чл. 114 ГПК

Длъжен ли е въззивният съд при оплакване от жалбоподателя за допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада да даде указания до страните за предприемане на действия по посочване на относими доказателства, осуетено в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада или дадените указания?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения на страните и да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното право? Длъжен ли е въззивният съд при преценката на събраните доказателства да съобрази научните, логическите и опитните правила? Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане от въззивния съд на събраните по делото доказателства, които са релевантни за спора при постановяване на съдебното решение?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и вземе предвид направените от страната по спора (ответниците К. С. И. и Г. Х. Д.) извънсъдебни признания за факти по делото (събрани в други производства – полицейски, респ. прокурорски преписки)? Какво е доказателственото значение на тези извънсъдебни признания за факти, релевантни за основателността на иска? Съставлява ли извънсъдебното признание на страната за неизгодни за нея факти годно доказателство и длъжен ли е въззивният съд да извърши преценка на признанието с оглед на всички обстоятелства по делото и да изложи мотиви защо основава или не правните си изводи на него? Каква е процесуалната сила и доказателствената стойност на направено извънсъдебно признание от ответника по делото, съдържащо неизгодни за тази страна факти и доказателствената стойност на дадените от тази страна обяснения (по чл. 114 ГПК /отм./, респ. чл. 176 от действащия ГПК), които включват изгодни за страната факти?
Длъжен ли е въззивният съд да обоснове в мотивите на решението си защо не възприема показанията на свидетелите на ищеца (А. Й. С. и К. М. К.) и следва ли да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал (недопустими са или ирелевантни), защо не ги кредитира или дори и да ги кредитира, какво възприема или не за установено? Длъжен ли е въззивният съд при обсъждането и преценката на показанията на разпитаните по делото свидетели да съобрази научните, логическите и опитните правила?
Длъжен ли е етажен собственик да спазва невлезли в сила и оспорени от него пред съда решения на общото събрание на етажната собственост (ОС на ЕС)? В тази връзка, нарушава ли етажен собственик чл. 6, ал. 1, т. 8 ЗУЕС, когато несъобразявайки се с невлязло в сила решение на ОС на ЕС, което е оспорено от него и впоследствие отменено от съда с обратна сила, междувременно (след приемане на решението, но преди отмяната му с обратна сила от съда) е сключил договор за извършване на строително-ремонтни работи за необходим ремонт на покрива, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания?
Има ли право етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив) в сграда – етажна собственост, за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания, дори и при изрично изразено несъгласие и/или противопоставяне от страна на останалите етажни собственици? Допустимо ли е по българското право такова тълкуване и прилагане на закона, при което ОС на ЕС може да приема решения с цел да отрече, блокира и възпрепятства правото на етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания? Основателни по смисъла на чл. 109 ЗС ли са действията на етажните собственици, които – позовавайки се на решение на ОС на ЕС – пречат и възпрепятстват етажен собственик да извърши необходим ремонт на обща част (покрив), за да защити собствеността си от по-нататъшни увреждания и ако отговорът е положителен по какъв ред и начин етажният собственик може да защити собствеността си, респективно правата си в този случай, и как това положение би кореспондирало с конституционно прокламираните права в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 КРБ за защита и неприкосновеност на частната собственост и чл. 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз, според която всеки има право на зачитане на неговото жилище?