чл. 57 ал. 2 КРБ

се твърди противоречие с решение №108/25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. №1538/2019 г., IV г. о., ГК и цитираните в него решения); 2. „Дължи ли се дял от неразпределената печалба на прекратилия съдружието си по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ съдружник в ООД, когато същият е признал изключителен принос на другия съдружник за формиране печалбата на дружеството?“ (по този материалноправен въпрос не се посочва задължителна или казуална практика на ВКС); 3. „Правото на напусналия съдружник да получи дял от формираната и неразпределена печалба на дружеството (съответно да получи дивидент) произтича ли пряко от закона или по решение на общото събрание е допустимо да бъде разпределена печалба в различно от дяловото участие съотношение?“ (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №226/19.02.2014 г. по т. д. №727/2012 г. на ВКС, т. о.); 4. „Длъжен ли е въззивният съд по молба на страните или по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., които имат отношение към обосноваността на решението, са нужни специални знания, които съдът не притежава?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната – т. 10 ТР №1/04.01.2001 г ВКС, ОСГК по т. гр. д. №1/2000 г., така и казуалната практика на ВКС - решение №2/11.01.2024 г. по т. д. №2195/2022 г., ВКС. ІІ т. о.; решение №306/09.10.2013 г. по гр. д. №1851/2013 г. на ВКС, IV г. о.; решение №26/19.03.2018 г. по гр. д. №554/2017 г. на ВКС, ІV г. о.; решение №188/15.05.2012 г. по гр. д. №588/2011 г. на III г. о.; решение №324/22.11.2011 г. по гр. д. №392/2011 г. на II г. о. и решение №145/19.02.2020 г. по т. д. №3004/2018 г. на II г. о.); 5. „При формиране на изводите си съдът има ли задължение да установи налице ли е противоречие в свидетелските показания, да изложи мотиви в какво се състои това противоречие, да извърши преценка и да изложи мотиви налице ли са основания да бъде дадена вяра на показанията на свидетелите, като ги съпостави с останалите доказателства по делото, и защо?“; 6. „Съставлява ли неизпълнение на това задължение съществено процесуално нарушение, обуславящо извод за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №207/17.03.2021 г. по гр. д. №165/2020 г. ВКС, IV г. о. и цитираната в него практика по чл. 290 ГПК; решение №176/28.05.2011 г. по гр. д. №759/2010 г. на ВКС, II г. о.); 7. „Допустимо ли е съдът да игнорира показанията на свидетел само поради това, че те са близки роднини или служители на една от страните по делото? (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №118/11.01.2021 г. по гр. д. №665/2020 г., ВКС, II г. о.); 8. „Следва ли съдът да приеме за доказани обстоятелства, за които свидетелстват частни документи в хипотеза, в която същите са оспорени, но страната, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирала доказателства във връзка с оспорването си?“; 9. „Следва ли да се приемат за доказани обстоятелствата, за които по делото са представени, приети и неоспорени от другата страна частни писмени доказателства?“; 10. „Длъжен ли е съдът при постановяване на решението си да съобрази и вземе предвид фактите и обстоятелствата, за които по делото са представени частни документи, неоспорени от страните?“ (по тези три процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение №50/21.07.2017 г. по гр. д. №4880/2016 г ВКС, IV г. о.); 11. „Процесуалната възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първоинстанционния съд в случаите, когато потвърждава неговото решение, дерогира ли изискването на императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК за мотивиране на въззивното решение?“ (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение №4/18.02.2016 г. по гр. д.№3322/2015 г. на ВКС, ІІ г. о. и цитираните в него решения по чл. 290 ГПК; решение №2/11.01.2024 г. по т. д. 2195/2022 г. на ВКС, ІІ т. о.; решение №643/12.10.2010 г. по гр. д. №1246/2009 г. на ВКС, IV г. о.; решение №154/31.08.2012 г. по гр. д. №746/2010 г. на ВКС, I г. о.; решение №346/25.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №1387/2010 г., ІІІ г. о.); 12. „При изготвянето на междинен баланс за определяне на стойност на дружествен дял по реда на чл. 125, ал. 3 ТЗ намират ли приложение изискванията на счетоводни стандарти СС 1-Представяне на финансови отчети, СС8-Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика, СС34-Междинен финансов отчет, СС24-оповестяване на свързани лица?“ и 13 „При установяване на нарушения на всички или част от цитираните счетоводни стандарти следва ли съдът по искане на някоя от страните или по свой почин да допусне събирането на доказателства за установяване на обстоятелството дали тези нарушения оказват влияние върху балансовата стойност на активите - като числов израз, за да бъде решението правилно и обосновано?“ (твърди се, че правният отговор на тези два правни въпроси ще допринесе както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото).