30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добра нощ! Моля, влезте в профила си!

чл. 18 ЗЗД

Чл. 18. Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Поради вероятността въззивното решение да е недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за 1/2 ид. ч. от правото на собственост по отношение на описаните в исковата молба имоти.

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Относно обема права, притежавани от съделителите в делбеното имущество и статута на постройките в дворното място съобразно установеното от събраните по делото писмени доказателства, както и на тези по приложението на чл. 92 ЗС относно придобиване на вещни права по приращение от Р. А. въз основа на направените в негова полза разпореждания с нотариалните актове №71 и №72, двата от 26.09.2011 г.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Към кой момент следва да се определи обезщетението за причинени от непозволено увреждане имуществени вреди и в обезщетението за такива вреди, изразяващи се в необходими разходи за отстраняване на уврежданията на имуществото, включват ли се печалба и ДДС като пряка и непосредствена последица от увреждането?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Радост Бошнакова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога се преклудират основанията за нищожност на алеаторния договор поради липса на основание и привидност на съгласието за прехвърляне на имот срещу минали грижи? Какво е разпределението на доказателствената тежест по тези основания и възражения за минали грижи? Защо съдилищата не са ги обсъдили в мотивите на решенията си, ако те са правно релевантни? Може ли пред съд да се доказват минали грижи и издръжка, ако те не са отбелязани в нотариалния акт? Може ли съдът да развали служебно, без направено искане, алеаторен договор за минали грижи или да се позове относно тях на липса на основание? Може ли доказани по делото минали грижи пред компетентен съд да бъдат уважени, като се вземе предвид факта, че по отношение на алеаторен договор е възможен и предварителен договор? Може ли пред един суверен, какъвто е съдът, да бъдат доказани и минали грижи, поради пропуск на нотариуса да ги впише в нотариалния акт? Игнорирайки доказателствените факти, по делото съдът не е ли пренебрегнал и елиминирал сам себе си? Каква е правната природа на договора, с който се прехвърля недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, така срещу бъдещи такива, приложима ли е разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД, ако клаузата за бъдещи грижи е нищожна, и какви са предпоставките за развалянето му по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, въпреки, че по делото такъв иск няма предявен? Какви са последиците от разпределението на тежестта на доказване за ответника, въпреки липсата на такова разпределение в доклада по делото? Въпреки това осъществено ли е пълно доказване от страна на ответника, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства? След като са доказани минали грижи и издръжка районният съд е следвало да промени определението по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, въпреки пропускът за разпределение на тежестта на доказване; в противен случай съдът би допуснал нарушение на чл. 146, ал. 1 ГПК и със собственото си поведение е препятствал установяване на истината в нарушение на чл. 10 и чл. 7 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Майя Русева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила възражения за нищожност?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Нищожно ли е нотариално завещание в хипотезата на чл. 42, б. б ЗН, във връзка с чл. 24, ал. З от ЗН, поради порок във формата, ако вместо да запише изявление на самия завещател относно причината, поради която не може да положи подпис, нотариусът сам е отбелязал причината, поради която завещателят не поставя подпис? В такава хипотеза липсата на подпис на завещателя приравнява ли се на изначална липса на волеизявление на завещателя, ако не е опровергана официалната удостоверителна сила на нотариалния акт на завещанието?
Нищожността на нотариалното завещание в хипотезата на чл. 42, б. б ЗН, във връзка с чл. 24, ал. З от ЗН, поради порок във формата, води ли до нищожност на завещанието и поради липса на съгласие на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Соня Найденова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Следва ли въззивната инстанция да се произнесе по всички основания, псочени във въззивната жалба?
Следва ли въззивната инстанция да посочи защо приема или не приема за доказани определени факти по делото, т. е. да мотивира своето решение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Павел Банков

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Нарушава ли съдът правото на защита и справедлив съдебен процес, след като не разпределя доказателствената тежест в процеса и не изготвя доклад, отговарящ на изискванията на чл. 146 ГПК? Допустимо ли е ищецът да се позове на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Преклудирано ли е позоваването от ищеца на придобивна давност в първо съдебно заседание, след като документите му за собственост са оспорени с отговора на исковата молба? Необходимо ли е завеждането на нов иск или отделен иск от ищеца, за да се позове на придобивна давност при разглеждане на искове по чл. 64 ЗС и чл. 109 ЗС? Следва ли съдът да укаже на ищеца, че за да се позове на придобивна давност трябва да заведе нов иск? Следва ли въззивният съд да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда при установяване процесуално нарушение - недадени на съда указания на ищеца, че следва да заведе нов иск, респективно, че позоваването на придобивна давност в първо съдебно заседание е недопустимо? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид решение по друго дело между същите страни с различно правно основание, по което е изследван въпрос, обуславящ изхода и на двете дела (с различно основание) за правото на собственост? Следва ли съдът при разглеждане на делото да вземе предвид издаден от страна по делото индивидуален административен акт, в който страната признава факти относно обуславящ изхода на спора въпрос (право на собственост)? С оглед на това, че след построяването й с разрешение за строеж конструкцията (с покрив, но без оградни стени) е апортирана и заприходена като ДМА, но не като недвижим имот, след това е продадена с фактура като движима вещ и в същото време е трайно прикрепена към земята, представлява ли тази конструкция постройка по смисъла на чл. 110 ЗС, или представлява движима вещ? Следва ли по иск по чл. 64 ЗС съдът да направи първо извод за собствеността - дали е движима или недвижима, и след това дали ищецът притежава право на собственост? Собственик ли е ищцата на процесната вещ, представляваща „конструкция на покрит пазар „Ш. мост“, или не е собственик? Правилно и обосновано ли въззивната инстанция е приела, че уточнението за придобиване на право на собственост от ищцата на процесната вещ представлява „нов иск“ и следва ли да се предяви в ново производство, тъй като не попадал в хипотезата на чл. 214 ГПК, без да съобрази, че направено непосредствено след доклада на първоинстанционния съд, същото се явява действие по чл. 143, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Маргарита Соколова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Задължен ли е съдът да обсъди и съобрази при решаване на делото всички доводи и възражения на страните и всички събрани по делото доказателства, съобразно предвиденото в разпоредбата на чл. 236, ал. 2 ГПК? Следва ли въззивния съд да формира изводите си за фактите след обсъждане на всички доказателства в тяхната цялост?
Допустимо ли е съдът изцяло да игнорира гласни доказателства (показания на свидетеля С. М. - син на ищеца и ответницата А. П.) относно начина, по който ищецът е полагал подписа си преди, когато е бил в брак с ответницата А. П., а именно придружен от нея и от други членове на семейството му?
Допустимо ли е съдът да не се произнася по възражения, направени с въззивната жалба?
Допустимо ли е съдът да обсъжда единствено законосъобразността на дарението, при положение, че са направени възражения и са представени доводи относно законосъобразността на учредяването на право на ползване?
Следва ли съдът при отправено искане за установяване на отрицателен факт за минал период, да се произнесе с доклад и указания към страната?
Следва ли съдът да тълкува съдържанието на процесното пълномощно и дали в него се упоменава предоставяне на разпореждане с правото на ползване, което да бъде разбрано от говорещо български език лице?
Следва ли съдът да разглежда процесното пълномощно и неговата форма с оглед липсата на изрично удостоверяване, че нотариусът е свел съдържанието на пълномощното до знанието на упълномощителя и че нотариусът се е убедил, че действително той разбира български език и не се нуждае от преводач?
Допустимо ли е съдът да игнорира съдържанието на пълномощно, в което липсва право за учредяване на право на ползване, и да приема за наличие на съгласие?
Допустимо ли е съдът да не изследва наличието или липсата на фактическия състав на разпоредбата на чл. 582 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Борис Илиев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024

Възможно ли е съобразно чл. 100 ЗС вр. чл. 111 ЗС и чл. 56 ЗС отказ от запазено вещно право на ползване от неговия заявител да не се извърши в декларация с нотариална заверка на подписа, а да се инкорпорира по мълчалив начин в договор в нотариална форма по чл. 18 ЗЗД за учредяване право на ползване върху вещ – двуетажна жилищна сграда в полза на трети лица и/или от други конклудентни действия на заявителя и да породи действие. Как, кога, с какви действия е възможно да се извършва такъв отказ, има ли задължително съдържание и какво е то?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Здравка Първанова

12336 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела