чл. 28 ЗЗД
Чл. 28. Грешка в предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени качества на същия. Грешка в лицето е основание за унищожение, когато договорът е сключен с оглед на личността.
Грешка, която се отнася само до пресмятането, не е основание за унищожение, а подлежи на поправяне.
Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Може ли договор за определен срок с предмет предоставяне на абонаментни „облачни услуги“, чиято обща стойност за срока на договора е известна на длъжника, но задължението му да заплати договорната цена е уговорено да са плаща на равни периодични вноски, да се определи като договор за периодично изпълнение, а давността за задълженията по него да се погасяват с предвидената в чл. 111, б в ЗЗД тригодишна давност?. Длъжен ли е ищецът да проведе главно и пълно доказване на иска си, който ако произтича от договорно основание, предполага ли, че ищецът трябва да докаже пълно и точно изпълнение на престацията си по договора? Това задължение на ищеца отпада ли, ако ответникът не е направил своевременно възражение за изпълнен договор?. Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да анализира свидетелските показания не само помежду им, а и чрез сравняването им с останалите (писмени) доказателства по делото, като по този начин гарантира логическа издържаност на съжденията си? Съзнателната липса на съгласие при сключване на договора, продиктувана от очакванията на страната този договор да я обвърже, само ако бъде незабавно последван от технологично свързан с първия договор друг такъв, който да доведе до постигане на желания икономически резултат, как следва да се квалифицира: като липса на съгласие или като грешка в предмета?. Длъжна ли е страната да води преговорите добросъвестно по смисъла на чл. 12 ЗЗД и когато предлага определена услуга, длъжна ли е да уведоми другата страна за всички обстоятелства около сключването на договора, включително че основният предмет на договора преминава задължително първо през сключване на междинен договор, за да се пристъпи към работата по основния предмет на договора? При тълкуване на договора по смисъла на чл. 20 ЗЗД допустимо ли е съдът да излезе извън текста на самия договор и при установяване на волята на страните да се позове и на външни за договора обстоятелства, включително такива, при които той е сключен?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съдът, при произнасянето си относно наличието или липсата на основанието за прогласяване на нищожност на правна сделка поради накърняване на добрите нрави, да изследва в цялост фактическата обстановка по делото и да съобрази и отчете особеностите и фактите на конкретния казус, или е достатъчно частично да пренесе цифрите, посочени в решения на ВКС по други казуси, като на база направената абстрактна преценка само за нееквивалентност на престациите да определи липсата на това основание за недействителност и съответно отхвърли предявения иск?
При произнасянето си по предявен иск за прогласяване нищожността на правна сделка на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, при наличие в конкретния случай на факти и обстоятелства, свидетелстващи за неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, трябва ли съдът да обследва сделката и съпътстващите я други обстоятелства в цялост, като прецени комплексно, или се произнася само въз основа на механично пренесени цифри от решения на ВКС и абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Следва ли съдът да отчита фактите и обстоятелствата, свидетелстващи за нарушение на обективните морални категории, свързани със забраната да се вреди другиму, възползвайки се от неговото неравностойно възрастово, социално, здравословно или материално положение при произнасяне си по иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, или е достатъчно механично да пренесе цифри от решения на ВКС и да направи абстрактна преценка за нееквивалентност на престациите?
Допустимо ли е съдът, разглеждащ делото като въззивна инстанция да отхвърли искане за събиране на доказателства, направено още в първата инстанция, чрез което само и единствено може да се осъществи пълно доказване на факти и обстоятелства, за които съдът е възложил доказателствената тежест на страната, направила това искане?
Задължен ли е въззивният съд да приложи чл. 226, ал. 3 ГПК, когато искът е отхвърлен, поради недоказаност на факти, за които са направени своевременно съответни доказателствени искания в първоинстанционното производство, но не са уважени поради процесуални нарушения и за които са наведени оплаквания във въззивната жалба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какво е правното основание на иска, с който се претендира нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител от продавача, при твърдения на ищеца, негов наследник, за нееквивалентност на насрещните престации по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е съдът служебно да указва на страната в какво се състои нередовността на исковата молба и как може тя да бъде отстранена, като указанията следва да бъдат ясни, точни и категорични; съответно може ли съдът да върне исковата молба заради неизпълнение на указания за отстраняване на нередовности, за които не са дадени конкретни и ясни указания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Жива Декова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какво е правното основание на иска, с който се претендира нищожност на двустранен възмезден договор, сключен чрез представител от продавача, при твърдения на ищеца, негов наследник, за нееквивалентност на насрещните престации по договора?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните. (По иск на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мирослава Кацарска
чл. 1 ТЗ, чл. 116 б. а ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 28 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 327 ТЗ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът по свой почин да променя правната квалификация на иска по време на висящ процес, като презумира основанието, на което е сключен определен договор между страните в процеса?
Може ли да се приеме, че представляващият ЮЛ е задължил самото юридическо лице, когато при изписване и/или подписване на документ същият не е написал качеството, в което се подписва, липсва ЕИК на юридическото лице, а е изписано само ЕГН на физическото лице?
Необходима ли е отчетна сделка в отношенията ФЛ, от една страна, и представляващ ЮЛ дори и същите да съвпадат, за да се приеме, че заемател, респ. ползвател е ЮЛ, за да се ангажира отговорността на същото ЮЛ?
След като договорът за заем (както го е квалифицирал съдът) е реален договор и заемната сума не е постъпвала в касата на дружеството, съответно няма такива счетоводни записвания, как се определя кой е реалният заемополучател (ако има качество на такъв изобщо)?
Следва ли да се прилагат по аналогия мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК при липса на решение на УС на кооперацията за сключване на договор за заем изобщо и да се ангажира отговорността на кооперацията при липса на такова решение?
Следва ли да се счита договорът за заем за сключен с кооперация, при положение че председателят, в качеството му на ФЛ, е получил сума с разходен касов ордер от трето лице, без реални пари да са постъпвали в касата или по банковите сметки на кооперацията, която той представлява?
Налице ли е незавършен фактически състав на сделката, тъй като липсва елемент на фактическия състав на договора за заем (както го е квалифицирал съдът) - реалното получаване на сумата от кооперацията заемополучател?
Ако сумата е получена от председателя на кооперацията, но не е предадена реално в касата или по банкова сметка на кооперацията, кой е заемополучателят по договора?
В случая важат ли правилата по аналогия на мотивите на ТР №4/10.05.2018 г. на ВКС по т. д. №4/2016 г. на ОСГТК, тъй като тълкувателното решение е издадено във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 15, ал. 4, т. 10 Закона за кооперациите, а настоящата хипотеза е във връзка с разпоредбата на чл. 26, ал. 3, вр. чл. 21, ал. 2 Закона за кооперациите?
Когато договорът за подпомагане включва в себе си елементи на договор за съвместна дейност или такъв за подпомагане на земеделски производители, какво е основанието, на което се търси връщане на дадената сума, с оглед квалифицирането му от страна на съда като договор за заем?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1 следва ли постановлението за възлагане да са приеме за сделка по смисъла на ЗЗД?“ и поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.