чл. 104 ЗЗД
Чл. 104. Прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. То не може да бъде направено под срок или под условие освен под условието, че предявеното в съд вземане ще бъде уважено.
Двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
При възникнал спор между страните относно съдържанието на конкретни уговорки в договора следва ли съдът да ги подложи на тълкуване и какви са критериите и способите за тълкуване на спорни между страните уговорки?
Какви са предпоставките за извършване на съдебно прихващане на насрещни вземания и кога настъпва погасителният му ефект?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него, и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка, както и да обсъди всички обстоятелства по делото и да посочи кои правнорелевантни факти счита за установени?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Петя Хорозова
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 4 ГПК, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Процесуално недопустимо ли е въззивното решение в обжалваната му част, предвид целта на производството по реда на чл. 250 ГПК – за отстраняване пропуск на съда да се произнесе по част от спорния предмет, когато не е формирана воля по отношение на част от спорното право /в случай, че е делимо/, по някой от съединените искове, или по допълнителните искания на страната, свързани с главния спорен предмет /за присъждане на плодове, лихви и разноски/, и доколкото съдът се е произнесъл не за отстраняване на такъв пропуск, а по искане за допълване на съдебното решение направено от ответника, с произнасяне по заявено и поддържано от него, в хода на производството по делото, възражение за прихващане?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Налице ли е правен интерес и допустимо ли е възражение с правно основание чл. 26 ЗЗД за прогласяване нищожност на сделка от лице, което не е страна по нея, но решението по делото ще се отрази върху неговата правна сфера? Налице ли е правен интерес за заложния длъжник в производство по предявен срещу него иск с правно основание чл. 44а от 303, да въвежда възражения за нищожност на договора за особен залог и на договора, който той обезпечава, в случаите, когато изясняването на въпроса за действителността на договора за особен залог има преюдициално значение по отношение на възражението за прихващане на насрещни вземания между залогодателя и заложния длъжник? Длъжен ли е съдът да се произнесе по така направено възражение за нищожност?
Длъжен ли е съдът в производство по иск с правно основание чл. 44а от 303, предявен срещу заложния длъжник, да се произнесе относно нищожността на договора за залог и договора, който той обезпечава, и без да е направено възражение за нищожност от заинтересована страна и без да вземе предвид липсата на правен интерес на ответника, длъжник по договора за особен залог, да отправя подобни възражения?
Длъжен ли е съдът служебно да открие и съответно да сформира краен извод за нищожност на правна сделка, респективно на договор за залог и договора, който той обезпечава, в хипотезата на противоречие с материалния закон и/или поради липса на предмет по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, без да е направено възражение от заинтересована страна и как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните?
Длъжен ли е при проверка правилността на обжалвания акт въззивният съд да се произнесе по всички наведени в жалбата възражения и доводи и да направи преценка на всички писмени доказателства?
Допустимо ли е съдът да постанови решението си без да изложи мотиви по част от направените възражения и доводи на страната и без да извърши анализ на събраните по делото доказателства, относно тези релевантни обстоятелства?
В качеството си на инстанция по същество, може ли въззивният съд да остави неразгледани направени пред него оплаквания и неразгледани определени писмени доказателства?
Противопоставимо на заложния кредитор ли е възражение за прихващане, направено от заложния длъжник, за вземане от залогодателя, възникнало след датата на съобщаване на заложния длъжник за учредяването на залога по реда на чл. 17, ал. 1 ЗОЗ и преди датата на съобщаване на заложния длъжник за пристъпване към изпълнение по реда на чл. 32 ЗОЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 104 ЗЗД, чл. 17 ал. 1 ЗОЗ, чл. 17 ал. 3 ЗОЗ, чл. 214 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 4 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 307 ТЗ, чл. 32 ЗОЗ, чл. 44а ал. 2 ЗОЗ, чл. 44а ЗОЗ, чл. 452 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 79 ЗЗД, чл. 83 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Приложимо ли е правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД по предявен иск за връщане на престацията на отпаднало основание, ако задължението на ищеца е погасено чрез прихващане?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 103 ал. 1 ЗЗД, чл. 104 ал. 2 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 146 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 238 ЗЗД, чл. 271 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 289 ТЗ, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 305 ТЗ, чл. 343 ТЗ, чл. 347 ал. 2 ТЗ, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. второ ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 58 ЗЗД, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 620 ал. 5 ТЗ, чл. 87 ал. 1 ЗЗД, чл. 87 ал. 4 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ал. 1 ЗЗД, чл. 89 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение, съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на правилата за добра медицинска практика или на Заповед на министъра на здравеопазването от януари 2016 г. относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт при липса на дадено предварително информирано писмено съгласие от пациента съгласно Закона за здравето за извършваната медицинска операция, попадаща по стандарта в голяма хирургия?
Подправени подписи под документи за информирано предварително писмено съгласие на пациента съгласно Закона за здравето, представени по делото от лечебното заведение като ответник, съставляват ли нарушение на правилата за добра медицинска практика и основание ли са за преминаване тежестта за доказване на липсата на лекарска грешка в тежест на лечебното заведение и/или само по себе си в тази хипотеза на нарушение правата на пациента презумира ли се извършването на деликт при последвалото лечение от това лечебно заведение, при положение че след същото оперативно лечение е направена и реоперация?
Неосигуряването на необходимия обем от диагностични изследвания и лечение съгласно изискванията на медицинския стандарт или клиничната пътека или на приета по делото заповед на министъра на здравеопазването относно алгоритъм от изследвания при суспекция за аортна дисекация, представлява ли противоправно поведение на лекаря като предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт, при липса на предварително писмено съгласие от пациента или при подправени документи за дадено съгласие, неизхождащи от пациента?
Признанието на лекаря, извършил операцията, при разпита му в съдебно заседание, че с наличните инструменти не е успял да проведе успешно започнатата манипулация и са се появили „някои усложнения“, затова се е наложило да приложи друг вид манипулация въпреки липса на дадено писмено информирано съгласие за тази манипулация съгласно Закона за здравето при пациент в съзнание, представлява ли предпоставка за отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от извършен деликт от работодателя при задължение на работодателя-лечебно заведение да има съответния набор инструменти за изпълнение на клиничната пътека по норматив?
При прието за установено по делото и приета съдебно-почеркова експертиза за преправяне подписите на пациента за информирано съгласие за предприетото лечение представлява ли предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД за вреди от деликт относно причинени болки и страдания, в т. ч. негативни емоции от това, че е осъществено нежелано от пациента лечение на риск на лечебното заведение, от което същият претърпява болки и страдания, в т. ч. емоционални?
Следва ли да се преценява принципът „причинените неудобства от извършената медицинска интервенция (вреди от лечението) се компенсират с постигнатия лечебен резултат (ползи от лечението)“, при липса на предварително информирано писмено съгласие от пациента?
Ако отговорът на предходния въпрос е по-скоро положителен, че ползите от лечението могат да компенсират вредите, то при прилагане на този принцип от съда следва ли да се остойности съгласно чл. 52 ЗЗД каква част от вредите от лечението подлежат на обезвреда, или да се намалят по аргумент и аналогия с чл. 51, ал. 2 ЗЗД и ТР №1/2021 г. на ВКС, или да се компенсират вредите и ползите до размера на по-малкото между вредите и ползите съгласно чл. 104 ЗЗД?
Следва ли тежестта на доказване на лекарската грешка, в т. ч. спазване на медицинския стандарт, норматива за приложимата клинична пътека и другите нормативи за добра медицинска практика, да е в тежест на ищеца при доказано и прието по делото със съдебно-почеркова експертиза, че подписите под документите и декларациите за информирано съгласие, предоставени от лечебното заведение, за провеждане на медицинските процедури не са изпълнени от пациента, или напротив- тежестта да е за ответника, или по аргумент на чл. 161 ГПК предвид създадени пречки за събиране на допуснати от съда доказателства и представяне на неверни документи от ответника, съдът следва да приеме за доказани фактите за провеждане на нежелано лечение и при неспазване на съответните нормативи?
Липсата на съгласие от пациент в съзнание част ли е от спазване нормативите за добра лекарска практика предвид използване на документи от ответника по делото с друг подпис, наподобяващ този на ищеца, доказано от приета почеркова експертиза, както и ако е недобра лекарска практика, представлява ли това основание за ангажиране отговорността по чл. 49 ЗЗД на лечебното заведение от непозволено увреждане само по себе си предвид факта, че от всяка една оперативна намеса се търпят в различна степен болки и страдания, а никой не може да бъде подлаган според Конституцията на принудително лечение?
Необходимо доказателство при дела за деликт от лекарска грешка ли е разпит на свидетеля лекар- оператор при направена реоперация впоследствие на същия пациент в друго лечебно заведение, като този свидетел е поискан за оборване на оспорена единична съдебномедицинска експертиза?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 104 ЗЗД, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 161 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 51 ал. 2 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ГПК, чл. 80 ЗЗ, чл. 81 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите по чл. 20 ЗЗД, от които произтича процесното правоотношение и при формиране на правните и фактически изводи, да търси общата воля на страните, произтичаща от договора? Когато ищецът е извършил подобрения в имота на основание предварителен договор, то той има ли правата на добросъвестния владелец, съобразно разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗС? Задължен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърдения и възражения на страните от значение за спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите съображения за това?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
чл. 103 ЗЗД, чл. 104 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 143 ал. 2 ГПК, чл. 146 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 3 ЗЗД, чл. 19 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 258 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 59 ал. 1 ЗЗД, чл. 59 ЗЗД, чл. 70 ал. 3 ЗС, чл. 71 ЗС, чл. 72 ЗС, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД, чл. 93 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет на делото, да обсъди всички въведени в процеса доводи и възражения, както и да изложи самостоятелни мотиви по тях?
Задължена ли е въззивната инстанция да се произнесе по спорния предмет на делото, след като подложи на самостоятелна преценка събраните доказателства, включително тяхното приемане/неприемане и годност, както и да обсъди в пълнота защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство?
Налице ли е правен интерес за съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви установителен иск за прогласяване нищожност, поради накърняване на добрите нрави на споразумение, сключено от дружеството, в което е съдружник, ако той счита, че с това споразумение се накърняват неговите членствени права?
Допустимо ли е физическо лице – съдружник в дружество с ограничена отговорност да предяви лично от свое име иск за прогласяване нищожност на споразумение, сключено от управителя на дружеството, който представлява едновременно двете страни по споразумението с явно противоречиви интереси?
Следва ли да се счита за нищожно, поради накърняване на добрите нрави, споразумение, подписано от един и същи органен представител на дружествата кредитор и длъжник, чиито интереси са явно противоречиви?
Допустимо и законосъобразно ли е един и същ органен представител на дружествата кредитор и длъжник, чиито интереси са явно противоречиви, да действа в защита на всяко от дружествата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Относно тълкуването и прилагането на чл. 306, ал. 2 ТЗ във връзка с форсмажорните обстоятелства, възникнали по време на пандемия? дали забавата на ищеца се дължи на обективни обстоятелства, изключващи отговорността му, и дали в случая са били налице обстоятелства, обуславящи неоснователен отказ на възложителя да измени обвързващия страните договор, като удължи срока на изпълнение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
чл. 104 ЗЗД, чл. 227 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 306 ал. 2 ТЗ, чл. 306 ТЗ, чл. 327 ТЗ, чл. 55 ал. 1 предл. първо ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато предсрочната изискуемост на кредита е обявена в хода на производството по реда на чл. 422 ГПК, дължи ли се претендирана от заявителя - ищец законна лихва върху вноските по главницата, падежирали се в периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до датата на връчване на препис от исковата молба, с което е обявена предсрочната изискуемост?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Костадинка Недкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.