чл. 49 ЗН
Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството; в този случай приемането се вписва в особена за това книга.
(2) Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. В последния случай наследникът губи правото на наследствен дял от укритото имущество.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Отказът на въззивния съд да отложи делото, за да даде възможност на наетия в деня на насроченото съдебно заседание адвокат да се запознае с делото, представлява ли съществено процесуално нарушение? Непредприемането на процесуални действия от съда за конституиране на всички заинтересовани лица – съсобственици на имота при предявен ревандикационен иск само от един от тях представлява ли съществено процесуално нарушение? Необсъждането на доводите, обективирани в писмената защита представлява ли съществено процесуално нарушение? Отказът за събиране на нови доказателства, поискани и от двете страни във въззивното производство представлява ли съществено нарушение на процесуалните правила? За начина по който съдът следва да извърши преценка за предмета на делото и правната квалификация на предявения иск?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Диана Коледжикова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
дали подлежи на обжалване съдебният акт, с който съдът по реда на чл. 51 ЗН е разпоредил вписване в книгата по чл. 49 ЗН на изявлението на призования към наследяване за приемане или отказ от наследство, респективно, че правото му да приеме наследството е изгубено, ако не е отговорил в определения срок, е предмет на тълкувателно дело №4/2024 г. на ОСГК на ВКС, по което все още не е налице произнасяне.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гълъбина Генчева
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Каква е дължимата от съда преценка относно обема на отговорността на Държавата, приела наследството по чл. 11 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Златина Рубиева
чл. 11 ЗН, чл. 203 ал. 2 КТ, чл. 203 КТ, чл. 227 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 3 т. 4 ЗДС, чл. 32 ЗН, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 68 ЗН, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 80 ГПК, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Решението за допускане на делбата, постановено в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител, има ли сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни?
Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник – приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство?
Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба?
Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна съдебна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба?
Допустим ли е искът по чл. 108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство, включена в нищожната делба?
Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, осъществено след вписването?
Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред?
Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи?
Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН?
Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност?
Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице?
Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота?
При установена нищожност на делбата, какво е разрешението на посочените въпроси?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Как следва да процедира съдът сезиран с иск, предявен от кредитор на незаето наследство срещу ненавършил пълнолетие наследник на починалия длъжник и приемането на наследството от ненавършил пълнолетие наследник обуславя процесуалноправната или материалноправната му легитимация по предявения иск, съответно допустимостта или основателността на иска?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Невин Шакирова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Веселка Марева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
за вида на осиновяването на Б. А.. В тази връзка формулира въпроси, за които сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС-решение №50/29.04.2022 г. по гр. д.№3559/2021 г. на І ГО, решение №73/11.07.2019 г. по гр. д.№2069/2018 г. на ІV ГО: 1. Неправилен или нищожен е съдебен акт при съмнения за предубеденост на постановилия го съдебен състав; 1а. ВКС следва ли да допусне касационно обжалване на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който е трябвало да се отведе като предубеден по спора, но не го е сторил и 1б. Какво е основанието за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 2 ГПК или по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставя и въпроса: 2. Допустимо ли е съдът служебно да обсъжда качеството на ответника като наследник по завещание, без самият той да се е позовал на това си качество, нито инцидентно, нито с насрещен или инцидентен установителен иск, като и в случай, че липсват данни ответникът да се е възползвал от завещанието в своя полза и да е вписал заверен препис от същото в СлВп в [населено място] по отношение на всички процесни имоти. Твърди противоречие с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 на ІІІ ГО и решение №145/01.12.2017 г. по търг. дело №2587/2016 г. на І ТО. Формулира и питането: 3. Кои са материалните предпоставки едно лице, в чиято полза друго лице е направило общо завещание, да се счита възползвало се от завещанието и при какви условия това лице може да бъде прието за наследник по завещание на недвижимото имущество, което му е завещано. По този въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и следните въпроси: 4. Какъв е характерът и как следва да се тълкува правната конструкция „заварени осиновявания“ в чл. 81 ЗЛС от 1961 г. (ДВ, бр.50/1961 г.); 5. Може ли с правна фикция да се изменят всички съществуващи осиновявания на станали вече пълнолетни лица от непълни в пълни и без съгласието на осиновения и на неговите рождени родители и на осиновителя и да се влоши положението на осиновения, който е бил осиновен при условията на непълно осиновяване по друг по-благоприятен закон. По тези два въпроса твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че формираната съдебна практика в решение по гр. д.№1134/1991 г. на ВС и решение по гр. д.№1108/2011 г. на І ГО на ВКС е неправилна и следва да бъде преодоляна. Поставен е и въпрос: 6. Може ли съдебен състав при влязло в сила съдебно решение на друг съдебен състав относно характера на осиновяването на едно лице, в случая прието за непълно осиновяване, да пререшава по второто дело въпроса и да приема различен характер на осиновяването-пълно, или следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на първото съдебно решение по този въпрос, а именно, че осиновяването е непълно.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Яна Вълдобрева
чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 26 ал. 1 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ал. 1 предл. трето ЗЗД, чл. 26 ал. 2 ЗЗД, чл. 26 ал. 2 предл. първо ЗЗД, чл. 26 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 28 ЗН, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 299 ГПК, чл. 30 ЗН, чл. 43 ал. 1 б. а ЗН, чл. 49 ЗН
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Счита ли се за прието открито наследство, когато лицето, призовано към наследяване, не е направило изричен отказ от него съгласно чл. 52 ЗН, във вр. с чл. 49, ал. 1 ЗН?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.