чл. 127 ал. 1 ГПК
Съдържание на исковата молба
Чл. 127. (1) Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа:
1. посочване на съда;
2. името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и единния граждански номер на ищеца и номера на факса и телекса, ако има такива;
3. цената на иска, когато той е оценяем;
4. изложение на обстоятелствата, на които се основава искът;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава молбата.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, да обсъди всички събрани по делото доказателства, да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи, аргументи, възражения и оплаквания?
Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени събраните в хода на производството свидетелски показания в цялост и да изложи мотиви защо кредитира една част от тях, а не кредитира друга част?
Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения?
До какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на събрания по делото доказателствен материал?
Следва ли въззивният съд да посочи банкова сметка на ищеца в своето съдебно решение?
Как следва да бъде извършено плащането от страна на ответника по съдебно решение, в което не е посочена банкова сметка и размерът на задължението на ответника е равен или по-голям от 10 000 лева?
Налице ли е недобросъвестно упражняване на субективни права съгласно чл. 3 ГПК, когато ищцовата страна не предоставя банкова сметка при размер на вземането, което същата има да получава и същото е в размер, равен или по-голям от 10 000 лева?
Как следва да се прилага нормата на чл. 2 и чл. 3 Закона за ограничаване на плащанията в брой за вземане по съдебно решение с размер, равен или по-голям от 10 000 лева?
Какви реквизити следва да съдържа едно съдебно решение при спазване изискванията на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, чл. 2 и чл. 3 Закона за ограничаване на плащанията в брой за вземане по съдебно решение с размер равен или по-голям от 10 000 лева?
Как следва да се прилага нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК от страна на ищеца, когато вземането, за което същият претендира в исковата си молба, е с размер, равен или по-голям от 10 000 лева и посочи друг начин на плащане?
Следва ли въззивният съд да следи дали е спазена нормата на чл. 2 Наредба №3 от 18.04.2018 г. за условията и реда за откриване на платежни сметки, за изпълнение на платежни операции и за използване на платежни инструменти, когато ищецът посочи друг начин на плащане и/или откаже да предостави валиден IBAN?
Следва ли въззивният съд да съобрази Наредба №49 от 16.10.2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука на пътниците в средствата за обществен превоз, чл. 130, ал. 3 СК и да посочи банкови сметки на непълнолетните ищци?
Какви са предпоставките, при които възниква отговорността на Гаранционен фонд да заплати обезщетение за претърпените от пострадало лице вреди, причинени на територията на Република България от неидентифицирано превозно средство съгласно чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
чл. 116 ЗДвП, чл. 117 ЗДвП, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 128 ГПК, чл. 129 ал. 2 ГПК, чл. 130 ал. 3 СК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 ГПК, чл. 38 ал. 1 т. 2 ЗАдв, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 52 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Дали е налице вероятна нищожност на въззивното решение, поради невъзможност да бъде изведена волята на съда, материализирана в мотивите и диспозитива на решението, в тяхното единство и взаимовръзка?
Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 213 ГПК, чл. 247 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 250 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. първо ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ГПК, чл. 303 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 33 ал. 2 ЗС, чл. 33 ал. 3 ЗС, чл. 431 ал. 2 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Подлежи ли съдебното решение на допълване по реда на чл. 250 ГПК, когато съдът не е определил банкова сметка на ищеца за превеждане на присъдените суми?
Счита ли се за надлежно искане за допълване на съдебното решение твърдението, че съдът не е посочил банкова сметка на ищеца в диспозитива на решението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диляна Господинова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Допустимо ли е касационното обжалване предвид съмнение за произнасяне по нередовна искова молба? (По иск за допускане извършването на съдебна делба)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Длъжен ли е въззивният съд да разгледа и обсъди всички направени от въззивника във въззивната жалба оплаквания, доводи и възражения? (По иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 14 ал. 1 т. 1 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 14 ал. 4 ЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 18ж ал. 1 ППЗСПЗЗ, чл. 202 ГПК, чл. 211 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 47 ал. 6 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
В хипотезата на сключен договор за заем за потребление в писмена форма, между заемодател - физическо лице и заемател юридическо лице - търговец, когато в производството по предявен от заемодателя иск по чл. 240 ЗЗД ответникът оспори датата на договора за заем с твърдение, че същият е антидатиран и всъщност е подписан след прекратяване правомощията на органния му предствител, (т. е. от лице без представителна власт), за кого е доказателствената тежест относно оспорената дата; доколкото договорът за заем е реален договор и се счита за сключен с предаване на сумата, при гореописаната хипотеза, оспорването на датата му, представлява ли същевременно и оспорване на неговата валидност (действителност) и ако да, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; ако не представлява такова оспорване, а представлява правоизключващо възражение изобщо за липса на сключен договор, за кого е доказателствената тежест по отношение доказване на датата; при положение, че заемателят е юридическо лице-търговец, при направеното от него в исковия процес възражение за липса на представителна власт на подписалия договора негов представител, намира ли приложение законовата презумпция на чл. 301 ТЗ и следва ли доказателствената тежест в процеса да се разпредели по правилото на чл. 154, ал. 2 ГПК - т. е. тежестта за оборване на законово презумираните факти да е за оспорващия заемател; следва ли в този случай последният да докаже и датата на сключения договор за заем, за да обоснове възражението си, че тя е последваща спрямо датата на освобождаване на органния му представител?
Поражда ли действие договор за заем за потребление, ако към действителната дата на получаване на заемната сума липсва представителна власт на лицето, получило сумата от името на юридическото лице заемополучател, и извършеното действие не е потвърдено при условията на чл. 301 ТЗ, съответно чл. 42, ал. 2 ЗЗД?
Длъжен ли е съдът с решението си, на основание чл. 235 и чл. 236 ГПК, да разгледа и обсъди всички факти, обстоятелства, искания, твърдения, възражения, доказателства и доказателствени средства от значение за точното прилагане на закона?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 154 ал. 2 ГПК, чл. 154 ГПК, чл. 175 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 301 ТЗ, чл. 42 ал. 2 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 ТЗ, чл. 55 ал. 2 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Вероятна недопустимост на въззивното решение, като постановено по нередовна искова молба - вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба и противоречие между обстоятелствената част, в която са изложени фактически твърдения за право на собственост върху реална част от УПИ и формулирания петитум за признаване права върху идеални части от този имот.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи досежно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, а други – не?
Дължи ли съдът да докладва заявените възражения срещу въззивната жалба, да формира мотиви по всички възражения на въззиваемата страна и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?
Длъжен ли е работодателят, при условията на пълно главно доказване, да установи механизма на трудовата злополука и, съответно, конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат?
Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?
Следва ли в критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД да се отчита и общия брой лица, претендиращи обезщетение на същото основание, съответно общия размер на присъдените обезщетения, доколкото отговорността на работодателя е уредена като обективна и безвиновна, и следва ли гореизложените обстоятелства да се разглеждат като част от обективните критерии при преценка на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително и изплатено от застраховател обезщетение по сключена групова трудова застраховка?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Албена Бонева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 200 ал. 2 КТ, чл. 200 КТ, чл. 201 ал. 2 КТ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 251 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 45 ЗЗД, чл. 49 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана върху недвижим имот, за който молителят не твърди да е собственост на ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, за което молителят твърди, че е собственост на юридическо лице, притежавано от ответника по бъдещия иск? Може ли да бъде допуснато обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на възбрана или запор върху имущество, собственост на дружество с ограничена отговорност, включително еднолично такова, за гарантиране на по-висока стойност на дяловете, притежавани от ответника, респективно бъдещия ответник по иска? Представлява ли решението на общото събрание /едноличния собственик на капитала/ по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска с правно основание чл. 145 ТЗ срещу бивш управител, който към датата на предявяване на иска е бил освободен от тази длъжност и това му качество е било заличено от търговския регистър? Длъжен ли е съдът да следи служебно за наличието на решение по чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ при предявяване на иск по чл. 145 ТЗ срещу бивш управител при липса на надлежно възражение от ответника в тази връзка? Длъжен ли е съдът, сезиран с молба за обезпечение на бъдещ иск по чл. 390 ГПК, да следи за индивидуализирането на бъдещ иск според изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК? Може ли съдът да допусне обезпечение при липса на редовно формулиран петитум на бъдещ иск? Как следва да процедира съдът, сезиран с молба по чл. 390 ГПК, при констатиране на неясноти и противоречия между обстоятелствената част на бъдещия иск и неговия петитум? При молба по чл. 390 ГПК, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен, представлява ли това основание за оставяне на молбата без уважение? Как следва да процедира съдът при молба по чл. 390 ГПК за обезпечение на бъдещ иск, с който се претендира обезщетение за вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен? Редовна ли е искова молба, с която е предявен иск за обезщетение за претърпени вреди, в която в основанието на бъдещия иск е посочен един размер на претърпените вреди, а в петитума му е посочен друг размер, без да е уточнено дали искът ще се предяви като частичен и дали обхваща всички вреди за посочения от молителя период? Представлява ли факт по чл. 155 ГПК обстоятелството кое лице има качеството на представляващ юридическо лице, регистрирано в търговския регистър на друга държава членка на ЕС? При молба по чл. 390 ГПК, с която се иска обезпечение на бъдещ иск по чл. 145 ТЗ въз основа на решение на едноличен собственик на капитала, взето без нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, когато към датата на завеждане на молбата по партидата на дружеството вече е вписан друг едноличен собственик на капитала в ТРРЮЛНЦ, следва ли молителят да представи доказателства за достоверност на датата на взетото решение?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Баева
чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 137 ал. 1 т. 8 ТЗ, чл. 145 ТЗ, чл. 155 ГПК, чл. 274 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 390 ГПК, чл. 391 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 391 ГПК, чл. 396 ал. 1 ГПК, чл. 396 ал. 2 ГПК, чл. 396 ал. 2 изр. 3 ГПК, чл. 397 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 397 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 401 ГПК
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.