Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026

Съгласно т. 1 ТР№1 на ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В случая, така поставените в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, не се явяват обуславящи изхода по конкретния спор, доколкото наличието на облигационно отношение на основание сключен договор за изработка и неговото изпълнение е установено от съда на база комплексна оценка на всички събрани по делото доказателства: кореспонденция между страните, заключения на вещи лица, множество събрани свидетелски показания, а не на база единствено на двустранно подписаните актове обр.19 за приемане на извършената работа. Обстоятелството, дали е приет за експлоатация обектът или не също е без значение за конкретния спор. Отделен е въпросът, че подобни указания за непосочени факти в ИМ/ а не само на доказателства/ биха довели до извод за указания на страната да измени основанието на предявения иск, което би довело до нарушение на диспозитивното начало в процеса, което е недопустимо да става по инициатива на сезирания със спора съд. Следователно, какъвто и да е отговорът на горните въпроси, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, това не би повлияло на крайния изход по спора и в този смисъл същите не се явяват обуславящи за същия. От това следва, че не е налице първата обща предпоставка за допускане на касационно обжалване, съгласно задължителните постановки в т. 1 на цитираното по-горе ТР.