чл. 154 ал. 1 ГПК
Доказателствена тежест
Чл. 154. (1) Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да бъде определено обезщетение за вредите от смъртта на нероденото дете отделно от смъртта на майката?
Следва ли да бъде оценено поведението на съжителстващия мъж след смъртта на жена му и нероденото им дете и създаването на ново семейство основание ли е да се приеме, че болките и страданията при същия са намалили интензитета си?
Как следва да бъде определен справедливият размер на обезщетението, когато за неимуществените вреди /болки, страдания, дискомфорт/ на пострадалия се съди единствено и само на базата на свидетелските показания и при определяне размера на неимуществените вреди следва ли да бъде преценено поведението на пострадалите лица, претърпели деликта?
Какво следва да е поведението на въззивния съд, ако приеме, че първоинстанционният съд не е определил в доклада си правилно правната квалификация на предявения иск и в какво се състои искането и длъжен ли е да даде указания за установяване на фактите и обстоятелствата по новата претенция на приетия от него за разглеждане иск?
Инициативата на починалата родилка за определяне начина на родоразширение и изборът от нейна страна на по-рисковата медицинска дейност представлява ли съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и основание ли е за намаляване отговорността на лечебното заведение и размера на присъденото обезщетение за причинената й смърт?
Даденото информирано съгласие за определен начин на провеждане на раждане и заявеното преди това желание от страна на бременната същото да бъде проведено именно по предприетия начин задължават ли медицинския екип при възможност да се съобрази с искането?
Следва ли поведението на пострадалите лица – обстоятелството, че са продължили живота си скоро след настъпилата смърт по начин, водещ на извод за намален интензитет на страданията им, да бъде обсъден и преценяван от съда при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните?
Трябва ли погасителни вноски по усвоен кредит, който е бил включен като приход, да бъдат включени като разход на лицето, което ги е направило?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Даниела Стоянова
пар. 1 ДР ТЗ, чл. 12 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 20 ал. 2 НК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 274 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ЗАдв, чл. 51 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 4 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Каква е доказателствената сила на актовете в строителството, съставени по реда на Наредба №3 от 31.07.2003 год.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 169 ЗУТ, чл. 176 ал. 1 ЗУТ, чл. 176 ЗУТ, чл. 180 ГПК, чл. 181 ал. 2 ЗУТ, чл. 193 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 41 ЗС, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 61 ал. 1 ЗЗД, чл. 61 ал. 2 ЗЗД, чл. 62 ЗЗД, чл. 69 ал. 1 ЗЗД, чл. 77 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При какви условия или предпоставки, предявен иск по чл. 517, ал. 4 подлежи на отхвърляне или уважаване? Подлежи ли на отхвърляне иск по чл. 517, ал. 4 ГПК в случай, че по делото не са събрани доказателства и не е спорен факта, че вземането на взискателя не е удовлетворено в изпълнителния процес? Следва ли при постановяване на решението въззивният съд да съобразява вписани промени в правно-организационната форма на ответника след предявяване на иска, на основание чл. 517, ал. 4 ГПК / в смисъл на предполагаща иск по чл. 517, ал. 4 ГПК / и да изследва предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл. 517, ал. 3 ГПК? Следва ли съдът, при предявен иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, да изследва и съобразява конкретна стойност на ликвидационен дял на едноличния собственик на капитала? Задължен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо не възприема едни, а други възприема и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба, за допуснати в този смисъл процесуални нарушения? Нарушена ли е разпоредбата на чл. 272 ГПК, при положение, че въззивният съд не се е позовал на нея в решението си, а в него липсва изложение на фактите и обстоятелствата по делото, липсва анализ на събраните доказателства и посочване какво е прието от фактическа и правна страна, а са изложени мотиви единствено по жалбите на страните? Отговарят ли на критерия за необоснованост мотивите на оспореното съдебно решение, ако не може да се проследи логическата последователност и свързаност в процеса на формиране на волята? Налице ли е очевидна неправилност на обжалвания акт? Съставлява ли процесуално нарушение неправилното установяване и обсъждане на доводите на страна в процеса? Допустимо ли е да се налага запор върху дружествени дялове в търговско дружество, притежавани от физическо лице – съдружник, и впоследствие да се иска прекратяване на дружеството по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК за задължения на същото лице, поети в качеството му на солидарен длъжник, по повод което е предприето принудително изпълнение? Обусловени ли са действията на съдебния изпълнител, предхождащи овластяването за предявяване на иск по чл. 517, ал. 4 ГПК, от уведомяване на длъжника за предприетите срещу дружеството действия във връзка със задължения на физическото лице? Съставлява ли предпоставка за предприемане на действия по чл. 517, ал. 4 ГПК изчерпването на способите за принудително изпълнение върху друго имущество на едноличния собственик на капитала – длъжник, различно от дружествените дялове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Росица Божилова
чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 517 ал. 1 ГПК, чл. 517 ал. 3 ГПК, чл. 517 ал. 3 изр. 1 ГПК, чл. 517 ал. 4 ГПК, чл. 517 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на ППВС №4/1961 г. и №5/1969 г.? Задължен ли е съдът да формира крайните си изводи на установени по делото факти? Може ли съдът да приеме за доказани факти, за които страната, чиято е тежестта на доказване, не е провела пълно и главно доказване?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да разпредели доказателствената тежест между страните във връзка с направено оплакване във въззивната жалба за неправилно разпределена доказателствена тежест?
Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционният съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване?
Прилага ли се на общо основание презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването?
В случаите, когато един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, предполага ли се намерението му за своене и достатъчно ли е да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот за срока по чл. 79, ал. 1 ЗС?
По начало упражняването на фактическата власт върху недвижим имот продължава ли на основанието, на което е започнало, докато не бъде променено?
Когато владелецът на един наследствен имот не е от кръга на наследниците, призовани към наследяване, длъжен ли е да манифестира намерението си да свои този имот пред наследниците и приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС?
Възможно ли е от декларациите по 3MДТ да се прави извод за липса на намерение за своене?
Декларациите по ЗМДТ могат ли да се ползват като доказателство за липса на намерение за своене?
Може ли да се приеме, че с вписването в съответната служба по вписванията на завещанието (с предмет недвижим имот) по искане на заветника е налице упражняване на правата по завещанието?
Обявяването на саморъчното завещание по реда на чл. 27 ЗН по искане на лицето, ползващо се от завещателните разпореждания, е ли израз на приемане на наследството от негова страна и демонстрира ли намерението му, желанието да се приеме завещаното имущество?
Позоваването на давностно владение или снабдяването с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отменя ли всички други предходни придобивни основания (способи) по отношение на същото недвижимо имущество в полза на същото лице?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 14 ЗМДТ, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 27 ЗН, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 31 ЗС, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 587 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 77 ЗС, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли въззивният съд да осъществява служебно събиране на доказателства в съдебно производство, провеждано по реда чл. 132, ал. 1, т. 2 СК и може ли той да остави без уважение, направени от страна на особения представител доказателствени искания в рамките на въззивното производство? При разглеждане на делото пред него, ограничен ли е въззивният съд от наведените в съдържанието на депозираната срещу първоинстанционното решение въззивна жалба пороци по смисъла на чл. 269 ГПК? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, ако не положи усилия относно установяването на текущото местоживеене на ответника по въззивното производство, който следва да бъде изслушан по реда на чл. 133, ал. 2 СК? Длъжен ли е въззивният съд съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК да обсъди съвкупно всички доказателства по делото и доводите на страните, както и всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право? Длъжен ли е въззивният съд, съобразно изискванията на чл. 236, ал. 2 ГПК в решението си да изложи мотиви в обсъждане на исканията и възраженията на страните? С оглед осъществяване правото на защита на субект, срещу когото е инициирано съдебно производство, предвиждащо задължителното му участие с оглед изслушването му в рамките на същото, достатъчно ли се явява назначаването на особен представител по делото и отпада ли задължението на въззивния съд, насочено към установяване на действителното местоживеене на лицето? Как следва да бъдат преценявани факти и обстоятелства, изхождащи от един и същ източник на информация и задължен ли е въззивният съд да обсъди в детайли наличието на изведени противоречия от тях? Осъществява ли процесуално нарушение въззивният съд, приравнявайки липсата на установяване действителното местонахождение на страна по делото, водеща и до невъзможност за уведомяване относно инициираното срещу нея производство, на наличие на дезинтересираност и липса на „уважителна причина по смисъла на чл. 133, ал. 2 СК? Разполага ли особеният представител със задължението да установи текущото местоживеене на лицето, в защита на чиито права същият е назначен? Освободен ли е въззивният съд от задължението за установяване местоживеенето на лицето по текущо гражданско производство и уведомяването му, при липса на установяване на същото от първоинстанционния съд? При наличието на съдебно производство с предмет предоставяне на издръжка на непълнолетно лице по смисъла на чл. ……. от СК, задължен ли е съдът служебно да изиска справка от компетентните териториални структури на НАП и на НОИ, и разполага ли с дискрецията да остави без уважение формулирано от страна по делото доказателствено искане в тази посока? Следва ли въззивният съд да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, когато последният не може да бъде открит на първоначално посочения от ищеца адрес?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 СК, чл. 132 ал. 1 т. 2 СК, чл. 132 СК, чл. 134 СК, чл. 143 СК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 4 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно приложението на чл. 183, ал. 1 и чл. 193 ГПК и доказателствената стойност на ксеро-копие от частен документ, представен от ищеца и оспорен от ответника, чийто оригинал не е представен, и за който е установено, че е унищожен не по вина на страната, която се ползва от него. Следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото или съдът може да го ползва при постановяване на решението и формиране на фактическите и правни изводи?
По въпроса, свързан с приложението на чл. 165, ал. 1 и ал. 2 ГПК относно доказателствените средства за установяване съдържанието на загубен или унищожен не по вина на страната документ
По въпроса за произнасянето по реда на чл. 161 ГПК при наличие на основанията за такова произнасяне - ответникът е създал пречки за събирането на доказателства, като не е изпълнил указанията на първоинстанционния съд за тяхното представяне. Твърди се произнасяне от въззивната инстанция по въпроса в отклонение от решенията на ВКС по т. д.№1919/2018 и 1892/2017 и двете на 1, т. о. и по гр. д.№2732/2016 на 4 г. о.
По въпроса за приложението на чл. 175 ГПК и как следва да се цени направеното от ответника в отговора на въззивната жалба признание на неизгодни за нея факти
По въпроса за процесуалната преклузия на доказателствени искания, формулирани с исковата молба по реда на чл. 192 ГПК, депозирани преди даването на ход на делото в първото по ред съдебно заседание, както и на такива, направени във връзка с дадени от съда указания за представяне на доказателства, който отново се твърди, че е разрешен в противоречие с цитирана практика на касационната инстанция
За доказателствената стойност на счетоводните записвания, когато редовността на воденото счетоводство не е доказана при твърдение за произнасяне от въззивната инстанция по този въпрос в отклонение от цитирана практика на ВКС
Относно реалния характер на договора за заем и възможността предаването в собственост на заемната сума с основание договор за заем и поемането на задължение за връщането й да бъдат извършени преди материализиране на волеизявленията на страните по договора в писмен документ, както и по материално-правния въпрос за приложението на института на чл. 107 ЗЗД
По въпроса за тълкуването на договора според действителната воля на страните и в контекста на конкретните обстоятелства при сключване на договора, съобразно целта на договора и съобразно принципите на добросъвестността и добрите нрави - чл. 20 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ирина Петрова
чл. 107 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 165 ал. 1 ГПК, чл. 165 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 183 ГПК, чл. 183 изр. 2 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 194 ал. 2 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 241 ЗЗД, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 предл. последно ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 79 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Когато съдът е приел, че за разрешаване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, длъжен ли е сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача? Съответно ако представеното заключение не отговаря ясно и точно на поставените задачи следва ли съда по свой почин да назначи повторно или допълнително или тройно такова? Може ли съдът да основе решението си на заключение на вещо лице, изградено основно на вероятности, без експертното заключение да е било преценено от съда във връзка с всички други доказателства по делото, както изисква разпоредбата на чл. 202 ГПК? Ползва ли се с приоритет заключението на вещото лице пред останалите събрани по делото доказателства? Следва ли съдът да назначи (по искане на страната или по свой почин) повторна или допълнителна експертиза или тройна експертиза, когато пред него във въззивната жалба са наведени доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, както и за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение? Може ли съдебното решение да бъде постановено на база предположения? Необосновано ли е съдебно решение, което почива на вероятности без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение? Като се има предвид, че съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ е собственост на доставчика на електрическа енергия, има ли последният задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ? Как се преценяват противоречиви показания на две групи свидетели и следва ли съдът да отчете евентуалната заинтересованост на свидетел в хипотезата на чл. 172 ГПК? Как следва да се преценяват свидетелски показания на служител на една от страните, които не се подкрепят от данни по приет по делото писмен документ? Как следва съдът да извърши преценка на събраните по делото доказателства и по-специално свидетелските показания, при наличието на противоречие, както между показанията на различните групи свидетели, така и между тези показания и данните за правнорелевантни факти, съдържащи се в други писмени доказателства? Подлежат ли на пълно и главно доказване отрицателните факти в правото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 12 ГПК, чл. 120 ал. 1 ЗЕ, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 37 ЗПП, чл. 79 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 82 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.