Добросъвестност
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Добросъвестност” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
От кой момент става изискуемо и от кога тече давностният срок за погасяване на правото да се иска реално изпълнение на задължението по чл. 421, ал. 1 ТЗ на влогоприемателя: при прекратяване на срочен 1-годишен депозит или или с прекратяване на договора и закриване на депозитната сметка? Кой е началният момент, от който започва да тече 13 месечния преклузивен срок по чл. 55, ал. 1ЗПУПС в хипотеза на прекратен договор за депозитна сметка? Прилага ли се законовата презумпция на чл. 55, ал. 2 ЗПУПС/отм./ за узнаване на платежна операция от страна ползувателя на плат. услуги при прекратяването на договора за плат. сметка и по какъв начин ставал това? За приложението на ч.38, ал. 1 и /или чл. 46, ал. 1 ЗПУПС /отм./ при определяне на началния момент от който започва да тече преклузивния срок по чл. 15, ал. 1 ЗПУПС/отм./ и следвало ли от това, че ползувателят е узнал за извършените процесни платежни операции именно към дата на прекратяване на договора с банка за срочен депозит? Какво е съотношението на исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 421, ал. 1 ТЗ -за пряко изпълнение от страна на влогоприемателя за връщане на вложената сума след изтичане на срока на срочния депозит с този основан на разпоредбите за отговорността на банката по специалния закон /ЗПУПС/отм./ за извършени от банката неразрешени от титуляра на влога и дали вторият не се явява преюдициален по отношение на първия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Съставлява ли изискването третото правоимащо лице да е добросъвестно част от фактическия състав на отговорността на чл. 2в ЗОДОВ в случаите когато държавата, респ. нейните органи, са постановили отнемане на имущество, респ. вещ, собственост на лицето?
Добросъвестността като качество на лицето следва ли да се докаже и кой носи доказателствената тежест за това или тя се презумира на общо основание и произтича само от факта, че собственикът на вещта е трето лице за наказателното производство?
Недаването на указания относно доказване на добросъвестността в доклада по делото от първоинстанционния съд съставлява ли нарушение на съдопроизводствените правила?
Възлагането на ответника да доказва това обстоятелство нарушена ли разпоредбата на чл. 154 ГПК?
Трябва ли правоимащото лице да въвежда твърдения относно добросъвестността в предмета на делото, като го посочи в исковата молба или това обстоятелство изобщо не влиза в предмета на делото?
Ако ищецът е изложил такива твърдения в исковата молба, съобразно диспозитивното начало, следва ли тежестта на доказване да бъде възложена на ответника?
Нормата на чл. 111, ал. 2 НПК по отношение връщане на веществените доказателства на правоимащите лица може ли да се прилага при наличието на норма в особената част на НК, която противоречи на правото на ЕС, но това противоречие не е установено към постановяване на съдебния акт, а впоследствие е обявена за противоконституционна?
Допустимо ли е в производството по чл. 111, ал. 2 НПК правоимащото лице да изложи съображения за своята добросъвестност- че не е знаело за използването на притежавана от него вещ като средство за извършване на престъпление, и излагането на подобни съображения, може ли да има значение в последващо производство по реда на чл. 2в ЗОДОВ по иск, предявен от същото правоимащо лице?
Съставлява ли приложението на чл. 242, ал. 8 НПК специфична гражданскоправна последица с характера на конфискация, по отношение на която не е приложимо връщането на веществени доказателства, уредено в нормата на чл. 111 НПК?
Неотправянето на искане за преюдициално запитване във всички случаи ли съставлява достатъчно съществено нарушение, за да обуслови възникане на отговорността по чл. 2в ЗОДОВ или преценката за това е конкретна, като следва във всеки отделен случай да се преценяват обстоятелствата по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Попколева
чл. 111 ал. 2 НПК, чл. 111 НПК, чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 242 НК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 2в ЗОДОВ, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 НПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 7 ал. 1 ЗОДОВ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б. а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
чл. 10 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 362 ал. 1 ГПК, чл. 362 ал. 2 ГПК, чл. 63 ал. 1 ГПК, чл. 63 ГПК, чл. 64 ГПК, чл. 68 б. а ЗЗД, чл. 75 ал. 1 ЗЗД, чл. 75 ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 95 ЗЗД, чл. 96 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата и всички аспекти от защитните позиции на страните?
Длъжен ли е въззивният съд при разглеждане на спора по същество да обсъди в съвкупност събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти и как следва да прецени свидетелските показания, и възможната заинтересованост на свидетелите?
Следва ли съдът да вземе предвид всички факти, доводи и обстоятелства, които са наведени от страните в първоинстанционното производство, да установи взаимовръзката между тях при обосноваване на своите изводи, за да приеме от кога започва началния момент на придобивната давност на която се позовават страните, и налице ли е давностно владение и какво? Дали необсъждането на свидетелските показания и неточното им интерпретиране или абсолютно неправилното им тълкуване са довели до неправилни изводи и с оглед събраните по делото доказателства правилно ли е приложил материалния закон?
Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Придобива ли се по давност правото на собственост от лице, закупило имот от несобственик и при какви предпоставки?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 113 ЗС, чл. 116 б. б ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 172 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 2 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Дали изразяването на негативно мнение на съда относно страна по делото, в мотивите на въззивното решение, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Дали изявлението на съда, обективирано в мотивите на съдебното решение, че една от страните няма как да няма връзка с определени престъпни обстоятелства, поставя под съмнение безпристрастността на съда и в този случай представлява ли съдебният състав независим и безпристрастен съд по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС?
Каква е доказателствената сила на докладите на Европейската комисия - Европейската служба за борба с измамите по смисъла на чл. 9, пар. 2 от Регламент (ЕО) №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 25.05.1999 г., относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), в рамките на гражданското производство, когато тези доклади не са били оспорени по реда на чл. 193 ГПК?
Допустимо ли е съдебно решение да се основава на свидетелски показания, събрани в друго производство, в т. ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др.?
Следва ли публичните личности да имат по-голям праг на търпимост към отправената по техен адрес критика и осъществяване наблюдение над действията им?
Може ли изводите на въззивния съд при определяне обезщетението за неимуществени вреди по реда на чл. 52 ЗЗД, да бъдат базирани на предположения, а не на реално доказани факти?
Основание ли е да се намали определеното по реда на чл. 52 ЗЗД обезщетение, обстоятелството, че клеветническите твърдения възпроизвеждат информация, споделена на деликвента от трето лице?
Следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните във връзка с решаване на спора и да изложи съображения по тях в мотивите на съдебното решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
чл. 10 КЗПЧОС, чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 124 ал. 5 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 39 ал. 1 КРБ, чл. 39 КРБ, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 6 КЗПЧОС
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
чл. 1 ЗН, чл. 108 ЗС, чл. 130 ал. 2 ЗСВ, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 268 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 271 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 298 ал. 3 ГПК, чл. 299 ал. 1 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 48 ЗН, чл. 5 ГПК, чл. 59 ЗЗД, чл. 6 ал. 2 ГПК, чл. 61 ЗН, чл. 69 ЗС, чл. 69 СК, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 1 изр. 2 ЗС, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 74 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение?
Определящо за преценката дали работникът/служителят следва да върне сумите, е субективното му отношение към основанието за получаването им?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 128 т. 2 КТ, чл. 128 т. 2 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 12 КТ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 75 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 ал. 2 КТ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, намира следното:
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 112 ЗС, чл. 113 ЗС, чл. 114 ЗС, чл. 115 ал. 2 ЗС, чл. 115 ЗС, чл. 133 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 154 ГПК, чл. 226 ал. 3 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 304 ГПК, чл. 33 ЗЗД, чл. 443 ГПК, чл. 70 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съдът да приеме за оборена презумпцията за добросъвестност на приобретател по чл. 70 ЗС само въз основа на близките му родствени връзки с праводателя? Към кой момент се преценява добросъвестността на владелеца – към датата на сделката, основание на владението, или към момента на постановяване на съдебното решение и от чия гледна точка - на владелеца или на съда? Има ли право съдът, в противоречие с принципа на диспозитивното начало (чл. 6, ал. 2 ГПК), без да е сезиран от заинтересованата страна с надлежно оспорване да приеме презумпцията за добросъвестност за оборена? Допустимо ли е решението, което въззивният съд е постановил въз основа на служебно въведено от него възражение/реплика, а именно, че ответникът не е добросъвестен, каквото заинтересованата страна /ищецът/ не е правила, както пред първата, така и пред въззивната инстанция до приключване на хода по същество? Каква е доказателствената стойност на констативния нотариален акт за третите лица до неговата отмяна и може ли съдът да приеме, че правен субект не зачита правното действие и значението на такъв акт, с който праводателят му се легитимира като собственик? При наличието на легитимиращ праводателя констативен нотариален акт при какви обстоятелства съдът може да приеме правоприемника му за недобросъвестен? Допустимо ли е съдът да отменя констативен нотариален акт на основание чл. 537, ал. 2 ГПК без участието като страна по делото на лицата, които са признати за собственици на недвижим имот? Може ли устна уговорка за извършена делба приживе или субективно впечатление за наличие на такава да бъде основание за възникване на намерение за своене на владян имот? Следва ли декларирането на имот като съсобствен да се приема за признание на права или липса на манифестирано намерение за своене?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Ако един трудов договор/изменение по чл. 119 КТ/ е недействителен, но е налице недобросъвестност на служителя и недействителността има обратно действие съгл. чл. 75, ал. 1 КТ, тогава искът следва ли да бъде уважен, или отхвърлен?
Влече ли недействителност на определена клауза от трудово правоотношение, в допълнително споразумение, недействителност на цялото трудово правоотношение?
Ако изменението на трудов договор относно длъжността е недействително и е налице недобросъвестност на служителя, с оглед на което главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бъде уважен, то следва ли акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на работа да бъде уважен и слежителят да бъде възстановен на заеманата преди недействителното изменение предходна длъжност?
Ако изменението на трудов договор относно длъжността е недействително и е налице недобросъвестност на служителя, с оглед на което главният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ бъде уважен, то следва ли акцесорният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за заплащане на обезщетение да бъде уважен и на каква база –последното БТВ за заеманата преди недействителното изменение длъжност, или БТВ за заеманата след недействителното изменение нова длъжност?
Налице ли е недобросъвестност у служителя при сключване на допълнително споразумение по 119 КТ, ако служителят е запознат само с факта за изискванията на работодателя, които са по –високи/завишени от /в сравнение с нормативно установените за заемането на длъжността?
Длъжен ли е на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК съдът по същество да прецени всички събрани по делото доказателства от значение за спора както и доводите на страните?
Чия е тежестта да се докаже недобросъвестност и в какво се изразява недобросъвестността по чл. 75 КТ?
При своевременно въведен довод и факти за злоупотреба с право от страна на работодателя длъжен ли е въззивният съд да ги разгледа и да се произнесе по тях?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емил Томов
чл. 119 КТ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 128 КТ, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 328 ал. 1 т. 6 КТ, чл. 344 ал. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 2 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 74 ал. 2 КТ, чл. 74 КТ, чл. 75 ал. 1 КТ, чл. 75 КТ, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 8 ал. 1 КТ, чл. 8 КТ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.