30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 180 ГПК

Частен документ
Чл. 180. Частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Каква е доказателствената сила на представени заверени от страната преписи при направено изрично искане за представяне на оригиналите на основание чл. 183 ГПК?
Намира ли приложение разпоредбата на чл. 165 ГПК, когато страната, която следва да представи съответните писмени доказателства и има интерес от тяхното съхранение, сама ги е унищожила?
Може ли съдът да обоснове съдебното решение въз основа на оспорен частен документ, чиято автентичност не може да бъде доказана по категоричен начин?
Има ли доказателствена сила частен документ, в който се съдържа благоприятно за ответника изявление на негов служител, който действа от името и за сметка на ответника?
Допустимо доказателствено средство ли са писмените свидетелски показания?
Следва ли съдът при постановяване на съдебния си акт да анализира всички доказателства, събрани по делото?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи и възражения на страните?
Длъжен ли е съдът да обсъди доказателствата в тяхната съвкупност при спазване на логическите, опитните и научните правила?
Включването с последващ регулационен план на самостоятелен ПИ в съсобствен такъв, означава ли, че владението на същия представлява владение на реална част по смисъла на чл. 59 ЗТСУ?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Пламен Стоев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Не е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и противоречие с ТР №1 по т. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС няма.
За да е очевидно неправилен въззивния акт, същият следва да страда от особено тежък порок /да е постановен contra legem, extra legem или при груби нарушения на правилата на формалната логика/, който да може да бъде констатиран от касационната инстанция пряко и единствено от съдържанието на обжалвания акт, без извършване на присъща за касационния контрол проверка за обоснованост и съответствие със закона на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените съдопроизводствени действия, а в случая нищо подобно не се установява.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Илияна Папазова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За приложението на чл. 329, ал. 1 КТ и обхвата на съдебния контрол по критериите за подбор; за доказателствената сила на съставения от комисията протокол за подбор и съществува ли задължение за работодателя в документа, освен крайната оценка на участниците по всеки от критериите, да мотивира и поставените оценки по отделните показатели.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Георгиева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Нищожно ли е двустранно подписано извънсъдебно споразумение, с което публичноправно дружество по смисъла на Закона за публичните предприятия се задължава да плати сума като изрично декларира, че признава посочената в споразумението сума като дължима, без да има положително решение на Съвета на директорите на дружеството, изрично заложено в Устава му и при липса на одобрение на принципала, каквото е изискването на чл. 26, ал. 2, т. 4 ППЗПП?
Проформа фактурата годно основание за плащане ли е, когато се касае за публично дружество по смисъла на Закона за публичните предприятия и при извършване на плащания се налага упражняване на система за двоен подпис, при условия, че в съответствие с него разплащанията се извършват на основание първични счетоводни документи, дефинирани в чл. 93 ЗДДС, където проформа фактурата не попада?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността, само ако заинтересованата страна е направила възражение за нищожност? Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе служебно или по възражение на страната относно нищожност на договор поради липса в него на задължителен реквизит от съдържанието му по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди доводите и възраженията на страните, от които черпят своите права? Допустимо ли е да се приемат и приобщават към доказателствения материал по делото документи на чужд език, без превод? Следва ли въззивният съд при преценката по чл. 178, ал. 2 ГПК на представен по делото документ да приема в ущърб на съответната страна, че не е оспорила, че съдържанието на препис – извлечение от документ не съответства на оригинала му, ако още първоинстанционният съд е отхвърлил искането на страната за представянето на документа в оригинал?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли въззивният съд да разгледа и обсъди всички доказателства, представени по делото, като инстанция по съществото на спора, доколкото още в доклада по делото първоинстапционният съд е допуснал същите, по не ги е разгледал, и доколкото те са от съществено значение за доказване на твърденията на ищеца в исковата молба, както и за формиране на обективната преценка на съда при постановяване на крайния съдебен акт?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анна Баева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

При постановен краен осъдителен акт, ще бъде ли той законосъобразен и правилен, в случай че не е била установена крайна етиология на страданието, обект на обследване по делото?
Когато по делото са налице противоречиви експертни заключения по основния въпрос (в случая наличие или отсъствие на марля), кои доказателства са водещи за съда, предвид липсата у него на специални познания/медицински/? Възможно ли е да се обори определена правна презумпция, когато са налице противоречиви експертни заключения, без това да е в противоречие с основни принципи на гражданския процес и доколко предположения могат да бъдат критерий за обективна преценка по фактите и обстоятелствата?
Когато данни за обективната обстановка cе извеждат единствено от свидетелските показания на пряк участник в процесното събитие (в случая разпитания д-р П.), каква е доказателствената тежест на тези показания на фона на противоречиви експертни становища и длъжен ли е съда и кога следва да се опре на тях при формиране на крайните си изводи и в кои случаи може да ги игнорира?
Има ли критерии и следва ли да бъдат утвърдени такива, на които съдът да се опре при преценка достоверността на свидетелските данни или е достатъчно единствено бланкетно да заяви в съдебния акт, че ги кредитира или отхвърля?
Когато няма убедителни доказателства, които да гарантират правилността на крайните съдебни изводи, вътрешното убеждение на съд абсолютна предпоставка ли е, за да се приеме, че съдебният акт е законосъобразен, правилен и в съответствие с процесуалните принципи?
Представлява ли правен правен въпрос, обусляващ изхода на делото, установяване авторството на оспорен медицински документ, чието съдържание е обект на различни хипотези от значение за установяване на истината и било ли е необходимо при всички случаи, в хода на процеса да се съберат данни от лицата, подписали оспорения документ? Последните действия в пряка връзка ли са с доказателствената стойност на документа?
Предопределена ли е доказателствената стойност на писмените документи и на свидетелските данни и от кои фактори се повлияват?
До къде се простира свободата на въззивния съд, при търсене на истина и явно противоречиви експертни становища, по свой почин да предприеме допълнителни действия, има ли той ограничения за прилагането на още процесуални способи и ако да какви са ограниченията и кое ги определя и налага?
Процесуално нарушение ли ще бъде ако съдът в търсене на истината допусне във въззивната фаза по свой почин петорна СМЕ и даде още една възможност на страните за формулиране (редуциране) на въпроси, при специалните му указания за отделяне на спорното от безспорното, вече установени на този етап от преоцеса?
Когато е ясно, че съдът не е приел заявено и мотивирано оспорване на експертно заключение следва ли той да се произнесе по конкретните мотиви на оспорващата страна (кои приема и кои отхвърля, и защо) или е достатъчно само бланкетно да посочи, че отхвърля? Законосъобразността допуска ли отсъствие на съдебни мотиви, касаещи посоченото оспорване или отсъствието всякога представлява нарушение на основни принципи всякога представлява на съдопроизводството?
Когато съдът е приел бланкетно едно експертно заключение и е отхвърлил друго, също така без мотиви, означава ли това, че той е дал оценка за компетентността на експертите и доколко се простира правото на съда да преценява професионалната им компетентност? Кое следва да е водещото за съда при съпоставянето на две експертни заключения, за да може крайният му акт да претендира за правилност и обективност?
Когато експертните заключения се базират на предположения, винаги ли и ако не, в кои случаи искът следва да се отхвърли?
Съдебен акт базиран на предположения, означава ли, че законът е приложен в неговия обратен смисъл?
Доколко благоприятният изход за ищеца към датата на последното осз по делото има значение при съдебната преценка за размера на обезщетението в случай, че такова му бъде присъдено?
Когато лице (лекар) има задължение за действие, с оглед подобряване на здравословното състояние на друго, което здравословно състояние вече е влошено, следва ли съдът да приеме вредите, които са предотвратени в следствие на извършеното действие, при определяне размера на обезщетението за медицински деликт?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Допустимо ли е въззивната инстанция да прилага разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, без да има въведено такова основание във въззивната жалба, която е подадена срещу едно решение на първата инстанция, в което решение са разгледани искове с един и същи предмет на делото и по реда на едно производство? Следва ли, ако е допустимо, да приложи разпоредбата на чл. 211, ал. 2 ГПК, въззивната инстанция да съобщи на страните това обстоятелство в доклада по чл. 267 ГПК? Правилно ли е въззивният съд да посочи в решението си за кои обстоятелства не са събрани доказателства, при положение, че такива доказателства не са събирани от първата инстанция, тъй като не са били указани на страните или не са били необходими и относими или следва да обяви това на страните с доклада се по чл. 267 ГПК? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си всички искания и възражения на страните, преценката на доказателствата и да направи фактически констатации, също и да приеме, кои доказателства приема за безспорни и кои не? Допустим ли е за разглеждане в производството по съдебна делба на насрещен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД, който има връзка с предмета на делото? Приложимо ли е за правилно изследване за еквивалентност на престациите при заявена нищожност поради накърняване на морала и добрите нрави при договорите за продажба на наследство, когато в тях са включени недвижими имоти и как следва да се определя в този случай еквивалентността или липсата й-от стойността на договора или от стойността на включените в продаденото наследство недвижими имоти?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Димитър Димитров

12350 >>>

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела