всички АБОНАМЕНТИ за 12 месеца на цената на 10 месеца

Добър вечер! Моля, влезте в профила си!

чл. 357 ЗЗД

Чл. 357. (1) С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).

Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025

Длъжен ли е въззивният съд да допусне експертиза по направено доказателствено искане на страната, когато то е обосновано своевременно и касае изясняване на правнорелевантните факти, за които са нужни специални знания, а събраните доказателства не са достатъчни за правилното решаване на делото?
Преклудирани ли са доказателствените искания, направени пред въззивната инстанция, когато същата е допълнила първоинстанционния доклад по делото, разширила е предмета на доказване и е назначила допълнителна експертиза с нова задача?
Може ли сключването на договор за изработка да бъде установено чрез конклудентни действия на страната, включително в хипотезата на липса на договор в писмена форма, когато възложителят е приел работата, ползвал е резултатите и не се е противопоставил своевременно, и следва ли съдът да приложи чл. 301 ТЗ при липса на своевременно оспорване от страна на търговеца?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички относими събрани по делото доказателства?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Какви критерии и начин на тълкуване по чл. 20 ЗЗД следва да спазва въззивната инстанция при спор относно съдържанието на два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Какви критерии трябва да следва въззивната инстанция, за да установи наличие или липса на връзка между два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните сформират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Ответникът има ли задължението да докаже връзката между два, сключени между страните договора, когато единият е такъв за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е допълнение към договора за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, чието съдържание отговаря на договор за заем е всъщност изготвено с цел писмено доказателство за направена вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД?
Какви са задълженията на въззивната инстанция, когато подлага на анализ свидетелските показания на съпруг на страната по делото и какви критерии трябва да спазва съдът, когато ги анализира?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражения срещу правилността на решението на първоинстанционния съд, когато такива не са направени с въззивната жалба?
Кои са основанията за извършване на нова правна квалификация от въззивната инстанция?
Дали обстоятелствата наведени в писмения отговор, а именно, че фактите и обстоятелствата, на които се основава иска – това, че договорите приложени по делото, тяхното съдържание, обстоятелствата, при които са сключени; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, са такива, които се разглеждат по същество на спора или могат да бъдат критерии за правната квалификация на иска?
Как се определя правната квалификация на предявения иск и при наличието на кои условия, въззивната инстанция следва да приеме нова правна квалификация, различна от приетата от районния съд?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Христова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички доказателства по делото?
Задължен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното си решение да мотивира защо приема или не приема заключението на вещото лице, както и да изложи собствени съображения, обосноваващи преценката му относно годността на заключението?
Прилага ли се чл. 297 ГПК за мотивите на съдебното решение?
Следва ли съдът да мотивира защо при наличие на две противоречащи си становища от държавни органи кредитира само едното от тях?
Налице ли е порок във въззивното решение, когато съдът е направил своите констатации и е кредитирал доказателства по делото въз основа на заключение на вещо лице, в което заключение вещото лице е посочило, че въпросът не е от неговата компетентност?
Допустимо ли е отделно възлагане на работи, за които се твърди, че са непредвидени, по договор за инженеринг, като се вземе предвид характера на договора и обстоятелството, че в предмета на договора е включен етап на предпроектни проучвания?
Попадат ли в обхвата на пар. 2, т. 27 ДР ЗОП допълнителни СМР дейности, когато е сключен договор за инженеринг и при сключването му не са предвидени конкретни СМР дейности?
Нищожен ли е анекс, сключен в противоречие с чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП и пар. 2, т. 27 ДР ЗОП?
Възниква ли активна солидарност между участниците в гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., отнасящи се до правото на възнаграждение по сключен между гражданското дружество и трети лица договор, когато тя не е изрично уговорена в договора и може ли единият от съдружниците да претендира целия размер на вземането?
Разполага ли със самостоятелна процесуална легитимация единият от съдружниците в гражданско дружество по см. на чл. 357 ЗЗД и сл. да претендира целия размер на вземане на гражданското дружество към трето лице, когато в договора с третото лице не е изрично уговорена активна солидарност на съдружниците?
Поемането на задължение от възложител за плащане към гражданско дружество – изпълнител по договор следва ли да се тълкува като уговорена активна солидарност между кредитори?
Нищожно ли е на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на чл. 361, ал. 2 ЗЗД, споразумение, с което участниците в гражданско дружество са уговорили, че вземанията на същото към определен кредитор ще се получат само от един от участниците, ако това дружество е създадено единствено с цел да участва в обществена поръчка, по която възложител е същият този кредитор, следователно то не е титуляр на други вземания?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск?
За това обуславя ли наименованието на договора неговата същност или тя се определя от съдържанието му?
За това доколко подробно следва да се определят рамките на договора за дружество и как се определя съответен дял за всеки от участници в дружеството по чл. 357 ЗЗД и доколко следва да са определяеми дяловете?
За това може ли страна да се позовава на форсмажорни обстоятелства едва в исковото производство?
За това доколко съдът може да определя по свое усмотрение съдържание на договора?
И за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните и изложените във въззивната жалба съображения?
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е съдът по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи подробни съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Може ли да се смята за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС посредством и вследствие на извънсъдебно волеизявление, което не съдържа изрично, конкретно и ясно признание на владелеца, че е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот за другиго, а не за себе си?
Предаването на имуществото – държавна собственост от държавен орган за отговорно пазене на трето лице следва ли да се извърши с писмен акт, при спазване на съответната процедура, като форма на действителност и/или за доказване на акта на фактическото предаване; При липса на подобен акт – приемо-предавателен протокол за предаване на конкретно имущество, допустимо ли е съдът да приеме и презумира, че предаването е осъществено заедно с предаването на друго имущество, отразено в приемо-предавателен протокол?
Необходимо ли е, за да се зачете мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, държавата да докаже правото си на собственост, в това число и в случаите, в които държавата е ответник по предявен против нея установителен иск за собственост?
Необходимо ли е, когато в акта за държавна собственост е посочена единствено обща правна норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, държавата да докаже и установи конкретното фактическо основание, по силата на което е придобила собствеността?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За материалноправната легитимация на съдружник в гражданско дружество да претендира в пълен обем вземане на обединението, произтичащо от договор с трето лице.
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на решението си по чл. 235, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Дали противоречи на чл. 361, ал. 2 ЗЗД уговорка, че след прекратяване на договор за гражданско дружество подлежат на връщане дадени в изпълнение на договора парични средства?
Относно задължението на въззивния съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото и се произнесе по доводите и възраженията на страните.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Ненова

12314 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.40 € (0.79 лв.) на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела