Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 66 ЗЗД

Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.

чл. 66 ЗЗД

Чл. 66. Кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо.

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр. д.№5477/2007г. на ВКС, V г. о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се поддържа противоречие с ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т. д.№3247/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №114/07.09.2016г. по т. д.№362/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/ 4. За да се приеме, че е налице предсрочна изискуемост на кредитното задължение следва ли да са налице и двете предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем и липсата на първата предпоставка /обективен факт на неплащане на три последователни вноски/ води ли до липса на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и основателност на иск по чл. 422 ГПК за падежирали вноски?; 5. При липса на обективния факт на неплащането към датата на депозирането на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК допустимо ли е производство по чл. 422 ГПК за вземания, възникнали след подаване на това заявление и исковата молба /т. е. бъдещи вземания/ и следва ли да намери приложение в този случай чл. 235, ал. 3 ГПК?; 6. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания във въззивното производство в случай, че е доказана само една от предпоставките за предсрочна изискуемост, а именно липса на уведомление до кредитополучателя, но не и обективно възникване на право да се обяви кредитът за предсрочно изискуем поради неплащане?; /противоречие с т. 18 ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ 7. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/?;/противоречие с ТР №3/27.03.2019г. по тълк. д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС/ 8. Месечните анюитетни вноски, дължими по договор за банков кредит, представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД? /противоречие с ТР №3/18.05.2012г. по тълк. д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. По въпросите от т. 2 до т. 6 включително касаторите поддържат в условията на евентуалност приложимост на допълнителен критерий за селектиране на жалбата им по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на който обосновават с доводи, че произнасянето на касационната инстанция по тях ще допринесе за развитието на правото, предвид липсата на практика по чл. 290 ГПК по тях, както и, че е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въпросите са противоречиво разрешавани от съдилищата. Даденото от въззивния съд разрешение на последния от въпросите, според касаторите, е очевидно неправилно

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023

дали ищцата е получавала нотариална покана, съдържаща предложение за изкупуване на идеалната част на Б. Д., СРС е изложил, че съгласно чл. 49 ГПК място на връчване е жилището, вилата, местоработата, местослуженето, седалището, мястото за осъществяване на стопанска дейност или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен. В чл. 46, ал. 1 ГПК е посочено, че когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме, като в ал. 2 са посочени лицата, които могат да се приемат за други лица, като изброяването не е изчерпателно. Според чл. 46, ал. 4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. При анализа на тези разпоредби СРС е достигнал до извода, че няма пречка връчването на нотариална покана да бъде извършено в кантората на нотариуса, а не непременно на адреса на получателя, след като последният се е съгласил да я приеме, което следва от посоченото в чл. 49 ГПК „както и всяко друго място, на което адресатът може да бъде намерен“. Така със съгласието на Е. С. да получи нотариалната покана, адресирана до майка му, се счита, че същата е връчена на самата нея (арг. от чл. 46, ал. 4 ГПК). Поради това обстоятелството, дали С. е предал поканата на майка си или не, е относимо към отговорността му за неизпълнение на задължението му да предаде поканата на адресата, което е поел с изразяване на съгласие да получи поканата и за нея. Не може за съсобственика, който е предприел всички необходими усилия за изпълнение на задължението си по чл. 33, ал. 1 ЗС, да последват неблагоприятни последици поради обстоятелството, че получилият поканата със задължение да я предаде не я е предал, и в резултат на това да се приеме, че не е изпълнено задължението по чл. 33, ал. 1 ЗС. Следва да се счита, че поканата е редовно връчена и на двамата съсобственици, които не реагирали и съответно не приели направеното предложение за изкупуване на идеалната част в дадения срок, поради което напълно законосъобразно последната била предложена на трето лице.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Розинела Янчева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

„1. За задължението на въззивния съд като съд по съществото на спора да определи правната квалификация на иска въз основа на заявените фактически основания и да разгледа спорното материално субективно право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска; 2. За определяне предмета на договора от 3.08.2018 г. за изготвяне на част „Конструктивна на инвестиционен проект на сграда във фаза технически проект и специфичните изисквания към този вид договори като разновидност на договора за изработка, към който намират съответно приложение съответни специални разпоредби на ЗУТ и на Наредба №******г. относно обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти?; 3. Следва ли съдът да извърши съвкупен анализ на събраните в производството доказателства и да обоснове приложимостта на разпоредбата на чл. 268 ЗЗД, като обоснове наличието на материалноправните предпоставки за отказ от договора за изработка по смисъла на чл. 268 ЗЗД, както и да извърши преценка относно правната квалификация на предявения иск с оглед възприетото от въззивния съд наличие на материалноправните предпоставки за отказа по смисъла на чл. 268 ЗЗД?; 4. Следва ли съдът при извършени възражения за неточно изпълнение в количествено и качествено отношение и установена непригодност на изработеното, без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, да намали дължимото възнаграждение съответно на установеното изпълнение?; 5. За противопоставимостта на възраженията на възложителя за неточно изпълнение в количествено отношение, които не се обхващат от установената в чл. 264, ал. 3 ЗЗД преклузия, както и използването на същите като защитно средство и възражение срещу предявен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД; 6. За задължението на въззивния съд да извърши преценка на споразумението от 21.12.2018 г. като документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила по вътрешно убеждение и в съответствие с всички относими по делото доказателства; 7. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения, релевирани във въззивната жалба и да разгледа и се произнесе по всички оплаквания и доводи във въззивната жалба, както и да обсъди самостоятелно всички събрани доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи собствени мотиви и съображения защо възприема едни, а други не? За задължението на въззивния съд въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията, изложени във въззивната жалба; 8. Когато препраща към мотивите на първата инстанция по реда на чл. 272 ГПК, задължен ли е въззивният съд да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, като посочи върху кои доказателства се основава приетата за установена фактическа обстановка и съответно – да изложи собствени фактически и правни констатации по делото?“ По поставените въпроси се въвежда допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като се прави позоваване на разрешаването им в противоречие с практиката на ВКС: въпроса по т. 1 – с решение по гр. д. №1013/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №455/2011 г., III г. о. и решение по гр. д. №915/2010 г., IV г. о., въпроса по т. 2 – с решение по т. д. №500/2012 г., I т. о., въпроса по т. 3 – с решение по т. д. №238/2009 г., I т. о. и решение по т. д. №494/2010 г., II т. о., въпроса по т. 4 – с решение по т. д. №1213/2018 г., I т. о. и решение по т. д. №1938/2013 г., I т. о., въпроса по т. 5 – с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпроса по т. 6 - с решение по т. д. №133/2010 г., II т. о. и решение по т. д. №3601/2013 г., II т. о., въпросите по т. 7 – с ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, ТР №1 от 9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по т. д. №674/2014 г., II т. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по гр. д. №546/2012 г., IV г. о., решение по гр. д. №5488/2013 г., IV г. о., решение по т. д. №1106/2010 г., II т. о. и др. и въпроса по т. 8 – с ППВС №1/1953 г., ППВС №7/1965 г., и ТР №1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение по гр. д. №360/2016 г., IV г. о., решение по гр. д. №1413/2009 г., IV г. о., решение по т. д. №823/2010 г., II т. о., решение по гр. д. №862/2011 г., IV г. о. и др. При условията на евентуалност по въпросите по т. 1, 2, 3 и 4е въведено и допълнителното основание за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът твърди, че въззивното решение е очевидно неправилно, поради което следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мадлена Желева

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

е обосновано допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, конкретно решение №231/25.03.2010 г. по т. д. 226/2009 г., II ТО, решение №345/16.09.2010 г. по гр. д. 139/2009 г, IV ГО на ВКС, решение №433 от 08.11.2011 г. гр. д. 1137/2010 г. IV ГО на ВКС, решение №456/19.06.2013 г. по гр. д. 1294/2011 г., IV ГО.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021

за допустимостта на иска поради липса на връчване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист по реда на чл. 418, ал. 5 ГПК и липса на образувано изпълнително дело с последица преждевременност на предявяването на иска, както и върху въпроса за приложимия срок на погасителната давност с оглед поддържаната от ответника теза за периодичен характер на задължението.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Васил Христакиев

1237 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" е на цената на едно кафе - 0.60 лв. на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Прочетени

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела


Българското прецедентно право