Дивидент

Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, приложима на основание чл. 274, ал. 3 ГПК и по отношение на частните касационни жалби, е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му.
По въпроса е налице константната практика на съдилищата, включително по постановените по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определение №50408 от 04.10.2022 г. по ч. т. д. 1995/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО и определение №3794/23.07.2025 г. по ч. гр. д. 1487/2025 г. по описа на ВКС, ГК, IV ГО, съобразно която в производството по искане за освобождаване от държавна такса и разноски по делото съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките по чл. 83, ал. 2 ГПК - страната разполага ли с достатъчно средства да ги заплати. Тази преценка винаги е конкретна, т. е. извършва се по конкретното дело въз основа на декларация от молителя и доказателства за релевантните факти. Съдът следва да вземе предвид обстоятелствата, посочени в разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК – доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото му състояние, семейното му положение, здравословното му състояние, трудовата му заетост, възрастта му и всички конкретни обстоятелства, които са относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавни такси и на разноски за производството по делото. Преценката се извършва въз основа на декларация, подадена от молителя, на посочени и представени от него доказателства, като съдът може да го задължи да представи и други доказателства, както и служебно да събере такива. След изясняване на цялостното имуществено състояние на страната и на останалите относими в конкретния случай обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с пълния размер на съответните дължими за производството държавни такси и разноски и въз основа на това да прецени дали страната разполага с достатъчно средства, за да ги заплати. Когато съдът намери, че страната е материално затруднена по начин, че не би могла да упражни предоставените й процесуални права по делото, я освобождава от заплащането на дължимите такси и разноски на основание чл. 83, ал. 2 ГПК.
Въззивният съд не се е отклонил от утвърдената съдебна практика. Анализирал е обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1 - т. 7 ГПК в пълнота и е извършил комплексна преценка за възможността ищецът да заплати евентуални разноски по делото до сумата 306.78 евро (с левова равностойност 600 лева), включително е отчел, че е освободен от задължение за внасяне на държавна такса и разноски над тази сума. Подробно е обсъдил имущественото състояние на ищеца, неговата възраст, трудоспособност, семейно положение и здравословно състояние, както и размера на разхода, от евентуалното заплащане на който не е освободен.
Несъгласието на частния касатор с изводите на въззивния съд е оплакване за неправилност на съдебния акт, която не може да бъде преценена от касационната инстанция на етапа на селектиране на касационните жалби.
Поставеният от частния касатор втори въпрос, по начина, по който е формулиран – за освобождаване от държавна такса, не е обсъден от въззивния съд, доколкото предмет на произнасяне на въззивния съд не е било освобождаването от задължение за заплащане на дължимата по делото държавна такса - това искане е уважено от първоинстанционния съд, а само частично неосвобождаване от евентуално задължение за заплащане на разноски, поради което този въпрос не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК и не може да обуслови допускане на въззивното определение до касационно обжалване.
По тези съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.