Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022

се поддържа противоречие с ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение №77/10.05.2016г. по т. д.№3247/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и решение №114/07.09.2016г. по т. д.№362/2015 г. на ІІ т. о. на ВКС/ 4. За да се приеме, че е налице предсрочна изискуемост на кредитното задължение следва ли да са налице и двете предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем и липсата на първата предпоставка /обективен факт на неплащане на три последователни вноски/ води ли до липса на правото за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и основателност на иск по чл. 422 ГПК за падежирали вноски?; 5. При липса на обективния факт на неплащането към датата на депозирането на заявлението по чл. 417, т. 2 ГПК допустимо ли е производство по чл. 422 ГПК за вземания, възникнали след подаване на това заявление и исковата молба /т. е. бъдещи вземания/ и следва ли да намери приложение в този случай чл. 235, ал. 3 ГПК?; 6. Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания във въззивното производство в случай, че е доказана само една от предпоставките за предсрочна изискуемост, а именно липса на уведомление до кредитополучателя, но не и обективно възникване на право да се обяви кредитът за предсрочно изискуем поради неплащане?; /противоречие с т. 18 ТР №4/18.06.2014г. по тълк. д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ 7. Как следва да се определи размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит – само в размер на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума или се включва уговореното в договора възнаграждение /възнаградителни лихви/?;/противоречие с ТР №3/27.03.2019г. по тълк. д.№3/2017г. на ОСГТК на ВКС/ 8. Месечните анюитетни вноски, дължими по договор за банков кредит, представляват ли „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. в ЗЗД? /противоречие с ТР №3/18.05.2012г. по тълк. д.№3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. По въпросите от т. 2 до т. 6 включително касаторите поддържат в условията на евентуалност приложимост на допълнителен критерий за селектиране на жалбата им по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на който обосновават с доводи, че произнасянето на касационната инстанция по тях ще допринесе за развитието на правото, предвид липсата на практика по чл. 290 ГПК по тях, както и, че е от значение за точното прилагане на закона, тъй като въпросите са противоречиво разрешавани от съдилищата. Даденото от въззивния съд разрешение на последния от въпросите, според касаторите, е очевидно неправилно