30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 218 ГПК

Встъпване на трето лице
Чл. 218. Трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза.

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ да бъде оборена при условията на пълно и главно доказване?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

За задължението на възизвния съд да разгледа, обсъди и да се произнесе по същество по всички поддържани във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба доводи и възражения, които имат значение за правилността на обжалваното първоинстанционно решение и за правилното решаване на спора, доколкото същите са били въведени в процеса в преклузивните за това срокове?
Какви са предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК и обхватът на задължението на въззивника да ги обоснове?
Може ли да настъпи преклузия по отношение на едни доказателствени искания и да не настъпи преклузия по отношение на други доказателствени искания?
Следва ли да бъдат уважени от въззивната инстанция доказателствените искания, заявени с отговора на исковата молба, по които първоинстанционният съд е дал указания да бъдат уточнени, но до приключване на съдебното дирене пред първата инстанция указанията на съда не са изпълнени и уточнени от ответника; В този смисъл може ли втората инстанция да допусне поискани доказателства, без да са налице процесуални нарушения, допуснати от първата инстанция, вследствие на което страната да е лишена от възможността да ги ангажира пред първоинстанционния съд?
Следва ли ответникът безспорно да докаже съществуването на правоотношение по обезпечено вземане – договор за заем, както и с оглед реалния характер на договора – предаване на заемната сума?
Следва ли ответникът да индивидуализира договора за заем по основание и размер?
Към кой момент следва да е сключен договорът за заем?
Допустимо ли е страна, която не е страна по договор за за покупко-продажба на недвижим имот, да доказва единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гълъбина Генчева

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Била ли е налице нередовност на исковата молба, поради наличието на данни за накърняване изискванията за редовност на исковата молба, поради неспазване изискванията на чл. 129, ал. 2 вр. чл. 127, т. 4 и 5 ГПК? (По исковете на основание чл. 74 ТЗ за отмяна на взетите решения на общо събрание на съдружниците на „Изамет 1991“ ООД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Галина Иванова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните, относими към правния спор, както и допустимо ли е участие на трето лице помагач по собствена инициатива, без да е получило съгласието на страните участници в съдебния спор?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емил Томов

Разпореждане №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Допустимо ли е третото лице - помагач на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения за съпричиняване извън срока за отговор на исковата молба?
Допустимо ли е третото лице-помагач на страната на ответника да предявява преклудирани за ответника възражения срещу предявения иск извън срока за отговор на исковата молба?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

(под т. 6 и т. 7) твърди, че те са разрешени в противоречие със задължителната практика, намерила израз по т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК, настоящият съдебен състав счита, че касаторът твърди, че по тези два въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с този тълкувателен акт, поради което е поискано въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол по специалната процесуална предпоставка, уредена в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Касаторът поставя следните процесуалноправни въпроса: 1. „Правилно ли първоинстанционният и въззивният съд са счели, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], лично, при условие, че от приетата пред първоинстанционния съд съдебно-почеркова експертиза се установявало, че ръкописният текст, изобразяващ името на получателя Д. И., както и изписване на „20066171140“ (неправилно обозначено от вещото лице като ЕГН) са изпълнени от Д. И., като вещото лице приема, че подписът, положен след ръкописно изписаното име Д. И., е несъпоставим с подписите, положени от същата и използвани като сравнителен материал, но всички ръкописни буквени и цифрови текстове са положени от едно и също лице?“; 2. „При това заключение на вещото лице не е ли неправилен изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], доколкото в заключението си вещото лице-графолог сочи, че подписът, положен в процесната бланка известие, не е положен от Д. И.?“; 3. „При условие че вещото лице заключава, че „Допускам, че ръкописният текст, съдържащ ръкописно изписаното име „Д. Цв. И., както и ръкописният цифров текст, съдържащ се в описаното ЕГН “[ЕГН]“, изпълнени в известие за доставяне, обр. 243 на Български пощи, доставено на 20.06.2017 год. на Д. Цв. И., са изпълнени от Д. И., както и че подписът е несъпоставим с подписите, положени от Д. И., не е ли следвало въззивният съд да назначи допълнителна експертиза, от която да се установи по безспорен начин дали подписът е положен по категоричен начин от Д. И., както и дали ръкописният текст по безспорен начин е изписан от нея, доколкото вещото лице предполага за тези обстоятелства в заключението си и не отговаря по категоричен начин?“; 4. „При условие че са налице предположения на вещото лице, касателно че ръкописният текст е изписан от Д. И. и противоречието, че положеният подпис не е положен от нея, правилен ли е изводът на въззивния съд, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 часа, видно от представеното известие за доставяне, в [населено място]?“; 5. „При условие че липсва категоричност и е налице съмнение по отношение, че връчването на уведомлението за предсрочната изискуемост до Д. И. е извършено лично, чрез обратна разписка на 20.06.2017 г., в 11,40 ч., видно от представеното известие за доставяне, в [населено място], правилен ли е изводът на въззивния съд, че дружеството дължи сумите по осъдителното съдебно решение?“ (по тези пет въпроси не се твърди те да са решени от въззивния съд в противоречие с конкретна задължителна практика на ВКС и ВС, респ. на казуална практика на ВКС); 6. „Ако се счете, че уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита не е получено надлежно от страната, допустимо ли е подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение при условие, че кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита?“ и 7. „При липса на уведомяване на длъжника от кредитора, че кредитът става предсрочно изискуем, допустимо ли е подаване на заявление от страна на кредитора за издаване на заповед за изпълнение?“ (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие със задължителната практика - т. 18 ТР №4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №4/2013 г., ОСГТК).

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023

„Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, може ли във въззивната жалба да се позове на инвокираното в първоинстанционното производство от третото лице – помагач (делинквента) възражение за съпричиняване; дължи ли въззивният съд произнасяне по него“ при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е прието, че: възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице представлява правоизключващо възражение като защитно средство в процеса - позоваване на обстоятелство, което изключва правото на пострадалия да претендира пълно обезщетение за претърпените вреди; съобразно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 ГПК това възражение следва да бъде релевирано от ответника по иска в срока за отговор на исковата молба; неподаването на отговор или липсата на някои възражения обаче не изключва по-нататъшното участие на ответника в производството и не го лишава от някои процесуални права, свързани с неговата защита. След разяснение относно предназначението на встъпването и привличането на подпомагаща страна като средства за защита е обобщено, че и в двете хипотези конституирането на трето лице - помагач има за цел да обвърже третото лице-помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението. Третото лице-помагач също има право да инвокира правоизключващото възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. С навеждане на това възражение от страна на третото лице-помагач същото става част от спора и по него съдът дължи произнасяне в решението. Когато третото лице-помагач, е релевирало възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице, ответникът по иска има право във въззивната жалба да направи оплакване за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно възприемане на фактическата обстановка по отношение на съпричиняването на вредоносния резултат. Доводът във въззивната жалба, че първоинстанционният съд в противоречие със събраните доказателства е приел за недоказан факта на съпричиняване, не представлява въвеждане за пръв път по делото на възражение за съпричиняване, защото същото е релевирано своевременно още в първоинстанционното производство от третото лице-помагач на ответника. Обстоятелството, че ответникът разполага принципно с правото на въззивна жалба срещу съдебното решение с регламентираното в чл. 260 ГПК съдържание, включително с посочване в какво се състои порочността на решението, сочи, че ответникът има право да навежда правни доводи относно основателността на иска, обстоятелствата, на които се основава и правилността на решението при установяване на фактическата обстановка съобразно събраните доказателства, включително и относно инвокираното от третото лице-помагач възражение за съпричиняване. С тези аргументи е обоснован следният отговор: Ако ответникът по иска не е направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице – помагач (делинквента), ответникът има право да се позове на възражението за съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Гергана Никова

12316 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела