Павлов иск

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Павлов иск” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

Вероятна недопустимост на въззивния акт поради липса на правен интерес. (По искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, във връзка с чл. 649 ТЗ за обявяване за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КМБ България“ ЕАД /н./ на вписвания и договори)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Вероника Николова

Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

За проверка вероятната недопустимост на обжалваното решение предвид постановките на ТР от 09.07.2019г., постановено по т. дело №1/2017г. на ОСГТК на ВКС. (По иск на основание чл. 135 ЗЗД за обявяване на недействителна по отношение на ищеца „Глоуейв България” ЕООД, извършената покупко-продажба на недвижим имот на Сдружение в обществена полза “Аероклуб Монтана, придобит в режим на СИО)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Таня Орешарова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

1. За задължението на въззивния съд да вземе в предвид и изложи съображения по всички критерии, по които прави преценка за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, които са обусловили произнасянето му. 2. Включва ли заплатеното от ищеца възнаграждение за адвокат по представен при завеждане на делото договор за правна защита и съдействие защита и по всички бъдещи отклонения във връзка с предмета, страните и развитието на производството по делото, включително и представителство и защита на ищеца по всички въведени от ответника възражения, предявени инцидентни искове, насрещни искове и други процесуални действия на ответника, израз на негови процесуални права, или при всяко отклонение във връзка с предмета, страните и развитието на производството, страните следва да уговарят и представят доказателства за допълнително уговорено и платено адвокатско възнаграждение. 3. Следва ли решаващия съд по направено възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК при определяне и присъждане на размера на адвокатското възнаграждение на страните да съобрази действителната фактическа и правна сложност на делото, обема и сложността на извършената дейност към момента на приключването му като вземе предвид всички отклонения в развитието на процеса или при преценката си следва да се ограничи с фактическата и правна сложност на делото към момента на завеждането му и сключването на договора за правна защита и съдействие. Спрямо първия от въпросите се поддържа селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а спрямо останалите – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като се поддържа, че е налице и очевидна неправилност.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „За задължението на съда да следи за допуснати процесуални нарушения и при констатирани такива по чл. 146 ГПК, опороченото действие следва да се повтори, като се направи доклад по делото и се дадат съответните указания?“; 2. „За задължението на съда да постави въпроси на страните по посочените от тях факти при нужда от изясняването им и да даде указания по чл. 145, ал. 2 ГПК, да обсъди всички наведени доводи и възражения на страните и да изложи съображенията си по тях в мотивите на решението си?“; 3. „За задължението на съда да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при нарушаване на чл. 146 ГПК от първоинстанционния съд да повтори опороченото действие, като извърши доклад по делото и укаже на страните фактите, които се нуждаят от доказване?“; 4. „За съдържанието на доклада на съда по чл. 146 ГПК, последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства във връзка с чл. 266, ал. 1 ГПК, както и преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и се искат нови доказателства, извън хипотезите на чл. 147 и чл. 266, ал. 2 ГПК и следва ли въззивния съд да даде на страната указания съобразно чл. 146, ал. 2 ГПК когато счита, че определени твърдяни от нея факти не са били доказани в първоинстанционното производство?“; 5. „Дали въззивния съд следи за нарушения на първата инстанция и когато констатира порок при извършването на доклада, длъжна ли е да го отстрани, вкл. като сама изготви доклад по делото?“. По тази група въпроси се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №211 от 30.06.2011 г. по гр. д. №995/2010 г., IV г. о.; Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК; решение №205 от 11.07.2011 г. по гр. д. №149/2011 г., II г. о.; решение №700 от 6.12.2010 г. по гр. д. №304/2010 г., III г. о.; решение №549/29.10.2010 г. по гр. д. №56/2010 г., IV г. о.; решение №138/25.03.2011 г. по гр. д. №1127/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др.; 6. „Задължен ли е въззивният съд съгласно чл. 271, чл. 272 във вр. с чл. 236 ГПК да обсъди в мотивите на акта си всички доводи и възражения на страната?“; 7. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички твърдения и възражения на страните по делото от значение за изхода на спора и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тях?“; 8. „За задължението на съда да обсъди направените от страните възражения; както и да обсъди и отговори на всички доводи във въззивната жалба и оплаквания; не е извършил цялостна самостоятелна преценка на фактическите твърдения на страните, доводите и възраженията им, а избирателно е обсъждал представените по делото доказателства; и относно формиране на вътрешното убеждение на съда и приложението по чл. 12, чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК?“; 9. „Следва ли второинстанционния съд с оглед задълженията на съда по чл. 12 ГПК да обсъди аргументите и доводите на ответника и прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и по чл. 235, аз. 2 ГПК и да постанови решението си върху приетите от него за установени факти и върху закона, който е от значение за изхода на делото?“; 10. „За задълженията на съда при докладване на въззивната жалба да даде указания на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства съгласно чл. 146, ал. 2 ГПК?“; По въпроси с №№6-10 се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с твърдения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №142 от 30.03.2020 г. по т. д. №2970/2018 г., I т. о.; решение №221/08.02.2016 г. по гр. д. №1453/2015 г. на ВКС, I г. о.; ТР №1 от 04.01.2001 г. по гр. д. №1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение №154/24.08.2016 г. по гр. д. №3848/2015 г., IV г. о.; т. 2 на ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение №549/29.10.2010 г. по гр. д. №56/2010 г., IV г. о. и др.; 11. „Как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл. 172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания. Следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл. 172 ГПК?. По въпроса се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения за противоречие с решение №15 от 30.01.2015 г. по гр. д. №4604/2014 г. на ВКС, IV г. о.; 12. „От кой момент започва да тече погасителна давност за вземане основано на запис на заповед от датата на предявяването му или от съдебното решение постановено по иск с правно основание по чл. 534 ТЗ? Кога се погасява по давност кредиторовото вземане по запис на заповед - с тригодишната давност или с тази по чл. 534 ТЗ?“; 13. „Налице ли е идентичност на вземането по запис на заповед и по иск за неоснователно обогатяване. Налице ли е било вземане към момента на прехвърляне на имота с брачен договор на едно от двете основания?“; 14. „По отношение на вземането, установено със съдебно решение по иск с пр. основание чл. 534 ТЗ, основан на запис за заповед от кой момент тече давността за предявяване на Павловия иск - от датата на предявяване на записа за заповед или от датата на влизане в сила на съдебното решение?“ и 15. „От кой момент е изискуемо вземане, основано на запис на заповед и от кой момент започва да тече погасителната давност за него?“. По последната група въпроси, се твърди, че въззивния съд се е произнесъл в противоречие с: решение №11/14.05.2019 г. по т. д.№1574/2018 г. на ВКС, I т. о.; решение №552 от 15.07.2010 г. по гр. д. №171/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като с атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по въпроси, който са от значение за развитието на правото. Релевира се и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето-то ГПК –очевидна неправилност на въззивното решение.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

– общи основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени следните въпроси: 1. „При наличие на валидно учредено поръчителство и възникнала въз основа на него солидарна отговорност, как следва да се тълкува по смисъла на чл. 20 ЗЗД последващо волеизявление на поръчителя за задължаването му като солидарен длъжник по смисъла на чл. 121-123 ЗЗД и дали същината и характеристиката на отговорността на поръчителя към кредитора се променят в отговорност на встъпил в дълг съдлъжник, без да е изразена изрична воля от поръчителя за встъпване в задължението като съдлъжник?“ и 2. „Дали в производство по предявен конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД може да се оспорва материалната легитимация на ищеца, чрез възражение на ответника за погасяване по давност на вземането на ищеца и дали разглеждането на такова възражение от съда е в противоречие с разясненията по т. 2 на тълкувателно решение №2 от 09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС?“. Сочи се наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че по първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: решение №213/06.01.2017 г. на ВКС IV г. о., по гр. д. №5864/2015 г.; решение №156 на ВКС IV г. о., по гр. д. №6042/2015 г.; решение №85 на ВКС III г. о., по гр. д. №1207/2014 г.; решение №231/17.01.2020 г. на ВКС IV г. о., по гр. д. №4249/2017 г. По втория въпрос се сочи противоречие с: решение №50190/10.02.2023 г. на ВКС I т. о., по т. д. №1953/2021 г. и решение №60082/03.09.2021 г. на ВКС I т. о., по т. д. №2771/2018 г. Сочи се и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – тъй като с атакуваното решение въззивният съд се произнесъл по въпроси, който са от значение за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

1. Съдът по иска по чл. 135 ЗЗД длъжен ли е да се произнесе по всички възражения, с които възникването на вземането се оспорва от длъжника и от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил? 2. За отговора на въпроса има ли значение, че вземането е установено със сила на пресъдено нещо, но лицето, в полза на което длъжникът се е разпоредил, не е участвало в процеса по постановеното влязло в сила решение? и 3. Длъжен ли е съдът по иска за обявяване на относителната недействителност на разпоредителна сделка поради личен дълг на единия съпруг – за 1/2 ид. част от имота, да се произнесе по възражението на длъжника или на лицето, в чиято полза последният се е разпоредил, че макар имотът да е бил придобит по договор за покупко-продажба на името на двамата съпрузи, е станал собственост на съпруга-недлъжник поради пълна трансформация на лично имущество? Касаторите считат въпросите включени в предмета на обжалване – общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК, и твърдят, че въззивният съд е отговорил на първия в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК, на третия - в противоречие с решение №193/22.07.2016 г. по гр. д. №4144/2015 г. ВКС, IV-то ГО, а вторият, повдигнат само от касатора Л. П., да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По същество се оплакват, че решението е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения (по чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 и чл. 296 ГПК), причината за неправилното прилагане и на чл. 135, ал. 1 ЗЗД – касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. първо и 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Геника Михайлова

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022

от 1) до 7), независимо от формулировката си, се свеждат до въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните. По този въпрос е установена последователна практика на ВКС в смисъл, че въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, е длъжен да обсъди всички доказателства, факти и доводи на страните, допустими и относими към предмета на спора във въззивното производство, определен в пределите по чл. 269 ГПК, като изложи самостоятелни мотиви по спорните въпроси. Изложените от въззивния съд мотиви не разкриват отклонение от посочената практика, доколкото съдът е обсъдил относимите към единствения спорен въпрос относно предмета на въззивното производство и значението на вземанията за законна лихва от гледна точка на приетото за установено погасяване на главницата за спорното право по чл. 135 ЗЗД. Поради това по тези въпроси не е налице специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

12314 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела