за сделка, от която ще получи пари. Изложени са съображения, че показанията на другия разпитан по делото свидетел – А. С., съдържат данни за осъществили се факти във връзка с оспорената сделка и следва да се кредитират. Според тях касаторката сама е изявила желание да прехвърли апартамента на дъщеря си, тъй като в същия този период била със счупен крак, трудно подвижна и се опасявала, че синът й З. А. може да я изгони от имота. Продажната цена била уговорена в размер близък до данъчната оценка на жилището и свидетелката сочи да предоставила парите на майка си, която пък ги дала на ищцата, в размер на 35 000 лв. – от тях 15 000 лв. били лични средства, а остатъкът от 20 000 лв. - заети от приятеля й. Възивната инстанция е приела, че предявените в условията на евентуалност обективно съединени искове за нищожност на сделката на всяко от заявените основания за недействителност, разгледани в поредност според тежестта на твърдяния порок, са неоснователни, както и иска за унищожаването на сделката, поради измама и иска за разваляне на договора, поради неизпълнение на насрещното задължение на купувача да плати цената. Съдът е изтъкнал, че не е налице поддържания порок на договора, свързан с липсата на съгласие за неговото сключване, поради сочените погрешни представи на продавача, че вместо със завещание, прехвърлянето на идеални части от правото на собственост е извършено с договор за покупко-продажба. В тази връзка е изразено разбирането, че липсата на съгласие като основание за нищожност е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие – изтръгнато чрез насилие, направено е без намерение за обвързване, за каквито пороци на волята у продавача липсват твърдения и данни по делото. Според съда обосноваването на визирания порок на сделката – със създадени погрешни субективни представи относно предмета на договора и правните му последици, е релевантно към претенцията за унищожаване на сделката, поради измама по чл. 29 ЗЗД, респ. грешка по чл. 28 ЗЗД, но не и за нищожност, поради липса на съгласие. Инстанцията по същество е изтъкнала аргументи и за липса на осъществени факти от състава, очертаващ нищожност на договора, поради липса на основание, който в случая се извежда от твърденията, че по договора не била престирана продажна цена и това лишавало от основание разместването на имуществени блага. Посочено е, че нищожен е договорът, сключен при липса на основание, който порок се отнася само за каузалните сделки, при които предоставянето на имотна облага е с определена цел, която е типичната непосредствена причина за сключване на сделката. При анализ на съдържанието на съглашението по продажбата въззивният съд е намерил, че разпореждането (с 4/6 идеални части от правото на собственост върху имота) е извършено срещу насрещна престация за продажна цена в размер на 35 000 лв. Така е направен извода, че по съдържание и предмет извършеното прехвърляне на права върху имота не представлява абстрактно задължаване, т. е. предоставяне на имуществена облага без типичната непосредствена правна цел (основание), тъй като по волята на страните имуществената облага – придобиването на собственост е обвързано с типичната за този договор престация за продажна цена. Втората инстанция е споделила изводите на първостепенния съд, че без значение за спора по делото е фактът дали уговорената насрещна престация за цената е действително платена или не. Съглашението, сключено при тези условия, е валидно, а неплащането на договорената в него цена би могло да е основание за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД. Не са намерени основания за нищожност на договора, поради неспазване на изискванията за форма по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, вр. чл. 576 ГПК, свързани с пороци в нотариалното удостоверяване при извършване на процесната сделка в нотариална форма. То се поддържа с нарушение на императивните изисквания по чл. 576-579 ГПК - за прочитане от нотариуса съдържанието на нотариалния акт на участващите в сделката лица, без да се оспорва автентичността на волеизявлението на продавача, обективирано с полагането подпис в документа. В тази връзка е изтъкнато, че нотариалният акт в удостоверителната си част относно фактите, които нотариусът пряко е възприел или действията, които самият той е извършил, представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила, че удостоверените факти отговарят на действителното положение. Посочено е, че върху ищцата тежи доказателствената тежест да установи, че удостоверените факти не са се осъществили по начина, посочен в акта. Това доказване не е проведено успешно, доколкото единствено ангажираните за това обстоятелство свидетелски показания на сина на ищцата и брат на ответницата, не са кредитирани, предвид правилото на чл. 172 ГПК. Съдът е приел, че липсват данни и за умишлено въвеждане в заблуждение на продавача по договора, опорочили волята му при сключване на съглашението, с оглед претендираната негова унищожаемост поради измама. Показанията на свидетеля З. А. за създадени такива неверни представи у продавачката – негова майка, не са кредитирани като достоверни, предвид влошените отношения между него и сестра му – ответницата по делото, датиращи преди сделката, заинтересоваността му от делото, а също и поради факта, че не се подкрепят от останалия доказателствен материал. В този смисъл са развити доводи за непроведено пълно и главно доказване на факта, че ответницата или нейната дъщеря А. С. са заблудили съзнателно и преднамерено ищцата относно предмета на сделката - продажба, вместо завещание и правните последици, отнасящи се възмездния характер на договора. Не е прието да е налице и неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на цената, с последица разваляне на договора на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД. При споделяне решаващите изводи на първоинстанционния съд за неоснователност на този иск въззивната инстанция е препратила към тях, съгласно чл. 272 ГПК. Обсъдени са и е налице произнасяне по наведените доводи във въззивната жалба като е установено, че нотариално заверената декларация на продавача, в която е обективирано изявление за получаване на продажната цена, има характер на официален документ само в частта относно нотариалното удостоверяване, отнасящо се до авторството на лицето, а в останалата си част относно обективираните в документа изявления, представлява частен свидетелстващ документ, който няма материална доказателствена сила и подлежи на преценка с другите доказателства. В обжалваното решение е прието, че въпросният документ следва да се цени като признание на кредитора за получената дължима престация в пълен размер, доколкото касаторката не е опровергала съдържанието на изходящия от нея като страна частен свидетелстващ документ (декларацията в тази й част), а също нотариалния акт относно изявленията на страните по сделката, при съобразяване с разпоредбата на чл. 164, т. 6 ГПК. Доводите за нарушаване разпоредбите на Закона за ограничаване плащанията в брой са приети за ирелевантни към заявеното неизпълнение като основание за разваляне на договора. Този факт е счетен за относим към ангажиране на административно-наказателната отговорност на купувача, но не и за валидността на извършеното плащане.