Договорна лихва

Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Договорна лихва” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.

Определение №/..2025 по дело №/2025

Несъстоятелност | Търговско право

При направено възражение от насрещната страна за неподведомственост на спора поради наличие на арбитражна клауза длъжен ли е въззивният съд да обсъди действителността на същата, както и да даде отговор на направените в частната жалба оплаквания? За да се стигне до прекратяване на делото в тази хипотеза, следва ли съдът да констатира уговорена действителна арбитражна клауза, в която по несъмнен начин страните да са изразили ясна и непораждаща съмнение воля за конкретно посочен арбитражен съд?
Действителна ли е арбитражна клауза, в която не е посочен (индивидуализиран) по несъмнен начин арбитражният съд, пред който да се отнесе имущественият спор между страните?
Допустимо ли е при осъществяване на дейност по тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД съдът да излиза извън конкретните договорености между страните, с което би се стигнало до подмяна на изразената от тях воля?
Произтича ли пряко от производството по несъстоятелност и тясно свързан ли е с това производство спорът относно разпореждането с парична сума по съвместна банкова сметка, един от титулярите по която е несъстоятелният длъжник? Ако тези условия са налице, то изключителната компетентност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, дерогира ли сключеното от длъжника преди откриването на производството по несъстоятелност арбитражно споразумение за същия спор?
Когато в допълнение към многостранния договор за гражданско дружество, който не поражда насрещни задължения, съдружниците да сключат и договор, който да урежда вътрешните отношения между тях по повод участието им в гражданското дружество, но този договор е за изработка и отношенията, създадени между съдружниците въз основа на него са от типа „насрещни“, уговорената в договора за дружество арбитражна клауза разпростира ли действието си и по отношение на споровете по договора за изработка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Анжелина Христова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Търговски сделки | Търговско право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Боян Балевски

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Боян Балевски

Определения по чл. 248 ГПК

Предстои добавяне

чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 248 ал. 2 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 38 ЗАдв, чл. 432 ТЗ, чл. 633 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 86 ЗЗД

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Когато в кредитния договор е записано, че съответно физическо лице е „съкредитополучател/поръчител“, без да е получил суми по договора или да е имал възможност да погасява вноски по кредита, възниква ли поръчителство?
При липса на каквито и да е задължения в договора спрямо кредитодателя от страна на „солидарно задълженото лице, което не е получило в собственост отпусната сума по кредита, под каква форма отговаря по процесния договор за кредит - съдлъжник или поръчител?
В случай че сумата е получена само от единия от длъжниците, който е и упоменат като единствен кредитополучател навсякъде в договора, под каква форма отговаря другото „солидарно задължено лице, което се е задължило за чуждо задължение, при условие че не е предвидено изрично той да отговаря за погасяване на задължението на кредитополучателя, а в договора са упоменати единствено задълженията на кредитополучателя - главен длъжник?
Формалното посочване на лице по договора като „съкредитополучател“ достатъчно ли е да бъде обвързано като съдлъжник по облигационното отношение или е необходимо „съкредитополучателят“ да е получил част или цялата сума и да има възможност да връща заема, тоест да има изрично посочени права и задължения по договора?
Определянето в титулната част на договора за кредит на лице като „съкредитополучател“ придава ли му качеството на съдлъжник, встъпил в чужд дълг, без да е необходимо да се изследва действителната воля между страните?
При тълкуване волята на страните на основание чл. 20 ЗЗД съдът следва ли да изясни действителната, или предполагаемата воля на договарящите?
Допустимо ли е съдът да вменява воля на страните по едно съглашение, която не е обективирана в него и не е заявена или твърдяна от нито една от страните в хода на процеса пред съда?
При наличие на спор относно точния смисъл и действителното съдържание на постигнатото общо съгласие и целените с договора правни последици, длъжен ли е съдът да отговори аргументирано каква е действителната воля на страните?
При неясни, непълни и неточни уговорки между страните длъжен ли е съдът да извърши тълкуването по чл. 20 ЗЗД въз основа на задълбочен анализ на целия договор и преценка на уговорките с оглед систематическото им място в него и тяхната връзка един с други?
Следва ли при тълкуване на договора, съдът да съобрази освен целта му и обичайните практики, добрите нрави и добросъвестността във взаимоотношенията в подобен тип облигационни взаимоотношения?
При тълкуване на договора по чл. 20 ЗЗД, как следва да се извлече характерът на отговорността на ответника - от правния термин, употребен от страните при подписване на договора или от съдържанието на договора и действителните уговорки между страните?
Кредиторът може ли да се ползва от презумпцията по чл. 422, ал. 1 ГПК, че искът се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед изпълнение, при условие че има постановен отказ и заповед не е издавана?
Подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК прекъсва ли преклузивния 6-месечен срок срещу поръчителя в хипотезата, при която е налице влязъл в сила отказ за издаване на заповедта?
Запазва ли правата си кредиторът, когато в шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД същият е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу главния длъжник, но има постановен отказ за нейното издаване, който е влязъл в сила?
Длъжен ли е съдът да изследва всички правнорелевантни факти от значение за спорното право, съгласно дадената правна квалификация на предявения иск?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните и да изложи собствени мотиви по съществото на спора?
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в решението си доводите, твърденията и възраженията, с които ответникът провежда защитата си срещу иска?
Длъжен ли е въззивният съд да изложи пълни, точни, ясни и безпротиворечиви мотиви в аргумент за крайните си изводи?
Длъжен ли е съдът да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи?
Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни?
Процесуално нарушение ли е непълното, едностранно и извадково обсъждане на събрани по делото доказателства с цел да се обоснове определен извод на съда?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Зорница Хайдукова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Решение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Допустимост | Заповедно производство

При служебна проверка за редовност на исковата молба по реда на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК извън изложение на обстоятелствта за допустимост, решаващият състав разполага ли с правомощия да задължи ищеца освен да посочи основанието и размера на иска и да представи доказателства за неговта основателност, преди да е изготвен проектът за доклад по чл. 140 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Кристияна Генковска

Определение №/..2025 по дело №/2025

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Съставлява ли съществено нарушение на процесуалните правила неточното възпроизвеждане (изопачаването) на възражение на ответника - въззивник, в резултат на което то е останало неразгледано (не както е направено, а с подменен смисъл); Какво е разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл. 240 ЗЗД;
Каква е доказателствената сила на разписката (частният свидетелстващ документ), абсолютна ли е тя или трябва да се прецени след съвкупно обсъждане с останалите доказателства по делото, носещи информация за същия факт; Може ли съдът да подбира доказателствата, подкрепящи формирания от него извод, и да игнорира останалите;
Налице ли е новация при обединение на няколко заемни правоотношения в едно единно задължение по договор за заем; Какви са условията (признаците) за извършване на новация;
Какво следва да е съдържанието на мотивите на съдебното решение и може ли те да съдържат едновременно утвърждаване и отричане на една и съща теза;
Как следва да се тълкува един договор относно договорната лихва; Нищожността на някои от клаузите, формиращи единния размер на договорната лихва по договор за заем, води ли до частична нищожност на договорката за лихва, в резултат на което се намалява този размер, чрез изключване на нищожните клаузи, или нищожните клаузи водят до нищожност на цялата договорка за лихва, съответно до нищожност на целия договор за заем с лихва;
За определяне на една сделка като едностранна търговска достатъчно условие ли е една от страните по нея да притежава качеството търговец;
Допустимо ли е въззивният съд да разглежда и се произнася по нищожността на една договорка, когато първата инстанция е приела същата за нищожна и във въззивната жалба и в отговора й няма оспорване на решението в тази му част;
При формиране на вътрешното си убеждение длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да се основе на всички факти по делото, или може избирателно да се основе само на част от тях;
Как се извършва (по какви критерии) преценката по един договор за заем дали договорената лихва е в прекомерен размер;
Признание или новиране на погасено по давност задължение превръща ли го в принудително изпълняемо; Необходимо ли е да се изследва въпросът дали е погасено по давност задължението към момента на неговото признаване от длъжника или новирането му.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №/..2025 по дело №/2025

Недействителност | Неоснователно обогатяване | Нищожност | Облигационно право

От кой момент започва да тече погасителната давност по иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявен от потребител за възстановяване на суми неоснователно заплатени от негова страна в изпълнение на неравноправни клаузи в договор за кредит?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №/..2025 по дело №/2020

Наследствено право

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Бонка Йонкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Нотариални производства

Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Павел Банков

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Павел Банков

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2025 по дело №/2025

Граждански процес | Заповедно производство

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на постановеното Апелативен съд - Пловдив въззивно решение.
Възможно ли е предсрочната изискуемост на кредита да бъде обявена на длъжника след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Върховен касационен съд

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Бонка Йонкова

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ал. 1 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 78 ал. 8 ГПК

Решение №/..2025 по дело №/2025

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

Какво е съдържанието на фактическия състав на нормата в чл. 10, ал. 1 ЗПК и какви са последиците от неспазването на размера на шрифта на текста на договора?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Прочетете целия съдебен акт

докладвано от съдия Боян Балевски

Върховен касационен съд

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Боян Балевски

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 111 б. в ЗЗД, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 84 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД

12 3…42 >>>

Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.