Едностранен договор
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Едностранен договор” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест не е разбирало свойството и значението на действията си, преди постановяването му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ТЗ?
Решенията на Общото събрание или на еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липсата на воля, преди поставянето им под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо?
От кога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова дружество е учредено? Следва ли да се приложи едногодишния срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анжелина Христова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Забраната за разпит на свидетели по чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. ГПК отнася ли се за доказването на договор на стойност по-голяма от 5 000 лв., но сключен не между страните по делото, а между ищцовата страна и трето лице и може ли ответната страна, ангажирала свидетелите, да се позовава на свидетелските показания за установяване наличието на такъв договор? В частност тази забрана не важи ли единствено и само между страни по делото?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 358 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 59 ЗЗД
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Попада ли в обхвата на разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ заповедта на дружеството длъжник за начисляване на допълнително материално стимулиране (ДМС) в полза на негов работник/служител и подлежи ли на атакуване по този ред?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
чл. 135 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 614 ТЗ, чл. 625 ТЗ, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 646 ал. 1 ТЗ, чл. 647 ал. 1 т. 6 ТЗ, чл. 647 ТЗ, чл. 649 ал. 3 ТЗ, чл. 649 ал. 6 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 693 ТЗ, чл. 694 ал. 1 ТЗ, чл. 694 ТЗ, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът при постановяване на решението си да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните, съгласно изискването на чл. 236, ал. 2 ГПК, включително в тяхната съвкупност?
Датирано ли е саморъчното завещание, ако датата в него е обозначена след подписа?
Какво е мястото на изписване на датата; датата в саморъчното завещание част ли е от завещателните разпореждания?
След като чл. 25, ал. 1, изр. 1 ЗН определя изрично мястото на подписа да е след завещателните разпореждания и датата не е част от тях, следва ли да се счита, че същото е действително при обозначаване на датата непосредствено след подписа?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, след като определи предмета на материалноправния спор, да обсъди всички събрани но делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се?
Длъжен ли е въззивният съд при прилагане на материалната разпоредба да съобрази интереса на страните и тяхната действителна воля при тълкуване на приложимата правна норма?
В случаи на обявяване за недействителна клауза от двустранен възмезден договор, която води до липса на всякакво задължение за насрещна престации от едната страна, води ли това до неоснователно разместване на материални блага между двете правни сфери?
В случай че една от клаузите на договора, представляваща единствено задължение на една от страните, бъде обявена за недействителна, ще остане ли договорът валиден за останалите свои части?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 25 ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 34 ЗЗД, чл. 365 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Коя материалноправна норма следва да се приложи при оспорване вписването и регистрацията на търговско дружество от дееспособно лице, което към датата на учредяване на дружеството, поради душевна болест, не е разбирало свойството и значението на действията си преди поставянето му под запрещение – разпоредбата на чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ или специалната разпоредба на чл. 70, ал. 2 ТЗ; Решенията на общото събрание или еднолични решения на управител на търговско дружество, взети от дееспособно лице, страдащо от психично заболяване и липса на воля преди поставянето му под запрещение, нищожни ли са по чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. второ ЗЗД или унищожаеми по чл. 31 ЗЗД или по критериите на ТЗ квалифицирането им като унищожаеми е недопустимо; Откога започва да тече едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ – от учредяването на дружеството или от узнаването, че такова е учредено; Следва ли да се приложи едногодишният срок по чл. 70, ал. 2 ТЗ или следва да се приложи нормата на чл. 32, ал. 2 ЗЗД, в случай че се приеме, че едностранната сделка следва да се приеме за унищожаема по чл. 31 ЗЗД
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Длъжен ли е решаващият съд да установи действителната воля на издателя по записа на заповед при противоречие между изявлението му в текста на ценната книга, където се е задължил като физическо лице, и изявлението му в текста на предявяването, където е посочил, че записът на заповед му е предявен в качеството му на управител на дружество?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Ако авторът на измамата по смисъла на чл. 29 ЗЗД, извършена спрямо насрещната страна, е адвокат в качеството му на процесуален представител на страна по делото, може ли да се счита, че същата е извършена от представляваната страна по същото дело, която черпи благоприятния последици от действията на адвоката-пълномощник? Може ли да се счита, че представляваният има умисъл за измамливи действия, извършени от неговия представител по пълномощие, у когото е налице умисъл? Не излизат ли извън обхвата на представителната власт по пълномощие измамливите действия на пълномощника спрямо насрещната страна по висящото гр. д.761/2014 г. по описа на РС - Смолян, за да се приеме, че действията са извършени от негово име? Длъжен ли е адвокатът - процесуален представител на едната страна по делото да разяснява на насрещната страна по същото дело последиците от подписването на проект за правен документ, предложен от същия адвокат и предназначен за внасяне по същото дело? И ако не е длъжен, как тогава самият факт на предлагането за подписване на този документ и използването му по-късно по делото, следва да се квалифицира като умишлено измамливо действие на адвоката спрямо насрещната страна? Подписването на документ, изготвен от адвоката на едната страна по висящо гражданско дело, предложен за подпис на насрещната страна, може ли да се квалифицира като измама спрямо същата насрещна страна, която го е подписала, само поради факта на самото съдържание на текста, съдържащо различни по своя характер изявления, едно от които води до неблагоприятни последици за същата страна? Съставлява ли акт на груба небрежност спрямо нейните интереси, ако страната по висящото дело подпише документ, предложен от адвоката на насрещната страна по същото дело, без първо да се консултира със своя адвокат? Грубата небрежност в горния смисъл изключва ли квалификацията на подписването на същия документ и използването му по-късно по делото като резултат от измама, извършена от противниковия адвокат? Обстоятелството, че документът се подписва пред нотариус изисква ли в по-голяма степен осторожност и проява на дължима грижа за защита на собствените интереси - чрез консултация с адвокат, който страната има по делото? Необходимо ли е в молбата за отказ от иск по конкретно посочено в нея дело да се сочи и името на ответника?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бисера Максимова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли съдът да не приложи презумпцията по чл. 180 ГПК, ако оспорваният частен документ е саморъчно завещание и подписът доказано е на завещателя, а за почерка не може да се отрече категорично, че е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза на почерка)?
Следва ли съдът да не приложи презумпцията на чл. 180 ГПК при оспорване на валидност и автентичност на саморъчно завещание само ако категорично е доказано, че почеркът не е на завещателя, макар да е доказано, че подписът е негов?
Невъзможността да се докаже, че авторството на текста в саморъчно завещание е на завещателя (поради липса на сравнителен материал за графическа експертиза), води ли до нищожност на завещанието поради неспазване на формата му?
При оспорване авторството на частен документ, който носи подписа на трето, неучастващо в производството лице, следва ли страната, която го представя, да понесе последиците от недоказването, ако въпреки че е положила максимални усилия по делото, не може да се открият достатъчно образци за сравнение, или авторството на документа следва да се прецени с оглед останалите доказателства по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 212 ал. 2 ЗЗД, чл. 25 ал. 1 ЗН, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 42 б. б ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ГПК
Решение №****/**.**.2026 по дело №****/2024
Поради съмнение за очевидна неправилност на извода на въззивния съд, че оспорваното завещание е изцяло нищожно на основание чл. 21, ал. 2 ЗН поради уговаряне на т. нар. фидеикомисарна субституция, забранена от закона, като видно от завещанието, посочената клауза се отнася само да едно от завещателните разпореждания, съдържащи се в завещанието, а не до всички такива.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.