чл. 103 ал. 1 ЗЗД

Въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, длъжен ли е да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, когато същите касаят формирането на изводи за приложение на института на прихващането, относимостта му към настоящия казус, с оглед на факта, че ищецът не е предявил претенция по друг договор, освен този, посочен в исковата молба, а насрещен иск от ответника не е предявен?
Допустимо ли е въззивният съд да гради изцяло изводите си въз основа на оспорено от ищеца по надлежния ред възражение на ответника (община) за прихващане с вземане по договор, който не е предмет на исковата претенция (това е цитираният oт въззивния съд Договор №BG161PО001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г.) и по който ищецът няма ангажименти?
Следва ли е въззивният съд да се произнесе по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при преценката на събраните доказателства да съобрази възможно ли е да се извърши прихващане по чл. 103, ал. 1 ЗЗД по направено в хода на делото от ответника искане, когато конкретните страни - юридически лица, не си дължат взаимно пари по договор, който да е предмет на исковата претенция, и респ. длъжен ли е съдът да се обоснове по ликвидността и изискуемостта на това насрещно вземане, както и по въпроса дали предпоставките за прихващане са се осъществили и в кой момент, когато не са налице годни доказателства за наличие на редовно направено и обосновано изявление по чл. 104, ал. 1, изр. 1 ЗЗД?
В случаите, когато въззивният съд е приел, че е налице институтът на прихващането (компенсация), следва ли да изложи в мотивите си и как определя вида на задълженията - насрещни и еднородни ли са, изискуеми ли са и от кой момент, и ликвидни ли са - установени по размер и основание?
Длъжен ли е въззивният съд да мотивира извода си за приложимост на солидарно задължение на съдружниците по Договор по ЗЗД - Обединение, спрямо института на прихващането, когато между съдружниците в това обединение има ясно разписани писмени правила за разделност и изпълнение на отделните обекти на възложената обществена поръчка, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, или може да приеме наличието му по своя преценка, без да анализира тези доказателства?
Налице ли е недопустимост на въззивното решение поради нарушение на диспозитивното начало - произнасяне на съда по непредявен иск, черпещ права от договор, който не е предмет на исковата претенция (Договор №BG161PО001/3.1-03/2010/027-S-16/04.06.2014 г.), и допустимо ли е непредявен насрещен иск да се „предяви“ чрез възражение за прихващане?