чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ
Чл. 1. (1) Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Законен ли е строеж, изпълнен от лице, което няма право да строи в чужд имот поради липса на учредено в негова полза вещно право от собственика на поземления имот? При изрично въведено от собственика в спора възражение за нищожност на разрешението за строеж, издадено в полза на лице, нямащо законово право да строи в чуждия имот, длъжен ли е съдът, констатирайки основания, окачествяващи административния акт като недействителен, да го прецени преюдициално и да прогласи акта за нищожен, като същевременно съобрази как този факт се отразява на законността на строежа и какво е въздействието му върху правото на собственост на засегнатата страна, предявила иск по чл. 109 ЗС? Материалноправният въпрос относно възможността да се придобие по давност правото на собственост върху незаконен строеж. Когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, има ли правно значение, дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните правила и норми?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 109 ЗС, чл. 131 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗС, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 38 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 50 ЗС, чл. 64 ЗС, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 86 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Длъжен ли е бил и следвало ли е въззивният съд да зачете силата на пресъдено нещо между страните, формирана с влязлото в законна сила решение по по гр. д. 2285/2009 г. по описа на СГС, IIв състав, по предявения от ответниците иск с правно основание чл. 7 ЗВСОНИ относно правния статут на процесната галерия като самостоятелен обект на собственост и допустимо ли е въпреки изричното изявление на въззивния съд, че отчита силата на пресъдено нещо по горното дело, да направи обратен извод, че не е налице самостоятелен обект на собственост без никакво изменение от фактическа и правна страна на същата галерия след постановяване на първото решение?
При наведени доводи от страната за самостоятелен статут на процесния имот трябва ли въззивната инстанция да прецени установените факти, както и да посочи конкретно, точно и ясно какво приема за установено относно фактическите положения, да посочи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка?
Предвид извода на въззивния съд, че е следвало да бъде предявен иск за делба от страна на ищеца едновременно на процесната галерия и магазина под нея, се поставя въпроса може ли да се допусне делба на имот, който не е съсобствен между страните / магазинът - собственост само на първоначалните ответнини по иска за делба /, само защото преди одържавяването й процесната галерия е била присъединена към него и одържавена заедно с него?
Допустимо ли е с оглед правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото, предвид разпоредбата на чл. 269, предл. второ ГПК, въззивният съд да постанови решението си въз основа на факти и обстоятелства, по които не са събрани доказателства и страните не са имали възможност да изградят защитната си позиция?
Допустимо ли е при отменено определение за допускане на допълнително заключение на СТЕ от първоинстанционния съд, въззивният съд да основава решението си в обратен смисъл, а именно, че това е установено обстоятелство по делото - което е директно нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК и такова установено обстоятелство не съществува между кориците по делото?
Допустимо ли е въззивният съд да прилага аналогията на подзаконовата Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /отм./, отнасяща се за жилищни обекти, за нежилищни /тьрговски/ обекти, каквато е ъгловата стая към процесния апартамент /бивша галерия от 20 кв. м./, която към момента на построяване на сграда /1936 г./ е била част от магазин №5/под нея/?
Допустимо ли е въззивният съд в нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗНА да прилага отменената Наредба №5 за правила и норми по ТСУ /подзаконов акт/, вместо нормативният акт с по-висока степен, а именно чл. 7 ЗВСОНИ и чл. 108 ЗС, по силата на които е прието, че процесният договор за продажба от 03.07.1969 г. между Общината и Г. и Н. П. /праводателите на З. П./ с изцяло нищожен по чл. 26 ЗЗД?
Налице ли е съсобственост между страните по делото на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., при положение, че единствения възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?
Допустима ли е да се допусне и извърши делбата на процесния апартамент с площ от 86.09 кв. м., между настоящите страни при положение, че единствени възможен достъп до галерията /като ъгловата стая от 20 кв. м./ е през единствения вход на апартамента и от никъде другаде?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елизабет Петрова
пар. 5 т. 39 ДР ЗУТ, чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 10 ГПК, чл. 108 ЗС, чл. 117 ал. 1 КРБ, чл. 120 ГПК, чл. 15 ал. 3 ЗНА, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 34 ЗС, чл. 39 ЗС, чл. 7 ЗВСОНИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен е въззивният съд да разгледа и обсъди в решението си всички твърдения, доводи и възражения на страните, както и събраните по делото доказателства от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си изводи по отношение на тези доказателства, доводи, твърдения и възражения?
Прилага ли се нормата на чл. 6, ал. 2 ЗОСОИ по отношение на недвижими имоти, възстановени на всички реституционни основания, предвидени от Законодателството на РБ?
А/ При положение, че нормата на чл. 6, ал. 2 намира приложение само по отношение на недвижими имоти, подлежащи на възстановяване на предвиденото в пар. 1, ал. 2 ПЗР ЗОСОИ ново реституционно основание по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, как следва да се уредят отношенията, които възникват в случаите, когато на други реституционни основания е възстановен отчужден имот, заедно с намиращата се в него сграда и в периода между отчуждаването и възстановяването в имота е построена друга сграда, представляваща незаконен строеж и на кого принадлежи собствеността на изградената постройка в този случай – на държавата или на лицата, на които е възстановена собствеността?
Б/ Длъжен ли е съдът да приложи нормата на чл. 2, ал. 6 ЗОСОИ, когато извършва преценка дали имот, отчужден по реда на чл. 1, ал. 1 ЗВСОНИ, съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, или горната разпоредба се прилага само в хипотезите на чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ – при незаконно завзети от държавата или отчуждени не по установения законов ред имоти?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Законосъобразно ли е решение, постановено въз основа на факти, които са презумирани, че са верни, въпреки че са оспорени и има доказателства, които ги опровергават? Когато страна се легитимира с нотариален акт и се оспорва процедурата по издаване на този констативен нотариален акт, следва ли ползващият се от акта да докаже надлежността на процедурата? Какви обстоятелства и обем от доказателства следва да ангажира ползващият се от КНА за имоти, получени по замяна по ЗТПС, при оспорване процедурата по замяна? Противопоставими ли са на възстановените собственици решения на ТПС Комисия, за които в констативен нотариален акт е отбелязано, че са влезли в сила като неоспорени, след като собствениците не са могли да ги оспорят, не са били уведомени за издаването им? При изрично оспорване на решение на ТПС Комисия, описано в констативен нотариален акт за получени по замяна имоти, следва ли да бъдат представени доказателства за тези решения от ползващата се от тях страна и в кой момент на процеса?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали може да се възстанови по реда на ЗВСОНИ такава част от имот, която е била придаваема по регулация?
Дали придадената по регулация част от имота на М. М. към имота на К. П. принадлежи на държавата и така и на реституция по ЗВСОНИ, или е придобита от праводателя на ищеца, респ. от ищеца, по силата на регулация и последващи сделки и делба преди влизане в сила на ЗВСОНИ на 25.02.1992 г.?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Соня Найденова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 19 ал. 4 ЗУТ, чл. 19 ЗУТ, чл. 2 ал. 5 ЗКИР, чл. 2 ЗВСОНИ, чл. 200 ал. 1 ЗУТ, чл. 200 ал. 2 ЗУТ, чл. 202 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 4 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 61 ТЗ, чл. 7 ЗВСОНИ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
обаче не е формулиран. Посочено е само, че въззивният съд е следвало да извърши преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните по делото факти. След това са изложени фактите и обстоятелствата, които според касатора е следвало да бъдат възприети от съда, като накрая е заявено, че не са били налице предпоставките по чл. 1, ал. 1, респ. чл. 2, ал. 2 и чл. 4, ал. 1 ЗВСОНИ за реституция на процесната спорна реална част от поземлен имот с пл. №671.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Допуснато касационно обжалване по въпроса:
Следва ли да се приеме, че правоприемникът на страна по приключил исков процес е обвързан от силата на пресъдено нещо, когато правоприемството е настъпило след приключване на устните състезания пред въззивната инстанция, но преди постановяване на решението?
Допуснато касационно обжалване по въпроса:
Може ли в исков процес, в който се претендира собственост по приращение, да се упражнява косвен съдебен контрол върху влязло в сила съдебно решение, постановено по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, с което е отменен отказ на поземлената комисия за възстановяване на собствеността?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 10 ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 108 ЗС, чл. 10б ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 10б ал. 5 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 3 ЗСПЗЗ, чл. 15 ал. 1 ГПК, чл. 17 ал. 2 ГПК, чл. 177 ал. 1 изр. 2 АПК, чл. 295 ал. 2 ГПК, чл. 297 ГПК, чл. 298 ал. 2 ГПК, чл. 302 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 4 ЗВСВНОИ, чл. 92 ЗС
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Очевидна неправилност и недопустимост на въззивното решение, постановено по вещно-правни искове на основание чл. 124 ГПК, чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 1 ЗВСОНИ, чл. 108 ЗС, чл. 109 ЗС, чл. 124 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 2 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 201 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 259 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 270 ал. 3 ГПК, чл. 271 ал. 1 изр. 2 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ал. 3 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 31 ЗС, чл. 32 ал. 2 ЗС, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ал. 2 ЗС, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 56 ЗУТ, чл. 6 ГПК, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 81 ГПК, чл. 86 ЗС, чл. 92 ЗС
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за правната квалификация на иска към допустимостта на първоинстанционното решение, от което е изведен погрешният извод, че не се налага извършване на ново разпределяне на доказателствената тежест и даване на указания на страните за предприемане на съответните процесуални действия. Касаторът намира, че решението е постановено в нарушение на чл. 12 ГПК, тъй като въззивният съд не е извършил пълен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, което е довело до погрешни изводи за собствеността върху процесните постройки и режима им на държавни имоти, не е обсъдил всички негови възражения, относими към предмета на спора и не се произнесъл служебно за нищожността на неустойката, поради противоречие с добрите нрави. По същество касаторът оспорва извода, че процесните сгради са били публична държавна собственост и основаните на тях изводи за невъзможност действието на договора за наем да бъде продължено по реда на чл. 236, ал. 1 ЗЗД и за дължимост на обезщетение под формата на неустойка за продължилото ползване на сградите след прекратяване на договора за наем. Изложени са подробни съображения в подкрепа на тезата на касатора за характера и съдържанието на правоотношението между наемодателя и наемателя след изтичане на срока на договора за наем, част от което според касатора е задължението на наемодателя да осигури безпрепятствено ползване на вещта от наемателя за целия период на ползването. Касаторът намира, че при неизпълнение на това задължение от наемодателя наемателят има право на съразмерно намаляване на цената, тъй като в противен случай би се достигнало до неоснователно обогатяване на наемодателя и претенцията му би била злоупотреба с право. В тази връзка касаторът поддържа, че за исковия период Министерство на младежта и спорта не е изпълнявало задължението да му осигури ползване на прилежащия терен и спокоен и свободен достъп до сградите, след като през март 2016г. теренът, върху който се намират процесните сгради, е предаден на реституирания собственик от „Национална спортна база ЕАД, чийто принципал е Министерство на младежта и спорта. Ето защо намира, че Министерство на младежта и спорта няма право да претендира заплащане на обезщетение и претенцията му представлява злоупотреба с права. Касаторът счита, че клаузата за неустойка е нищожна, на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави, и това е следвало служебно да бъде установено от съда. Поддържа, че присъждането на законната лихва върху месечните вземания за неустойка е в нарушение на материалния закон, разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, тъй като тези вземания нямат периодичен характер и определен срок за изпълнение, поради което, за да бъде поставен касаторът в забава, е следвало да бъде поканен да ги заплати. По съображения, свързани с неосигуряване от ищеца на ползването на сградите и прилежащия терен и липса на уговорен срок за изпълнение, касаторът поддържа, че не дължи за исковия период консумативни разноски и обезщетение за забавеното им заплащане. Искането е за обезсилване, евентуално - за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане със задължителни указания. Претендира за присъждане на разноски.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Елена Арнаучкова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 12 ГПК, чл. 16 ал. 2 ЗДС, чл. 2 ал. 2 т. 4 ЗДС, чл. 236 ал. 1 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 84 ал. 2 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 92 ЗС
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.