Дивидент
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Дивидент” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допустимо ли е решаващият състав да постанови решение въз основа на факти и обстоятелства, приети единствено въз основа на едностранчиво разгледани доказателства с оглед тезата на една от страните, без да се зачитат и разгледат доказателствата представени от другата страна?
Допустимо ли е съдът да не анализира гласните доказателства на основния свидетел по делото, единствен имащ реални впечатления и наблюдения върху взаимоотношенията между страните по делото и спорното право?
В кои случаи се игнорират съвпадащите гласни доказателства и заключението на допуснатата по делото експертиза? Ползват ли се с еднаква доказателствена сила всички доказателствени средства?
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор, да извърши съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка?
Допустимо ли е да се събират свидетелски показания от лице, което не е възприело самостоятелно фактите и обстоятелствата, за които свидетелства, а споделя пред съда единствено свои оценки и анализи?
Каква е разликата между даване на заем, изплащане на възнаграждение и изплащане на дивидент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Николай Иванов
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Представлява ли „разход и следва ли като такъв да намерят отражение в анализа за определяне размера на нетния доход, внесените суми по банкови сметки, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Длъжен ли е съдът да обсъди заявените от страните доводи и възражения, както и да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани по делото доказателства, имащи за решаването на спора, като посочи конкретно направените въз основа на тях свои изводи съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК?
Пропорционална ли е намесата в правото на собственост по чл. 1 Протокол №1 към КЗПЧОС при отнемане на имущество по ЗОНПИ, когато от доказателствата по делото се установява висящо наказателно производство за престъпление годно да генерира значителен доход, значително неъответствие между имуществото и нетните доходи, и може да се формира обосновано въз основа на доказателствата по делото и правилата на формалната логика предположение за връзка между престъпната дейност и имуществото, без да е необходимо доказване по несъмнен начин на пряка трансформация на средствата от престъплението в конкретни имуществени обекти?
Допустимо ли е непосредствено прилагане на критериите за пропорционалност, изведени от ЕСПЧ по отношение на отменените ЗОПДНПИ и ЗОПДИППД в делата Й. и други срещу България и Т. и други срещу България, към производства по действащия ЗОНПИ, без анализ на различията в легитимните цели и правната философия на законодателните режими, и без наличие на решения на ЕСПЧ, които да установят изискване за доказване на връзка между престъпна дейност и имущество при прилагането на ЗОНПИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Съгласно кой закон трябва да се решават споровете между страните в този казус? Налице ли са условията и предпоставките ответникът по делото да иска и да черпи дивиденти от своето виновно поведение, и това да се кредитира от съда като законосъобразно? Налице ли е привидно (симулативно) заобикаляне на закона, за да се избегне правната норма? Налице ли е заобикаляне на закона и налице ли е опрочаване на процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение (ТПО), след като работодателят не депозира заповед за прекратяване на трудовия договор (ТД) в срок и не уведомява трети страни и държавни органи? Може ли да се приеме, че е била налице заповед за прекратяване на ТПО, след като няма депозиран екземпляр пред държавен орган? Защо съдът не спази служебното начало и не даде напътствия и насоки на ищеца как да докаже своето право? Защо съдът счита, че е налице отказ за връчване на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение още на 20.12.2024 г.? Защо съдът не спомогна и не даде указания на ищеца как да докаже, че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със заповед от 20.12.2024 г.? При какви условия се приема, че ответникът е манифестирал пред държавен орган и НОИ, че е налице прекратяване на трудовото правоотношение със своя служител? Може ли да се счита за прекратен трудов договор при условията на „отказ“ да бъде получен, при наличието на свидетели, които твърдят, че въобще не знаят за какво иде реч и какви документи са връчени на служителя? Защо ако работодателят счита трудовия договор за прекратен със заповед от 20.12.2024 г., не сезира НОИ и държавните органи, и защо издава нова заповед на следваща дата, защо е започнал или е продължил нова процедура за прекратяване на ТПО?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли да бъде освободена ищцата от заплащане на държавна такса и съдебни разноски поради влошено здравословно състояние, възраст, нисък размер на пенсията и липса на доходи от притежаваните в съсобственост недвижими имоти, които са предмет на съдебна делба?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Красимир Машев
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
По въпроса е налице константната практика на съдилищата, включително по постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №50408 от 04.10.2022 г. по ч. т. д. 1995/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и определение №3794/23.07.2025 г. по ч. гр. д. 1487/2025 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, съобразно която в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Преценката се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответните дължими за производството държавни такси и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на дължимите такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд не се е отклонил от утвърдената съдебна практика. Анализирал е обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК в пълнота и е извършил комплексна преценка за възможността ищецът да заплати евентуални разноски по делото до сумата 306.78 евро (с левова равностойност 600 лева), включително е отчел, че е освободен от задължение за внасяне на държавна такса и разноски над тази сума. Подробно е обсъдил имущественото състояние на ищеца, неговата възраст, трудоспособност, семейно положение и здравословно състояние, както и размера на разхода, от евентуалното заплащане на който не е освободен.
Несъгласието на частния касатор с изводите на въззивния съд е оплакване за неправилност на съдебния акт, която не може да бъде преценена от касационната инстанция на етапа на селектиране на касационните жалби.
Поставеният от частния касатор втори въпрос, по начина, по който е формулиран – за освобождаване от държавна такса, не е обсъден от въззивния съд, доколкото предмет на произнасяне на въззивния съд не е било освобождаването от задължение за заплащане на дължимата по делото държавна такса - това искане е уважено от първоинстанционния съд, а само частично неосвобождаване от евентуално задължение за заплащане на разноски, поради което този въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Зорница Хайдукова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
От значение ли е за освобождаване от държавни такси и разноски на лице без материални и финансови възможности към датата на подаване на исковата молба, че това лице в миналото е разполагало с финансови средства за заплащане на същите, след като към момента на подаване на исковата молба не разполага с такива?
Следва ли да съобрази липсата на пълнота на декларираните в декларацията за гражданско, семейно и имотно състояние обстоятелства, което затруднява формирането на извод за имущественото състояние на молителя в момента, който е предпоставка за освобождаването му и да даде указания на молителя да уточни декларираните обстоятелства и да представи доказателства за това?
Как следва съдът да съобрази при преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК получения от молителя дивидент?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Десислава Добрева
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2026
Следва ли съдът да приеме за доказани вписаните в Търговския регистър обстоятелства относно участието на лице в управителни органи на юридически лица и да ги вземе предвид при преценката за освобождаване от държавна такса?
Подлежи ли на освобождаване от държавна такса лице, което е декларирало ограничени доходи и липса на участие в дружества, но спрямо което съдът служебно е установил участие като управител и член на управителни съвети на множество юридически лица?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Джулиана Петкова
Определение №****/**.**.2026 по дело №****/2025
Следва ли да се изследва възможността на трети за производството лица да предоставят заемни средства на ответниците, за да се отчитат те като доход или е достатъчно същите да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация без реално да се установява получаването им?
Допустимо ли е – при изчисляване на размера на несъответствието – да се вземат стойности на придобитото имущество от титула за собственост – без съдът да изложи мотиви защо не се кредитира заключението на експертизата?
При направено оспорване на частен свидетелстващ документ и искане за допускане на експертиза, длъжен ли е въззивният съд да открие процедура по чл. 193 ГПК и сл. и да се произнесе по оспорването и искането за експертиза, когато това не е направено от първата инстанция?
Наличието на декларирани получени заемни средства в годишната данъчна декларация презумира ли техния законен характер и следва ли те да се отчитат като доход без да е установено реалното им получаване?
Допустимо ли е да се приеме, че когато по банкова сметка са постъпили суми с основание „заем“, се касае до сключено заемно правоотношение, без по делото да е установено съгласие за сключване на такъв договор, без представяне на писмени доказателства за него и разписка за получаване на сумата?
За да се счете, че дадена сума от отчуждаване на имущество – представлява доход на лицето, следва ли да се установи законен източник на средства за придобиването му?
При установяване на направени разходи за живот в повече от минимално заложените по данни на НСИ, установените в повече прибавят ли се или следва да се направи приспадане съобразно заложените данни в НСИ?
Участвал ли всички ответници при формиране на размера на несъответствието или само проверяваното лице и лицата от неговото домакинство, съобразно нормата на пар. 1, т. 3 ДР ЗОПНДПИ/отм./, пар. 1, т. 19 ДР ЗОНПИ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Илияна Папазова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.