чл. 228 ГПК

Какъв е порокът на първоинстанционното решение, постановено при нарушение на правилата на подсъдност, предвид Тълкувателно постановление №1/29.01.2016 г. по т. дело №1/2015 г. на Общите събрания на ВКС и ВАС, което приема недопустимост на решение при нарушена подсъдност: „... съдебен акт, постановен от съд, който не е компетентен по правилата на подведомствеността, разпределящи делата между гражданските и административните съдилища, е недопустим..“. Определение на съд, с което се отказва отвод, представлява ли част от „правораздавателна дейност“ по смисъла на чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК? Ако се претендират вреди от мотивите на такъв съдебен акт, подсъден на административен съд, искът подсъден ли е на граждански съд? Ако този иск е разгледан от граждански съд, потвърдителното решение на въззивния граждански съд допустимо ли е или подлежи на обжалване? Какъв е порокът на въззивно решение, потвърждаващо първоинстанционно решение, постановено при нарушение на правилата за подсъдност? Трябва ли съдът служебно да провери дали вредите са от „правораздавателна дейност“ по чл. 128, ал. 1, т. 6 АПК, щом вида на дейността определя подсъдността и допустимостта на иска, за които съдът следи служебно? Представлява ли изменение на основанието на иска по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК, ако ищецът не изменя твърдените факти и оплаквания (за унижение и обида), но прави искане същите да бъдат разгледани при нова правна квалификация (тормоз)? Ако се измени само вида на защитата (за тормоз чрез обидни и унизителни изявления), без да се променят фактите и оплакванията в исковата молба (за обидни и унизителни изявления), какво се изменя – само „искането“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 2 ГПК или „основанието“ по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК? Ако ищецът в първо о. с. з. заяви изрично на съда материалното право, чиято защита претендира, без да променя фактите в исковата молба, налице ли е изявление, което десезира съда по иска, приет от съда против волята на ищеца, с който иск не се предоставя защита на заявеното от ищеца материално право в първото о. с. з.? Какъв е порокът на потвърдителното въззивно решение в този случай? В случай, че съдът откаже и разгледа иска като определи друга правна квалификация, несъответна на изрично заявеното в първото о. с. з. от ищеца материално право, какъв е порокът на решението – недопустимо решение по непредявен иск или неправилно решение при погрешна правна квалификация на заявеното материално право? Какъв е порокът на потвърдителното въззивно решение в този случай? Ако ответник е съд, ще бъде ли затруднен по смисъла на чл. 214, ал. 1, изр. 1 ГПК от изменение на иска, което не предполага нова защита по фактите, а само по правото, предвид принципа „curia novit iura“, възприет в съдебната практика? Ако ответник е съд, разглеждащ искове за дискриминация, ще бъде ли затруднен от изменение на иска с нова правна квалификация на иска – като иск за дискриминация? Подлежи ли на въззивен контрол преценката на първата инстанция по чл. 214 ГПК при направено за целта оплакване с въззивната жалба? Нарушено ли е правото на защита, ако страна по делото не се е запознала с доклада по делото, тъй като обявеният в съдебно заседание доклад е различен от вписания в протокола? Трябва ли в този случай въззивният съд да провери оплакване в този смисъл, направено във въззивната жалба? Ако не е обявен окончателен доклад, налице ли е съществено процесуално нарушение? Ако един иск е „злоупотреба с права“ и това изначално е констатирано от сезирания съд, следва ли да разглежда иска, щом е недопустим предвид чл. 35, т. 3 КЗПЧОС? Ако въпреки това е бил разгледан, следва ли ищецът да понесе разноските и не представлява ли такъв процес санкция? Какви са правомощията и задълженията на въззивния съд в този случай? В този случай трябва ли да се съобрази решението на ЕСПЧ по делото „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“? Ако ищецът има права, закриляни от Правото на ЕС (конкретно КПХУ като инвалид), може ли да се позове на принципа за равностойност при определяне на държавната такса по иск срещу Държавата – включително срещу държавна институция, макар искът да не е сред изрично изброените в ЗОДОВ? Респ. в този случай, държавната такса трябва ли да се определи в размера по ЗОДОВ, съобразно принципа за равностойност? Прекомерна ли е държавна такса по иск за неимуществени вреди, начислявана без горна граница, предвид решението на ЕСПЧ по делото „Чорбаджийски и Кръстева срещу България“? Дължи ли въззивният съд отговор по всичките основни оплаквания във въззивната жалба предвид практиката на ВКС /в този смисъл – решение на ВКС по чл. 290 ГПК/? Дължи ли въззивният съд отговор по конкретните оплаквания за нарушение на чл. 6, пар. 1 КЗПЧОС, направени във въззивната жалба, предвид практиката на ЕСПЧ? По-специално – дали въззивният съд счита, че определянето на иска от първата инстанция като „паразитна претенция“ е изявление на безпристрастен съд?