30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК

Забрана за посочване на нови факти и доказателства
Чл. 266. […] (2) До приключване на съдебното дирене страните могат да: […]
2. твърдят нововъзникнали след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговора, обстоятелства, които са от значение за делото, и да посочат и представят доказателства за тях.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дали съдът може да присъжда вземане за бъдещ период? Дали въззивният съд може да събира нови доказателства за вземането по чл. 225, ал. 1 КТ за 6-месечния период, изтекъл във въззивното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Александър Цонев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

В хипотезата, че въззивният съд приема наличие на признание за неизгодна за страната факт, длъжен ли е да обвърже това признание само до размерите и обстоятелствата, до където лицето си е признало или следва да проследи границите, до където може да се е разпростряло във времето? След като ответницата признава, че е получавала пари от трудовото възнаграждения на ищеца по нейната банкова сметка, но признава за три месеца, длъжен ли е съдът да уважи искането ни за представяне на извлечение от нейната банка? Още повече, че това искане не е преклудирано и е заявено още пред първоинстанционния съд, а в последствие е послужило като доказателствено искане пред въззивната инстанция?
Ако районният съд приема изцяло отричането на факта, че през банковата сметка на ответницата са превеждани пари на доверителя ми, а въззивният съд приема, че съществува признание на този факт, то възможно ли е да бъде потвърдено съдебното решение при различни и противоположни приети за установени факти? Това по своята същност означава ли, че въззивният съд се е произнесъл по начин в който се разминава обстоятелствената част на диспозитива на решението и ако е така, какви са последствията при това?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Николай Иванов

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът да се произнася само по въпроси, които са спорни между страните и които са въведени от страните като предмет на делото чрез съответните твърдения, възражения и доводи? Длъжен ли е въззивният съд, ако във въззивната жалба се съдържа доказателствено искане, основано на довод за допуснато процесуално нарушение на първоинстанционния съд във връзка с доклада на делото и дадените указания към страните по чл. 146, ал. 2 ГПК, да допусне исканото доказателство, или може да потвърди извода на първоинстанционния съд, направен при нарушение на диспозитивното начало и на чл. 146, ал. 2 ГПК, без да допуска събирането на поисканото от въззивника доказателство? Ако съдът е приел представено от насрещната страна ново писмено доказателство- в случая е представен през въззивния съд протокол от проведен въвод в имота, но длъжен ли е, ако насрещната страна не присъства в това заседание, да й даде възможност на основание чл. 8, ал. 3 ГПК, да изрази становище по това доказателство и да гради доводи въз основа на същото? Следва ли съдът да основе решението си на всички относими към предмета на спора доказателства и то след като обсъди доводите на страните? Следва ли мотивите да съдържат обосноваване на изводите на съда по спорните въпроси или е достатъчно съдът да изложи декларативно изводите си без да пояснява логиката на съждението си за достигане на този деклариран резултат на правосъдната си дейност? Длъжен ли е съдът да оповести, че при постановяване на решението ще се вземат предвид от него общоизвестни или служебно известни обстоятелства, за които няма доказателства по делото, или е свободен да запознае страните с този факт едва с решението си? Следва ли при претенция за нанесена вреда да се обсъди това, което ищецът твърди, че вредоносното действие е причинило пряко като факт, или е възможно без такава преценка да се правят изводи относно това дали вредата е нанесена вследствие на действието на ответника? Следва ли това произнасяне по частната жалба на насрещната страна да се мотивира, както и да се обсъдят доводите на доверителя ми, че такъв размер на хонорара противоречи на практиката на Съда на ЕС, съобразена при постановяван на първоинстанционното решение в тази част относно разноските?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Представляват ли писмото-отговор от РИОСВ Варна и счетоводните баланси на „Еко Инвест Продукт“ за 2018–2021 г. новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, които могат да обосноват отмяна на влязло в сила съдебно решение?
Допустимо ли е представянето на нови доказателства, които не са били въведени като защитно възражение или не са били ангажирани своевременно поради липса на обективна невъзможност, в производството по молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Ирина Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

От кой момент започва да тече погасителната давност по иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, предявен от потребител за възстановяване на суми неоснователно заплатени от негова страна в изпълнение на неравноправни клаузи в договор за кредит?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Боян Балевски

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020

Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Бонка Йонкова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Едностранното писмено изявление на „Банка ДСК“ АД за прекратяване на кредитния договор и настъпването на правната последица за неговата предсрочна изискуемост не следва ли да бъде надлежно обявено чрез връчването му на длъжника по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка, което установяване да е в доказателствена тежест на кредитора и което следва да се установи с действителни документи, или е достатъчно отбелязването в счетоводните му книги? При липса на надлежно връчване по ГПК или съобразно чл. 36 Закона за пощенските услуги на уведомлението за предсрочна изискуемост при подаването на заявлението за заповедно производство, то в исковата молба кредиторът не следва ли да обективира, че именно с нея възпроизвежда недвусмислено и конкретно волеизявлението на кредитора относно предсрочното си вземане към задълженото лице като посочи изрично, че упражнява потестативното си право да поиска предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 432, ал. 1, т. 4 ТЗ? Не следва ли при липса на инкорпорирано в исковата молба уведомление за предсрочна изискуемост на кредита, то искът по чл. 422, ал. 1 ГПК да се уважи в размер на изискуемите и неплатени вноски по кредита само с настъпил падеж, отразени в извлечението на счетоводните книги на банката към датата на подаване на исковата молба, а не за целия дълг, който следва да бъде изплатен едва през 2037 г.? Уведомяването на ответника-длъжник с исковата молба установява ли основателност на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и променя ли с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението по него? Уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита, направено в хода на съдебното производство рефлектира ли върху размера на претендираната сума, обособена от падежирали и непадежирали вноски, към кой момент е основателна, как се отразява на наказателните лихви и върху какви суми следва да бъдат начислени? За да е налице реално усвояване следва ли заемополучателят да получи в своя собственост и в свое разпореждане „отпуснатата в кредит главница? За да възникне валидно задължение за връщане на заетата сума по договор за банков кредит, следва ли същата да е реално предоставена на заемателя? Усвояването на кредитната сума по договор за ипотечен банков кредит е налице, когато с нея е извършено изрично разпореждане от страна на кредитополучателя съгласно попълнена от него нарочна форма за усвояването му или част от парите са употребени от страна на банката-кредитор по нейно усмотрение, дори ако то е в полза на задълженото лице? Може ли да се извърши новация на вече договорен кредит без изрично заявление от двете страни кредитор и длъжник за това или новацията му е допустима по разпореждане на трето лице - включително между две банки-кредитори на един и същ длъжник, но без неговото изрично съгласие? Съдът не следва ли преди постановяване на решението да съобрази съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, включително и относно надлежната пасивна легитимация на конституирания по реда на чл. 227 ГПК син на покойния кредитополучател и негов баща Д. К. - Н. К., който се е отказал от наследството му с нотариално заверено заявление и което е вписал в книгите на съда, но не е могъл да представи?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

За задълженията на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и наведените от страните доводи и възражения. (По обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД)

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Людмила Цолова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

При наличие на данни и доказателства по делото, че поставения кабел преди отчитащото устройство, който е предмет на констативния протокол, не захранва жилището на абоната, длъжен ли е съдът да приложи общия принцип на чл. 183 ЗЗД?
При конкуренция на два представени частни документа за количество употребена електрическа енергия, издадени от разпределителното дружество, задължен ли е въззивният съд при отмяна на решението на първоинстанционния съд да изготви различни мотиви, които обосновават отмяната му, тъй като са налице два напълно различни протокола за употребена електрическа енергия, издадени от електроразпределителното дружество?
Нарушава ли се принципа на чл. 7 ГПК и чл. 10 ГПК, след като въззивният съд не е допуснал назначаването на експертиза, респ. оглед на място, и не е установил дали поставения кабел преди електромера захранва или не апартамента на ищцата?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи досежно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, а други – не?
Дължи ли съдът да докладва заявените възражения срещу въззивната жалба, да формира мотиви по всички възражения на въззиваемата страна и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?
Длъжен ли е съдът да обсъди всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи, както и за изискването съдът да формира вътрешното си убеждение, съобразявайки правилата на формалната логика, опита и научното знание?
При определяне на степента на съпричиняване, длъжен ли е съдът да вземе предвид и пропуските и нарушенията на правилата за безопасност, които е допуснал или извършил работодателят?
Длъжен ли е работодателят, при условията на пълно главно доказване, да установи механизма на трудовата злополука и, съответно, конкретното действие на пострадалия работник, което според него е извършено с груба небрежност и е допринесло за съпричиняване на вредоносния резултат?
Кои са критериите за намаляване обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност?
Следва ли в критериите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост по реда на чл. 52 ЗЗД да се отчита и общия брой лица, претендиращи обезщетение на същото основание, съответно общия размер на присъдените обезщетения, доколкото отговорността на работодателя е уредена като обективна и безвиновна, и следва ли гореизложените обстоятелства да се разглеждат като част от обективните критерии при преценка на понятието справедливост по чл. 52 ЗЗД, включително и изплатено от застраховател обезщетение по сключена групова трудова застраховка?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Албена Бонева

12311 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела