение за издръжка и гледане само в задължение за издръжка, представлява ли неизпълнение забавата на престациите за определен период от време или забавата се санира с приемането и одобрението на престираното изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът, при произнасянето си относно наличието или липсата на основанието за прогласяване на нищожност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави, да изследва в цялост фактическата обстановка по делото и да съобрази и отчете особеностите и фактите на конкретния казус, или е достатъчно частично да пренесе цифрите, посочени в решения на ВКС по други казуси, като на база направената абстрактна преценка само за нееквивалентност на престациите да определи липсата на това основание за недействителност и съответно отхвърли предявения иск?
При произнасянето си по предявен иск за прогласяване нищожността на правна сделка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличие в конкретния случай на факти и обстоятелства, свидетелстващи за неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, трябва ли съдът да обследва сделката и съпътстващите я други обстоятелства в цялост, като прецени комплексно, или се произнася само въз основа на механично пренесени цифри от решения на ВКС и абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Следва ли съдът да отчита фактите и обстоятелствата, свидетелстващи за нарушение на обективните морални категории, свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение при произнасяне си по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, или е достатъчно механично да пренесе цифри от решения на ВКС и да направи абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Допустимо ли е съдът, разглеждащ делото като въззивна инстанция да отхвърли искане за събиране на доказателства, направено още в първата инстанция, чрез което само и единствено може да се осъществи пълно доказване на факти и обстоятелства, за които съдът е възложил доказателствената тежест на страната, направила това искане?
Задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 226, ал. 3 ГПК, когато искът е отхвърлен, поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно съответни доказателствени искания в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за които са наведени оплаквания във въззивната жалба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Десислава Попколева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

12347 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела