чл. 269 изр. 2 ГПК
Правомощия на въззивния съд
Чл. 269. Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са задълженията на въззивния съд при разглеждане и решаване на съдебния спор?
Длъжен ли е въззивният съд служебно да определи правилната правна квалификация на спора, след като вземе предвид изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства?
Какво е правното основание, на което носителят на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот може да претендира обезщетение от собственика на имота, че е лишен от ползването?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими доказателства в тяхната съвкупност, както и възраженията и доводите на страните?
Обусловено ли е възникването на право за носителя на ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот да получи обезщетение за ползването, от което е лишен, от изпращането на изрична писмена покана за плащане на такова обезщетение?
Необходимо ли е носителят на правото на ползване върху имота, който е лишен от възможността да упражнява своето право, да поиска лично да ползва общата вещ, за да възникне правото да получи обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 ЗС?
Фактът, че носителят на ограниченото вещно право на ползване не е допускан до съответния недвижим имот, следва ли да бъде доказан от ищеца в хода на съдебното производство, правната квалификация по което е определена от съда с позоваване на чл. 31, ал. 2 ЗЗД?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата в Р. България критерий от значение за определяне на обезщетението за неимуществени веди, при предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед характера (конкретно неимуществени вреди и териториалното покритие на полицата на територията на целия Европейски съюз), което изключва възможността обезщетението да може да се обвързва с минимална работна заплата в конкретна държава от ЕС, респ. в България?
В случай на необходимост за обвързване на обезщетението с размера на средната/М. не следва ли да е необходимо съдът да анализира икономическата реалност като цяло на територията на Европейския съюз, поради еднаквост на застрахователното покритие?
В тази връзка представлява ли размерът на средната /минималната/ работна заплата изобщо един от критериите, които следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението по претенция за компенсация на неимуществени вреди от застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите има действие и ако е така може ли да се отчита размер на „средна брутна работна заплата пред липсата на яснотa на този размер и факта, че такъв не е нормативно установен, не е определен, а определяем – критерий, който няма точни параметри може ли да бъде използван?
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, при условията на предявен пряк иск срещу застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, кои са критериите които съдът следва да отчете за правилно приложение на принципа на справедливост и може ли размерът на обезщетение за морални вреди да се обоснове със съобразяване на размера на средната /минималната брутна работна заплата /датата на ПТП/2021 г.?
Прилагането на критерий - икономически условия в страната за конкретна година, без да се сочат характеристики и особености на тези условия и при пълно игнориране на лимита на отговорност на застрахователя за съответната година, който е установен като ориентир за тези условия, представлява ли критерий, от значение за правилно приложение на принципа на справедливост?
Критериите на чл. 52 и икономическата конюнктура в страната към датата на ПТП - м. октомври 2021 г., обосновават ли намаляването на обезщетенията?
Ако два съдебни състава имат абсолютно различни критерии за справедливост, трябва ли второинстанционният съд да изложи мотиви кои факти и обстоятелства са обосновали значителното различие и предпоставят намаление на обезщетението и трябва ли тези факти да са от кръга на задължителните, за правилно определяне размера на обезщетението и да са отрицателни - доказващи предпоставки за определяне на по-ниско такова?
Процесуалноправният въпрос за дължимото от въззивната инстанция мотивиране и излагане на съображения при отхвърляне на иска за обезщетяване на неимуществените вреди в обжалвания - чл. 269, изр. 2 ГПК размер и за необходимост за преценка съответствието на решението на САС със задължителната за него практика по т. 1 на чл. 280 ГПК - т. 19 на тълкувателно решение №1/2001 г. на ВКС, ОСГК.
Възпроизвеждането на релевантните факти и обстоятелства и посочването на размера на обезщетението, дължимо от застрахователя или от другите субекти, дължащи плащане по КЗ, изчерпва ли задължението за излагане на мотиви или е необходимо да се обосноват и изложат и съображенията, формирали вътрешното убеждение за неоснователност на претенцията и за отхвърляне на иска за обезщетяването на неимуществените вреди, защото изводът за размера им е винаги резултат на конкретна преценка на специфични явления и различни данни във всеки отделен случай са релевантни за определянето му?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 12 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 275 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 36 ЗАдв, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 380 КЗ, чл. 432 ал. 1 КЗ, чл. 432 КЗ, чл. 52 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страната във въззивната жалба, като изложи свои собствени решаващи мотиви, съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК?
Става ли държавата собственик на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите, които нямат друг собственик, и как следва да бъде доказан фактът, че имотът няма друг собственик по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗС в редакция ДВ, бр. 92/1951 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 140 ГПК, чл. 2 ал. 1 т. 5 ЗОС, чл. 232 ал. 2 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ЗЗД, чл. 238 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 3 ал. 3 ЗОС, чл. 56 ал. 1 ЗОС, чл. 56 ЗОС, чл. 6 ал. 2 ЗС, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Извършването на незаконни действия и посегателства в чужд недвижим имот представлява ли упражняване на фактическа власт върху същия, по смисъла на чл. 68 ЗС? Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, когато от доказателствата по делото е видно, че завладеният имот е изключителна собственост на едно лице, и трябва ли владението да бъде доведено до знанието на това лице, за да се приеме, че е налице владение по смисъла на закона? Приема ли се за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, когато от събраните по делото доказателства се установява, че собственикът на имота не се е дезинтересирал от него? Счита ли се, че действителният собственик на един имот се е дезинтересирал от него, в хипотеза, при която същият е манифестирал пред третите лица своето право на собственост и го е бранел, като е търсил съдействие от правоохранителните органи и администрацията - подавал е жалби до полиция и прокуратура, искания до общинските органи с искане за издаване на административни актове - заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ и др.? Представляват ли действия, смущаващи владението, употребата на физическа сила и/или заплаха срещу личността на собственика? Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 116 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 259 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗСПЗЗ, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 81 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
След като първоинстанционният съд приема, че не са изпълнени указанията за представяне на доказателства, че жалбоподателят е бил извън страната за целия процесуален срок, а въззивният съд, като потвърждава това определение приема, че се „касае само за заплащане на ДТ, която не била непосилна за страната и отсъствието и не било релевантно за заплащането”, по такъв начин въззивният съд не променя ли фактическата обстановка, върху която изгражда своите правни изводи? „Липсата на доказателства, по-точно несъществуването в правния мир на такива по отношение на свободното придвижване на хора в рамките на ЕС, прави ли искането по чл. 63 ГПК немотивирано?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли да се начислява ДДС върху стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго от същия вид и качество по смисъла на чл. 400, ал. 2 и ал. 1 КЗ в случай, че застрахованото лице е регистрирано по реда на ЗДДС лице;
от значение ли е обстоятелството дали доставчикът на заместващата облага е регистрирано или не по реда на ЗДДС лице;
налице ли са и други предпоставки и какви са те, при които застрахованото лице, което е регистрирано по реда на ЗДДС лице, може да ползва данъчен кредит при закупуването на друго имущество от вида и качеството на застрахованото такова по смисъла на чл. 400, ал. 2 и ал. 1 КЗ;
в случаите на застраховане на движими вещи представляват ли обстоятелства по смисъла на чл. 362, ал. 1 и ал. 2 КЗ, за които застрахователят е длъжен да постави въпроси, онези, които касаят мястото на съхранението и експлоатацията на вещта през срока на застрахователния договор в случай, че липсва уговорка в същия застрахованите движими вещи да бъдат съхранявани единствено и само на посочено в договора място;
отнася ли се разпоредбата на чл. 362 КЗ до имущество, различно от застрахованото;
касае ли разпоредбата на чл. 362 КЗ последиците от вече настъпило застрахователно събитие или същата е относима единствено до вероятността от настъпване на застрахователно събитие;
незнанието на собственика на застрахована въведена в експлоатация по надлежния ред сграда, включително в случаите, когато същият е и инвеститор при нейното построяване, относно наличието на допуснати нарушения на нормативните изисквания при проектирането и строежа ѝ може ли да е причина за несъзнателно неточно обявяване или несъзнателно премълчаване на обстоятелства, свързани с такива нарушения, по смисъла на чл. 363, ал. 1 и ал. 3 вр. ал. 4 вр. чл. 262, ал. 6 КЗ;
застрахователното обезщетение, дължимо на основание застрахователен договор, съгласно който застрахователната сума е уговорена в чуждестранна валута, може ли да бъде присъдено от съда в левовата му равностойност.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Васил Христакиев
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какъв е допустимият предмет на обратния иск? (По на основание чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. второ ЗЗД)
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Геника Михайлова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
А касаят задължението на въззивната инстанция как следва да мотивира своето решение?
Кога алеаторен договор е сключен без основание?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Може ли съсобственик да предяви иск срещу друг съсобственик иск по чл. 109 ЗС, когато му се създават пречки да ползва съсобствената вещ в притежавания обем?
Защитими ли са с вещен иск правата на ползване върху идеална част от вещ, при нарушаване на договорено разпределено право на ползване по чл. 32, ал. 1 ЗС?
Основание ли е за отхвърляне на иска различната правна квалификация, направена от въззивната инстанция?
Допустимо ли е съдът без да е сезиран с иск за преразпределение на правото на ползване и при липса на заявени възражения по действителността на постигнатото съглашение между съсобствениците, да оправдава действията на някой от съсобствениците, с които се създават пречки за друг съсобственик, с пороци на сключен и изпълняван преди действието на установените от съда пороци договор за разпределение правото на ползване?
Допустимо ли е последващо отнемане правото на един от всички съсобственици ако договорът за разпределяне правото на ползване на обща вещ е сключен преди изграждането на вещта и въз основа на проект, който впоследствие бива изменен по начин, по който намалява и измества общо използваемото пространство(площ), засягащо едновременно всички съсобственици, но при първоначалното установено фактическо ползване, тези промени не са представлявали пречка на съсобствениците – в кой момент и кой от всички съсобственици е допустимо да ощети?
До кой момент едно съглашение за разпределяне на ползването на общата вещ се явява задължително за съсобствениците и в какъв акт или действие на колко и кои от съсобствениците е допустимо да отпадане обвързващата му сила?
Има ли право всеки от съсобствениците с разпределено право на ползване на обща вещ, да променя самостоятелно начина на упражняване на правата си (по обем и пространствено), по начин, засягащ правото на друг съсобственик, без съответно предоговаряне на разпределеното ползване?
Допустимо ли е съдът да извежда решаващата си воля като съобразява ограничено и избирателно събран доказателствен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При спряно производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК поради смърт на страна и известни по служебен ред данни за правоприемниците/ в това число, когато данните се съдържат в друго свързано и висящо пред същия състав производство между същите страни/, длъжен ли е съдът да съобрази тези данни и да възобнови производството?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Драгомир Драгнев
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.