чл. 57 ал. 2 КРБ
Чл. 57. […] (2) Не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако то накърнява права или законни интереси на други.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При установяване на причинно-следствената връзка между противоправно действие и твърдяна вреда длъжен ли е съдът да разграничи различните източници на вреди, за които има събрани доказателства и които са оказали негативно въздействие върху ищеца през един и същ период от време, но не са причинени единствено и само от действия и бездействия на делинквента?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е да бъде ценен като доказателствено средство видеозапис, добит чрез престъпление по чл. 339а НК, при липса на правила по чл. 25и от ЗЗЛД и направен чрез погазване на правото на личен живот, прокламирано в чл. 32, ал. 2 КРБ? Кога следва да се приеме, че е налице идентичност между деянието, за което е наложено дисциплинарно наказание и достатъчно ли е в искането за даване на обяснения от работника да се посочи една определена дата, за да се счете, че той е ориентиран за това какво се иска от него и то по разбираем начин?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Димитър Димитров
чл. 125 КТ, чл. 126 т. 9 КТ, чл. 186 КТ, чл. 187 КТ, чл. 188 т. 3 КТ, чл. 190 ал. 1 т. 4 КТ, чл. 193 ал. 1 КТ, чл. 193 ГПК, чл. 193 КТ, чл. 194 ал. 1 КТ, чл. 194 ал. 3 КТ, чл. 194 КТ, чл. 195 ал. 1 КТ, чл. 195 КТ, чл. 204 ГПК, чл. 225 ал. 1 КТ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 283 изр. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 32 ал. 2 КРБ, чл. 32 КРБ, чл. 330 ал. 2 т. 6 КТ, чл. 339а НК, чл. 344 ал. 1 т. 1 КТ, чл. 344 ал. 1 т. 3 КТ, чл. 57 ал. 2 КРБ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е въззивният съд да се произнесе по иск, квалифициран по чл. 59 ЗЗД, когато ищцата не е твърдяла обогатяване на ответницата, а е твърдяла вреди от противоправно поведение, и следва ли решението да бъде обезсилено като постановено по непредявен иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 109 ЗС, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 146 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 31 ал. 2 ЗС, чл. 410 ГПК, чл. 45 ал. 1 ЗЗД, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 50 ЗС, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 59 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
„Ограничава ли чл. 124 ГПК съда и може ли в българската правна система да се прилагат разпоредбите на Конституцията, в частност чл. 57, ал. 2 КРБ, като се задължат/осъдят отговорните по чл. 45 ЗЗД чрез лицето, създало вредящия материал, да преустановят да упражняват съответни права, когато с тях накърняват тези на ищеца, а именно да преустановят да държат, притежават, съхраняват и да унищожат/заличат вредящ на ищеца материал?“
„От какво зависи начина на възстановяване на правната сфера на ищеца - чрез обезщетение или извършване на определено поведение, което ще доведе до физическо възстановяване, или чрез двата начина заедно - при причинени неблагоприятни последици?“
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
- Дали въззивният съд е длъжен да посочи кои конкретно изрази с негативно, спрямо засегнатото лице, съдържание представляват твърдения за злепоставящи факти и кои са оценки на факти?
- Когато в публикация се възпроизвежда информация от друг източник, трябва ли в мотивите си съдът да направи разграничение кои факти са възпроизведени и кои са твърдения на автора?
- Кога се касае за свободно упражняване на правото на публично разпространение на информация и изразяване на мнение, което е правомерно, и кога е необходима съдебна намеса за ограничаването му?
- Какви са критериите за отграничаване на добросъвестното упражняване на правото на свободно разпространение на информация и свободно изразяване на мнение от противоправното?
- Дали сигнал до държавни органи представлява достоверна информация и дали авторът му носи деликтна отговорност?
- Дали управителят на ООД с частен капитал е публична личност?
- Кои са отличителните белези на клеветническите, опозоряващите и обидните изявления?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Дали един или повече обекти са самостоятелни или несамостоятелни определя ли се от отразяванията в кадастралната карта и кадастралните регистри или определянето на един обект като самостоятелен става въз основа на правните норми и според строителните изисквания?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Светлана Калинова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
В предоставения текст няма ясно формулирани правни въпроси, предложени за разглеждане.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Филип Владимиров
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
1. Налице ли е преклузия досежно искане на ответника за допускане на гласни доказателства, след като същото е заявено преди първото по делото открито заседание пред първоинстанционния съд, в което е бил обявен докладът по делото?
2. Кои са подлежащите на доказване от ищеца факти по иск за вреди от непозволено увреждане и в частност - на вредата като резултат от такова увреждане, с оглед въпроса за,, еднозначно конкретизиране на личността на ищеца?
3. Следва ли съдът да прави ясно разграничение между обидата и клеветата при гражданска отговорност за публикация?
4. Допустимо ли е оценка (оценъчно съждение) да се основава на вече известна в публичното пространство информация, без цитиране на конкретни публикации, когато публикацията е по въпрос от обществен интерес?
5. Има ли значение качеството на „публична фигура“ на лицето, за което се отнася публикацията?
6. Следва ли при определянето на справедливо обезщетение да се извърши преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда, с оглед особеностите на всеки конкретен случай, като се съобразят видът, характерът и интензитетът на вредите, социално-икономическите условия и стандартът на живот в страната, както и общественото, социално и професионално положение на пострадалия?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 10 КЗПЧОС, чл. 131 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 41 КРБ, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 КРБ
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
се твърди противоречие с решение №108/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №1538/2019 г., IV г. о., ГК и цитираните в него решения); 2. „Дължи ли се дял от неразпределената печалба на прекратилия съдружието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник в ООД, когато същият е признал изключителен принос на другия съдружник за формиране печалбата на дружеството?“ (по този материалноправен въпрос не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС); 3. „Правото на напусналия съдружник да получи дял от формираната и неразпределена печалба на дружеството (съответно да получи дивидент) произтича ли пряко от закона или по решение на общото събрание е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №226/19.02.2014 г. по т. д. №727/2012 г. на ВКС, т. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд по молба на страните или по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., които имат отношение към обосноваността на решението, са нужни специални знания, които съдът не притежава?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – т. 10 ТР №1/04.01.2001 г ВКС, ОСГК по т. гр. д. №1/2000 г., така и казуалната практика на ВКС - решение №2/11.01.2024 г. по т. д. №2195/2022 г., ВКС. ІІ т. о.; решение №306/09.10.2013 г. по гр. д. №1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение №26/19.03.2018 г. по гр. д. №554/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №188/15.05.2012 г. по гр. д. №588/2011 г. на III г. о.; решение №324/22.11.2011 г. по гр. д. №392/2011 г. на II г. о. и решение №145/19.02.2020 г. по т. д. №3004/2018 г. на II г. о.); 5. „При формиране на изводите си съдът има ли задължение да установи налице ли е противоречие в свидетелските показания, да изложи мотиви в какво се състои това противоречие, да извърши преценка и да изложи мотиви налице ли са основания да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, като ги съпостави с останалите доказателства по делото, и защо?“; 6. „Съставлява ли неизпълнение на това задължение съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №207/17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г. ВКС, IV г. о. и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК; решение №176/28.05.2011 г. по гр. д. №759/2010 г. на ВКС, II г. о.); 7. „Допустимо ли е съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че те са близки роднини или служители на една от страните по делото? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №118/11.01.2021 г. по гр. д. №665/2020 г., ВКС, II г. о.); 8. „Следва ли съдът да приеме за доказани обстоятелства, за които свидетелстват частни документи в хипотеза, в която същите са оспорени, но страната, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването си?“; 9. „Следва ли да се приемат за доказани обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от другата страна частни писмени доказателства?“; 10. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази и вземе предвид фактите и обстоятелствата, за които по делото са представени частни документи, неоспорени от страните?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2016 г ВКС, IV г. о.); 11. „Процесуалната възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, дерогира ли изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №4/18.02.2016 г. по гр. д.№3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК; решение №2/11.01.2024 г. по т. д. 2195/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №643/12.10.2010 г. по гр. д. №1246/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение №154/31.08.2012 г. по гр. д. №746/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение №346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1387/2010 г., ІІІ г. о.); 12. „При изготвянето на междинен баланс за определяне на стойност на дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ намират ли приложение изискванията на счетоводни стандарти СС 1-Представяне на финансови отчети, СС8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, СС34-Междинен финансов отчет, СС24-оповестяване на свързани лица?“ и 13 „При установяване на нарушения на всички или част от цитираните счетоводни стандарти следва ли съдът по искане на някоя от страните или по свой почин да допусне събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали тези нарушения оказват влияние върху балансовата стойност на активите - като числов израз, за да бъде решението правилно и обосновано?“ (твърди се, че правният отговор на тези два правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
чл. 104 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 125 ал. 2 ТЗ, чл. 125 ал. 3 ТЗ, чл. 127 ТЗ, чл. 172 ГПК, чл. 195 ал. 1 ГПК, чл. 201 ГПК, чл. 202 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 8 ал. 2 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е: Съответства ли на чл. 236, ал. 2 ГПК въззивното решение, чийто мотиви препращат на осн. чл. 127 ГПК към конкретни фактически и правни мотиви на първоинстанционното решение, които не съществуват в него? На същото основание се иска допускане до касационно обжалване и поради противоречие със съдебната практика по чл. 12 ГПК – ПП-1-53, ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, Решение №50256 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. №3233/2021 г., IV г. о., Решение №50281 от 11.09.2023 г. на ВКС по гр. д. №766/2022 г., IV г. о. и др.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
чл. 10 КЗПЧОС, чл. 12 ГПК, чл. 122 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ГПК, чл. 146 НК, чл. 147 НК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 300 ГПК, чл. 45 ал. 2 ЗЗД, чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД, чл. 57 ал. 2 КРБ, чл. 78 ал. 3 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.