чл. 357 ЗЗД
Чл. 357. (1) С договора за дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел.
(2) (Отм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.).
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Какви критерии и начин на тълкуване по чл. 20 ЗЗД следва да спазва въззивната инстанция при спор относно съдържанието на два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Какви критерии трябва да следва въззивната инстанция, за да установи наличие или липса на връзка между два, сключени между страните договора, когато единият договор е такъв за инвестиции за сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните сформират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е Допълнение към договора за сътрудничество инвестиции и съвместна дейност, чието съдържание обаче отговаря на договор за заем по чл. 240 ЗЗД?
Ответникът има ли задължението да докаже връзката между два, сключени между страните договора, когато единият е такъв за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, съгласно чието съдържание, страните формират гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., а вторият е допълнение към договора за инвестиции, сътрудничество и съвместна дейност, чието съдържание отговаря на договор за заем е всъщност изготвено с цел писмено доказателство за направена вноска по чл. 358, ал. 1 ЗЗД?
Какви са задълженията на въззивната инстанция, когато подлага на анализ свидетелските показания на съпруг на страната по делото и какви критерии трябва да спазва съдът, когато ги анализира?
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по възражения срещу правилността на решението на първоинстанционния съд, когато такива не са направени с въззивната жалба?
Кои са основанията за извършване на нова правна квалификация от въззивната инстанция?
Дали обстоятелствата наведени в писмения отговор, а именно, че фактите и обстоятелствата, на които се основава иска – това, че договорите приложени по делото, тяхното съдържание, обстоятелствата, при които са сключени; поведението на страните преди и след сключването му – характера на преговорите за сключване на договора; разменената кореспонденция във връзка с това и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му, са такива, които се разглеждат по същество на спора или могат да бъдат критерии за правната квалификация на иска?
Как се определя правната квалификация на предявения иск и при наличието на кои условия, въззивната инстанция следва да приеме нова правна квалификация, различна от приетата от районния съд?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Христова
чл. 110 ЗЗД, чл. 172 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 410 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 т. 10 ГПК, чл. 6 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е въззивният съд в мотивите към въззивното решение да се произнесе по спорния предмет по делото, след като приложи самостоятелна преценка на всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и поотделно и да разгледа в мотивите на решението си всички доводи и възражения на страните във въззивната жалба?
Може ли въззивният съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд ако първоинстанционният съд не е обсъдил всички възражения на страните и всички доказателства по делото?
Задължен ли е въззивният съд в мотивите на съдебното си решение да мотивира защо приема или не приема заключението на вещото лице, както и да изложи собствени съображения, обосноваващи преценката му относно годността на заключението?
Прилага ли се чл. 297 ГПК за мотивите на съдебното решение?
Следва ли съдът да мотивира защо при наличие на две противоречащи си становища от държавни органи кредитира само едното от тях?
Налице ли е порок във въззивното решение, когато съдът е направил своите констатации и е кредитирал доказателства по делото въз основа на заключение на вещо лице, в което заключение вещото лице е посочило, че въпросът не е от неговата компетентност?
Допустимо ли е отделно възлагане на работи, за които се твърди, че са непредвидени, по договор за инженеринг, като се вземе предвид характера на договора и обстоятелството, че в предмета на договора е включен етап на предпроектни проучвания?
Попадат ли в обхвата на пар. 2, т. 27 ДР ЗОП допълнителни СМР дейности, когато е сключен договор за инженеринг и при сключването му не са предвидени конкретни СМР дейности?
Нищожен ли е анекс, сключен в противоречие с чл. 116, ал. 1, т. 2 ЗОП и пар. 2, т. 27 ДР ЗОП?
Възниква ли активна солидарност между участниците в гражданско дружество по чл. 357 ЗЗД и сл., отнасящи се до правото на възнаграждение по сключен между гражданското дружество и трети лица договор, когато тя не е изрично уговорена в договора и може ли единият от съдружниците да претендира целия размер на вземането?
Разполага ли със самостоятелна процесуална легитимация единият от съдружниците в гражданско дружество по см. на чл. 357 ЗЗД и сл. да претендира целия размер на вземане на гражданското дружество към трето лице, когато в договора с третото лице не е изрично уговорена активна солидарност на съдружниците?
Поемането на задължение от възложител за плащане към гражданско дружество – изпълнител по договор следва ли да се тълкува като уговорена активна солидарност между кредитори?
Нищожно ли е на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, поради противоречие с императивна разпоредба на чл. 361, ал. 2 ЗЗД, споразумение, с което участниците в гражданско дружество са уговорили, че вземанията на същото към определен кредитор ще се получат само от един от участниците, ако това дружество е създадено единствено с цел да участва в обществена поръчка, по която възложител е същият този кредитор, следователно то не е титуляр на други вземания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 153 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 264 ал. 3 ЗЗД, чл. 264 ЗЗД, чл. 266 ал. 1 ЗЗД, чл. 266 ЗЗД, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 63 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 84 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За задължението на съда да определи правната квалификация на предявения иск?
За това обуславя ли наименованието на договора неговата същност или тя се определя от съдържанието му?
За това доколко подробно следва да се определят рамките на договора за дружество и как се определя съответен дял за всеки от участници в дружеството по чл. 357 ЗЗД и доколко следва да са определяеми дяловете?
За това може ли страна да се позовава на форсмажорни обстоятелства едва в исковото производство?
За това доколко съдът може да определя по свое усмотрение съдържание на договора?
И за това длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателства по делото, които имат значение за решението по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора твърдения, възражения и доводи на страните и изложените във въззивната жалба съображения?
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 270 ал. 3 изр. 3 ГПК, чл. 270 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 303 ал. 1 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 507 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ал. 1 ЗСВ, чл. 9 ЗСВ, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е съдът по чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК да прецени всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи подробни съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Може ли да се смята за оборена презумпцията по чл. 69 ЗС посредством и вследствие на извънсъдебно волеизявление, което не съдържа изрично, конкретно и ясно признание на владелеца, че е упражнявал фактическата власт върху процесния недвижим имот за другиго, а не за себе си?
Предаването на имуществото – държавна собственост от държавен орган за отговорно пазене на трето лице следва ли да се извърши с писмен акт, при спазване на съответната процедура, като форма на действителност и/или за доказване на акта на фактическото предаване; При липса на подобен акт – приемо-предавателен протокол за предаване на конкретно имущество, допустимо ли е съдът да приеме и презумира, че предаването е осъществено заедно с предаването на друго имущество, отразено в приемо-предавателен протокол?
Необходимо ли е, за да се зачете мораториума за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост, държавата да докаже правото си на собственост, в това число и в случаите, в които държавата е ответник по предявен против нея установителен иск за собственост?
Необходимо ли е, когато в акта за държавна собственост е посочена единствено обща правна норма, послужила като основание за актуването, но не и конкретен придобивен способ, държавата да докаже и установи конкретното фактическо основание, по силата на което е придобила собствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
За материалноправната легитимация на съдружник в гражданско дружество да претендира в пълен обем вземане на обединението, произтичащо от договор с трето лице.
За задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка при постановяване на решението си по чл. 235, ал. 2 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Дали противоречи на чл. 361, ал. 2 ЗЗД уговорка, че след прекратяване на договор за гражданско дружество подлежат на връщане дадени в изпълнение на договора парични средства?
Относно задължението на въззивния съд да обоснове решението си, като обсъди всички обстоятелства и доказателства по делото и се произнесе по доводите и възраженията на страните.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност но силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Кристияна Генковска
чл. 236 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 41 ЗЗД, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 710 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 714 ТЗ, чл. 735 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност но силата на закона /чл. 252, ал. 1, т. 3 ТЗ за акционерните дружества /АД/, чл. 93, т. 3 ТЗ за събирателните дружества /СД/, чл. 154, ал. 1, т. 4 ТЗ - за дружествата с ограничена отговорност /ООД/, без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената им правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б. в ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на единия от съдружниците, консорциумът/гражданското дружество се прекратява по силата на закона? Допустимо ли е да се приеме, че от момента на обявяването на дружеството-съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума/гражданското дружество ex lege отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума/гражданското дружество, представляващи обща собственост на последното? Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум/гражданско дружество, състоящо се от установения в чл. 357 ЗЗД минимален брой съдружници - 2/двама/, единият от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Следва ли да се приеме, че всяка договорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на Изпълнител консорциум/гражданско дружество, се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата - съдружници в консорциума/гражданското дружество? Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум/гражданско дружество, дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума/дружеството или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет - неделимо задължение /в случая - възнаграждението по договора/, противоречи на разпоредбата на чл. 129 ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му автоматично по силата на чл. 41 ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 129 ал. 1 ЗЗД, чл. 129 ал. 2 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ЗЗД, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 357 ЗЗД, чл. 41 ЗЗД, чл. 632 ал. 1 ТЗ, чл. 632 ТЗ, чл. 711 ТЗ, чл. 735 ал. 1 ТЗ, чл. 735 ТЗ
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.