чл. 264 ал. 3 ЗЗД

е от съществено значение за крайния изход на делото. 4/„След като издадена от изпълнителя по договор за изработка фактура не съдържа изявление на изпълнителя, че е получил в брой посочената във фактурата сума, следва ли на частния свидетелстващ документ да се признае правната характеристика на разписка за плащане по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД?“ при въведена допълнителна предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК с позоваване на решенията по т. д.№664/2011г. на 2, т. о. на ВКС и по гр. д.№449/2011г. на 3 г. о. на ВКС, а в евентуалност при предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (при неизложени аргументи по отношение на нея). 5/„След като договор за изпълнение на строителни работи, сключен между физическо лице-възложител и търговец във връзка с упражняваното от него занятие, представлява търговска сделка и правилото на чл. 318, ал. 2 ТЗ по аналогия е неприложимо, явява ли се приложима нормата на чл. 303а, ал. 3, изр. 1 ТЗ при определяне на началния момент на забавата в плащане на извършените и приети от възложителя работи от получаване на фактурата за плащане, или е приложимо общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД?“ Твърди се, че по отношение на претендираното обезщетение за забава въззивното решение противоречи на ТР №3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Поддържа се евентуално искане за допускане на обжалването на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава и на очевидна неправилност, която е обоснована с довода за незаконосъобразност на изводите на АС за неоснователност на предявения иск в обжалваните му отхвърлителни части, тъй като тези изводи са в резултат на незачитане на императивните разпоредби на чл. 126, ал. 1, изречение второ (отменено) ЗЗП, чл. 127, ал. 1 и чл. 123, ал. 1 ЗЗП. В писмен отговор ответникът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.