чл. 116 ЗЗД
Чл. 116. Давността се прекъсва:
а) с признаване на вземането от длъжника;
б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство; ако искът или възражението или искането за почване на помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната;
в) с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира всички относимите към спора обстоятелства, установени по делото?
Фактическата власт върху имот, установена на основание договор за наем, държане ли е по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, и може ли наемателят да трансформира държането във владение?
Прекратяването на договора за наем от наемателя прекъсва ли придобивния давностен срок за наемодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Извършването на незаконни действия и посегателства в чужд недвижим имот представлява ли упражняване на фактическа власт върху същия, по смисъла на чл. 68 ЗС? Приложима ли е презумпцията на чл. 69 ЗС, когато от доказателствата по делото е видно, че завладеният имот е изключителна собственост на едно лице, и трябва ли владението да бъде доведено до знанието на това лице, за да се приеме, че е налице владение по смисъла на закона? Приема ли се за оборена презумпцията на чл. 69 ЗС, когато от събраните по делото доказателства се установява, че собственикът на имота не се е дезинтересирал от него? Счита ли се, че действителният собственик на един имот се е дезинтересирал от него, в хипотеза, при която същият е манифестирал пред третите лица своето право на собственост и го е бранел, като е търсил съдействие от правоохранителните органи и администрацията - подавал е жалби до полиция и прокуратура, искания до общинските органи с искане за издаване на административни актове - заповед по чл. 34 ЗСПЗЗ и др.? Представляват ли действия, смущаващи владението, употребата на физическа сила и/или заплаха срещу личността на собственика? Длъжен ли е съдът да обсъди всички твърдения и доводи на страните по делото, както и събраните в хода на делото доказателства?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
чл. 108 ЗС, чл. 11 ал. 1 ЗСПЗЗ, чл. 11 ал. 2 ЗСПЗЗ, чл. 116 ЗЗД, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 259 ал. 1 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 34 ЗСПЗЗ, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 80 ГПК, чл. 81 ЗС
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Когато близки роднини и сънаследници /съсобственици/ живеят в жилищна сграда, в която има няколко самостоятелни жилища и всеки от тях е установил самостоятелна фактическа власт върху отделен обект със знанието и без противопоставянето на другите съсобственици, която фактическа власт упражнява в продължение на повече от 10 години, трябва ли да се извършват някакви други действия по отблъскване владението на другите съсобственици?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При проверка на правилността на първоинстанционното решение, следва ли въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства имащи значение за решаване на спора?
Дали всяко публично известно и достъпно извършване на действия по общо управление на процесния имот и сградата, в която се намира същия, както и обща възбрана върху имуществото на дружеството – бъдещ продавач, в производство по несъстоятелност, обявено в Търговския регистър и в публичния регистър на Министерството на правосъдието, както и вписана възбрана в имотен регистър/които забрани за разпореждане и общи възбрани върху имуществото на юридическото лице в производство по несъстоятелност са законови постановки/, води до прекъсване на придобивната давност?
Императивна ли е нормата на чл. 183, изр. 2 ГПК и следва ли при липса на оригинал от документ, поради обективни обстоятелства, да бъде изключено от доказателствения материал представено от страната копие? Следва ли официален документ, който е унищожен по надлежния ред от издателя му и чието издаване и съществуване е потвърдено с нарочен документ от издателя му, да бъде изключен от доказателствата по делото?
Следва ли съдът да приеме, че при наличие на предварителен договор и твърдяно владение, същото задължително съставлява владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС? Следва ли при сграда в процес на строеж и при липса на строителна документация – акт обр.14, акт обр.15 и въвеждане на сградата в експлоатация, да се приеме, че обитаването на процесния обект е действие, доказващо владение с намерение за своене, след като в практиката се приема, че сграда и обекти в процес на строеж, манифестираните действия могат да бъдат свързани с етапа до който се намира строителството, а не с обитаване на обекта?
Следва ли фактическото владение да се манифестира пред действителния собственик и с какви действия? Когато собственик е юридическо лице, следва ли владението да се манифестира пред физическото лице, което го представлява – в случая назначен от съда синдик?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Атанас Кеманов
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Допустими ли са пред въззивната инстанция доказателства, които не са били събрани от първоинстанционния съд поради допуснати процесуални нарушения? Длъжен ли е въззивният съд да изгради и да изложи собствени фактически изводи по съществото на спора? Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички относими и допустими доказателства, доводи и възражения, представени пред него, и то в съвкупност, в тяхната взаимна връзка и зависимост, както и да изгради свои изводи за достоверността на свидетелските показания въз основа на останалия събран по делото доказателствен материал? Владелец ли е, и то добросъвестен, лице, закупило идеални части от недвижим имот от несобственик, ако владението му не е явно и владелецът не може да бъде установен, поради което се е наложило действителният собственик на имота да сигнализира органите на прокуратурата за неговото издирване и за установяване на обстоятелството кое е лицето, което е оградило недвижимия имот на действителния собственик? Сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот под формата на нотариален акт, в който не е уговорено кога ще бъде предадено владението върху имота, води ли до извод, че владението е предадено в деня на изповядване на нотариалната сделка, или предаването на владението следва да бъде установено по несъмнен начин? Подаването на уведомление за инвестиционно предложение за промяна на предназначението на земеделска земя до кмета на общината от несобственик представлява ли действие по упражняване на фактическа власт и намерение за своене на имота по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС? Стартирането на административна процедура по промяна на предназначението на недвижим имот и/или изготвянето на инвестиционен проект представляват ли действия по упражняване на фактическа власт и намерение за своене на недвижим имот по смисъла на чл. 79, ал. 2 ЗС? При липсата на несъмнени данни за началото на установяване на фактическа власт върху недвижим имот /нива/, от кога започва да тече давностният срок за придобиване на имота по реда на чл. 79, ал. 2 ЗС? Необходимо ли е при преценка за наличието на фактическия състав на придобивна давност да се изследва както непрекъснатост и необезпокояваност на владението, така и неговата явност, т. е. дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерение за своене по начин, то да стане достояние на трети лица? При наличие на спор съдът задължен ли е да изследва въпроса чрез какви действия е упражнявана фактическа власт и да формира изводи дали извършените действия по упражняване на фактическа власт са разкривали намерение за своене по такъв начин, че то да може да стане достояние на заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и конкретните твърдения за действията, чрез които е осъществявана фактическата власт?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Теодора Гроздева
чл. 116 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 146 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 34 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 1 изр. 2 ЗС, чл. 78 ГПК, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 81 ГПК, чл. 81 ЗС, чл. 84 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, релевантните за делото факти и събраните доказателства, и да изложи към своето решение ясни, точни и непротиворечиви мотиви, в които да отрази извършеното обсъждане? До кой момент е допустимо да бъде заявена претенция за законна лихва върху присъдена главница за обезщетение? Прекъсва ли исковата молба погасителната давност по отношение на вземането, предявено по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК и до кой момент е допустимо да бъде заявена претенцията за изтекли лихви след предявяване на иска? Представлява ли съществено процесуално нарушение непроизнасянето по искането за присъждане на законна лихва, заявена по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Бойчева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Какви са правните последици от неправилното заснемане на реални части от имотите на ищцата в кадастралната карта?
Налице ли е основание за придобивна давност на реални части от имотите на ищцата?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Розинела Янчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд да изготви собствени мотиви в решението си и може ли да препрати изцяло към мотивите на първоинстационния съд?
Допустимо ли е въззивният съд да не изложи собствени мотиви по съществото на спора, когато препраща към мотивите на първоинстационния съд на основание чл. 272 ГПК?
Длъжен ли е въззивният съд, когато пререшава спора по жалба на ищеца, в решението си да обсъди и се произнесе по всички своевременно заявени възражения с въззивната жалба?
Задължен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да обсъди доводите на страните и да мотивира решението си по съществото на правния спор?
(Искове по чл. 29 ЗЗД за унищожаването на договор за цесия)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веска Райчева
чл. 100 ал. 1 ЗЗД, чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 117 ал. 1 ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 120 ЗЗД, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 127 ал. 1 т. 4 ГПК, чл. 129 ГПК, чл. 29 ЗЗД, чл. 290 ГПК, чл. 298 ал. 1 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 55 ал. 1 ЗЗД, чл. 55 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 55 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 82 ЗЗД, чл. 87 ЗЗД, чл. 88 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите на своето решение всички доводи и възражения на страните и длъжен ли е въззивният съд самостоятелно да обсъди в мотивите на своето решение всички събрани по делото доказателства във връзка с доводите на въззивника?
Следва ли чрез тълкуване по чл. 20 ЗЗД, да се прецени наличие на новация по чл. 107 ЗЗД на кредитното правоотношение и на обезпеченото вземане, когато са извършени с анекс между кредитодателя и кредитополучателя: увеличаване на главницата по кредитното правоотношение с отпускане на допълнителен кредит и промяна на условията за връщане на цялата единна новоформирана главница при счетоводно премахване на старото главно задължение и счетоводното отразяване на ново единно главно задължение; промяна на лихвен процент върху новата главница, промяна на падежа за връщане на новата главница и лихвите; капитализирането и прибавянето им към непогасената част от главницата на падежирали възнаградителни и наказателни лихви, като занапред те се считат само за част от новата формирана главница по кредита?
Противопоставими ли са на ипотекарния длъжник измененията в обезпеченото вземане, които касаят неговото съществено съдържание по чл. 167, ал. 2 ЗЗД и чл. 170 ЗЗД - главница, размер на главница, падежи, размер и падежи на лихвите, когато липсва изменение на ипотеката по реда на изменение на договорите в изискуемата форма и липсва вписване на промените в имотния регистър?
а) Кои юридически факти и законови основания по чл. 116 ЗЗД и осъществени между кои страни по материалните и процесуалните правоотношения водят до прекъсване на погасителна давност спрямо третото лице - ипотекарен длъжник, за принудително изпълнение върху ипотекирания имот?
б) От кой момент започва да тече погасителна давност за принудително изпълнение спрямо третото лице - ипотекарен длъжник - от падежа, посочен в ипотеката, или от допълнително договорения само между кредитор и кредитополучатели падеж, който не е отразен в ипотеката и в имотен регистър?
в) Прекъсването на давност спрямо главния длъжник по чл. 116 ЗЗД, чрез иницииране волеизявление, правоотношение и/или производство, в което не участва третото лице - ипотекарен длъжник, води ли до прекъсване на погасителната давност и спрямо третото лице - ипотекарен длъжник?
Докъде се простира възможността на съда да тълкува договор по реда на чл. 20 ЗЗД и може ли при извършване на тълкуване да се променя волята на страните?
Подлежи ли нотариалният акт за учредяване на договорна ипотека на тълкуване от съда, когато съдържащи се в него уговорки са ясни и точни и разкриват недвусмислено действителната воля на страните по него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 107 ЗЗД, чл. 111 ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 151 ЗЗД, чл. 166 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ал. 2 ЗЗД, чл. 167 ЗЗД, чл. 170 ЗЗД, чл. 171 ЗЗД, чл. 172 ЗЗД, чл. 174 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 250 ГПК, чл. 26 ЗЗД, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 2 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 63 ЗЗД, чл. 76 ЗЗД, чл. 78 ал. 3 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При ненаведени в процеса довод или възражение от ответника в отговора на исковата молба, както и по време на целия процес, че давностният срок не е изтекъл, допустимо ли е за първи път пред въззивната инстанция ответникът да направи възражение срещу предявения иск, като се позовава на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение?
Допустимо ли е ако на страната са известни една година и седем месеца доводите, изложени за първи път във въззивната жалба, съдът да дължи произнасяне, включително по ненаведени такива в процеса?
Допустимо ли е въззивният съд да приложи служебно нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като дерогира разпоредбата на чл. 120 ЗЗД?
Допустимо ли е въззивният съд да дерогира разпределената доказателствена тежест между страните и приета от тях без възражения?
Как въззивният съд следва да приложи последиците от разпределената вече доказателствена тежест при положение, че ответникът не е въвел в процеса правни доводи досежно давностния срок съгласно закона за мерките и действията по време на извънредното положение?
Ако е заявен за първи път този правен и фактически довод във въззивното производство и както приема въззивният съд, че дължи произнасяне по тях, това не дерогира ли правното положение на страните и тяхната равнопоставеност? Касае ли се за пропускане и неглижиране на права и „санирането“ им едва във въззивното производство и следва ли в тази хипотеза да се толерира поведението на едната страна?
Как следва да се брои спирането на давностния срок, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. във връзка с изменението на разпоредбата на чл. 3, т. 2 Закона за изменение и допълнение на ЗМДВИП /ДВ бр.34/2020 г. в сила от 09.04.2020 г./ и пар. 13 Заключителните разпоредби към ЗИД ЗМДВИП /ДВ бр.34/2020 г. в сила от 09.04.2020 г./ - от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. – отмяната на извънредното положение?
Отнася ли се изменението в нормата на пар. 13 ЗР към ЗИД ЗМДВИП /ДВ бр.34/2020 г./ за давностните срокове или разпоредбата на чл. 3, т. 2е изменена по отношение на „и други срокове в досегашната редакция и за тези спрени срокове от обявяване на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на седем дни от обнародването му в Държавен вестник?
Длъжен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да прецени всички доказателства по делото и доводите на страните и да основе решението си на обстоятелствата, които е приел за установени по делото?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 116 б. в ЗЗД, чл. 116 ЗЗД, чл. 117 ал. 2 ЗЗД, чл. 120 ЗЗД, чл. 131 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 414 ал. 2 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК, чл. 439 ГПК, чл. 5 ГПК, чл. 84 ЗС
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.