Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

за вида на осиновяването на Б. А.. В тази връзка формулира въпроси, за които сочи, че са решени в противоречие с практиката на ВКС-решение №50/29.04.2022 г. по гр. д.№3559/2021 г. на І ГО, решение №73/11.07.2019 г. по гр. д.№2069/2018 г. на ІV ГО: 1. Неправилен или нищожен е съдебен акт при съмнения за предубеденост на постановилия го съдебен състав; 1а. ВКС следва ли да допусне касационно обжалване на съдебен акт, постановен от съдебен състав, който е трябвало да се отведе като предубеден по спора, но не го е сторил и 1б. Какво е основанието за допускане на касационно обжалване – по чл. 280, ал. 2 ГПК или по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Поставя и въпроса: 2. Допустимо ли е съдът служебно да обсъжда качеството на ответника като наследник по завещание, без самият той да се е позовал на това си качество, нито инцидентно, нито с насрещен или инцидентен установителен иск, като и в случай, че липсват данни ответникът да се е възползвал от завещанието в своя полза и да е вписал заверен препис от същото в СлВп в [населено място] по отношение на всички процесни имоти. Твърди противоречие с т. 1 ТР №1/19.02.2010 г. по тълк. д.№1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, ТР №1/2013 г. по тълк. д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение №288/29.12.2015 г. по гр. д.№2293/2015 на ІІІ ГО и решение №145/01.12.2017 г. по търг. дело №2587/2016 г. на І ТО. Формулира и питането: 3. Кои са материалните предпоставки едно лице, в чиято полза друго лице е направило общо завещание, да се счита възползвало се от завещанието и при какви условия това лице може да бъде прието за наследник по завещание на недвижимото имущество, което му е завещано. По този въпрос счита, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени и следните въпроси: 4. Какъв е характерът и как следва да се тълкува правната конструкция „заварени осиновявания“ в чл. 81 ЗЛС от 1961 г. (ДВ, бр.50/1961 г.); 5. Може ли с правна фикция да се изменят всички съществуващи осиновявания на станали вече пълнолетни лица от непълни в пълни и без съгласието на осиновения и на неговите рождени родители и на осиновителя и да се влоши положението на осиновения, който е бил осиновен при условията на непълно осиновяване по друг по-благоприятен закон. По тези два въпроса твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като счита, че формираната съдебна практика в решение по гр. д.№1134/1991 г. на ВС и решение по гр. д.№1108/2011 г. на І ГО на ВКС е неправилна и следва да бъде преодоляна. Поставен е и въпрос: 6. Може ли съдебен състав при влязло в сила съдебно решение на друг съдебен състав относно характера на осиновяването на едно лице, в случая прието за непълно осиновяване, да пререшава по второто дело въпроса и да приема различен характер на осиновяването-пълно, или следва да се съобрази със силата на пресъдено нещо на първото съдебно решение по този въпрос, а именно, че осиновяването е непълно.