кога именно възниква посоченото постестативно право на кредиторите. Поддържа становището си, че датата на възникване на правото на иск е от съществено значение, защото именно към този момент следва да се преценява коя е приложимата редакция на нормата, която урежда съществуването на потестативното процесуално право. В тази връзка твърди, че макар моментът на възникване на това право да е централен в решението на първоинстанционния съд, то същият изобщо не е разгледан от въззивния съд в обжалваното решение. Счита за важно в настоящият спор да се изясни коя е приложимата в случая редакция на нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН -преди или след изменението от 28.11.2014г. Касаторът счита, че приложимата редакция е тази след изменения, тъй като макар разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗБН да имала материалноправен характер, то ал. 3 и ал. 5 на същата разпоредба били с процесуалноправен характер, доколкото същите представлявали правни норми, които уреждат правото на предявяване на отменителен иск в рамките на производството по банкова несъстоятелност. В допълнение счита, че следва да се отчита и момента на възникване на фигурата на кредиторите на несъстоятелността в производството по банкова несъстоятелност, чийто субституент е синдикът. Поддържа, че до датата на решението по чл. 13 ЗБН не съществуват „кредитори на несъстоятелността, а единствено лица, които са кредитори по търговски и нетърговски вземания, респ. лица привнесли разноски в производството по несъстоятелност. Едва с постановяването на решението за откриване на производството по несъстоятелност на банката, с решение №******г. по т. д.№7549/2014г. на СГС, тези лица придобиват ново качеството кредитори на несъстоятелността. Горното означавало, че обективно, преди датата на постановяване решението по чл. 13 ЗБН за откриване на производството по несъстоятелност, не би могло да възникне, респ. да бъде упражнено, потестативното право по чл. 59, ал. 5 ЗБН, доколкото преди този момент в правния мир не съществува нито фигурата на синдика, нито фигурата на кредиторите на несъстоятелността; не е съществувала и маса на несъстоятелността. Следователно, с оглед на обстоятелството, че преди 22.04.2015г. обективно в правния мир не са съществували нито маса на несъстоятелността, респ. лица, които да имат качеството на нейни кредитори, нито фигурата на синдика, а същите се появяват едва с постановяване на решението за обявяване на банката в несъстоятелност, то следователно именно към тази дата следвало, да бъде извършвана преценката за това коя е приложимата редакция нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН. Тази дата - 22.04.2015г., била първата възможна дата за упражняване на потестативното право на иск, защото именно към нея то е възникнало и именно от този момент започвало да тече преклузивният срок по чл. 62, ал. 1 ЗБН. В допълнение сочи, че именно поради тази причина основание за извършване на процесните прихващания не е нормата на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а тази на чл. 103 ЗЗД. С оглед на изложеното, счита за неправилен и незаконосъобразен извода на въззивния съд, че при прилагане на чл. 59, ал. 5 ЗБН, релевантната редакция на посочената разпоредба следва да бъде обусловена единствено от момента на извършване на процесното прихващане. При условие на евентуалност, че се приеме за приложима редакцията преди изменението от 28.11.2014г., счита, че в този случай процесните прихващания, следва да бъдат обявени за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката. В тази връзка излага, че употребеният от законодателя термин длъжника визира не несъстоятелната банка, а нейния длъжник, който след сключването на една или повече правни сделки е придобил едновременно и качеството „кредитор“. Претендира присъждане на разноските във всички съдебни инстанции.