чл. 14 ЗМДТ
Чл. 14. (1) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(6) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(7) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.
(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството ѝ на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.
чл. 14 ЗМДТ
Чл. 14. (1) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията собственикът, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.
(2) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за новопостроените сгради, подлежащи на въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията. Необходимите данни за определяне на данъка на новопостроените сгради и/или на самостоятелни обекти в тях се предоставят на служителите по чл. 4, ал. 1 от възложителя на строежа в двумесечен срок след завършването на сградата в груб строеж по образец, определен от министъра на финансите.
(3) Не се подават данъчни декларации за облагане с годишен данък за имотите и ограничените вещни права, придобити по възмезден или безвъзмезден начин по раздел трети от тази глава.
(4) За новопостроен или придобит по друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка.
(5) При преустройство и при промяна на предназначението на съществуваща сграда или на самостоятелен обект в сграда, както и при промяна на друго обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1.
(6) При придобиване на имот по наследство декларацията по ал. 1 се подава в срока по чл. 32. В случай че не е подадена данъчна декларация по ал. 1 от наследниците или заветниците, след изтичането на срока по чл. 32 служителят по чл. 4, ал. 1 образува партида за наследения недвижим имот въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението.
(7) Подадената декларация от един съсобственик, съответно ползвател, ползва останалите съсобственици или ползватели. Подадените данни по ал. 2 от един възложител ползват останалите възложители.
(8) Не се изисква подаване на данъчна декларация, когато промяната в обстоятелствата, имащи значение за определяне на данъка, са удостоверени от общината в случаите на търпимост на строежите, в изпълнение на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради или в качеството ѝ на възложител по Закона за устройство на територията. Служител от общинската администрация отразява служебно настъпилите промени в техническите характеристики на имота.
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
„Длъжен ли е въззивният съд да формира собствени мотиви; длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички въпроси повдигнати в исковата молба, в конкретният случай с насрещния иск, предявен от касаторите и направените с него доказателствени искания; длъжен ли е да се произнесе по всички доказателства по делото; налице ли е липса на въззивна дейност в постановеното въззивно решение?“. Твърди се, че съдът се е произнесъл в противоречие с трайно установената съдебна практика, а именно: тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. по тълк. д.№4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР №1/2000г. на ОСГК; ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д.№4/2012г., ОСГТК на ВКС; включително несъбрани доказателствени средства въпреки добросъвестност на страната - решение №328 от 15.05.2014г. по гр. д. №805/2012г. на ВКС и решение №371/2013 от 05.03.2014г. по гр. д. №1906/2013г.; не е извършил конкретна преценка за полагане на дължимата грижа -решение №189 от 15.01.2018г. по гр. д. №574/2017г.; не се е произнесъл по въпроса за новооткрити доказателства след подаване на въззивната жалба /представено писмо с вх. №94-00-568/26.01.2023г. до Кмета на [община], видно Протокол от с. з. от дата 06.04.2023г./- ТР №138 от 01.12.1967 г. по гр. д. №106/1967г. на ОСГК на ВС; нововъзникнали факти и новооткрити доказателства се сочат до края на съдебното дирене пред въззивна инстанция, ако са възникнали след въззивната жалба и отговор - решение №328 от 15.05.2014г. по гр. д. №805/2012г.; кои доказателства са новосъздадени - решение №314 от 07.03.2017г. по гр. д. №2499/2016г.; относно доказателства и оплаквания с въззивната жалба- решение №72 от 09.07.2012г. по т. д.№398/2011г.; решение №94/28.03.2014г. по гр. д. №2623/2013г.; не е необходимо повторно сезиране със своевременно заявено и неоттеглено искане - решение №18 от 04.03.2022г по т. д. 454/2021г.; решение №60194 от 03.12.2021г. по гр. д. №3345/2020г.; решение №174 от 12.01.2011г. по т. д. №36/2010г.; решение №80/24.07.2020г. по т. д. №57/2019г.; решение №84 от 01.07.2020г. по гр. д. №2856/2019г. на ВКС. При поискани и неоснователно отказани доказателствени искания, пасивността на страната след указание в доклада не е основание за преклузия пред въззивния съд - решение №7/27.01.2015г. по гр. д. №2427/2014г. по описа на ВКС, III Г. О. ; решение №26 от 19.03.2018г. по гр. д. №554/2017г. по описа на ВКС; недопускане на поискани свидетели след неефективен разпит на допуснатите - решение №60055 от 05.07.2021г. по т. д. №2245/2019г.; решение №92 от 03.04.2013 по гр. д. №1147/2012г.; решение №129 от 06.03.2017г. по гр. д. №4579/2016г.; задължения на въззивния съд при оспорване на документи и неразпределена тежест на доказване- Решение №40 от 17.06.2021 г. по гр. д. №2041/2020г.; пропуск при разпределение тежестта на доказване и липса на указания - Решение №42 от 05.03.2014г. по гр. д. №5488/2013г.; при обосновани оплаквания - указания от въззивния съд -решение №73 от 02.06.2017г. по гр. д. №3791/2016г.; липса на надлежен доклад - решение №147 от 08.05.2014г. на ВКС по гр. д. №5659/2013г. по описа на ВКС. Твърди се, че въззивният съд неизвършвайки същинска въззивна дейност се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика. Не се е произнесъл и по въведеното с въззивната жалба оплакване срещу процесуалното нарушение на РС-Петрич за недопускане на искането за изискване на нотариалната преписка на нотариус Т., в която се съдържат писмени доказателства, довели до съставяне на отменения нотариален акт. Касаторите твърдят, че между въззивната и касационната инстанция в срока за обжалване на въззивното решение успели да се сдобият със скица, която представят като доказателство към касационната жалба. Считат, че поради недопускане събирането на доказателства е било ограничено правото им да докажат твърдян от тях факт, което представлява грубо нарушаване на принципа за разкриване на истината. Твърди се, че немотивирано е отказано искането по чл. 195 ГПК за допускане на съдебно-графологична експертиза при релевирано оспорване на подписа, положен под декларация №УД001778/22.12.2020г. На следващо място се твърди, че решение №466/26.07.2023г. на Окръжен съд - Благоевград е постановено при очевидна неправилност като въззивният съд е приложил закона обратно на трайно установената практика. Докладът на двете инстанции е очевидно неправилен, поради процесуално нарушение, довело до необосновани фактически изводи. Според касаторите са на лице и основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като поставят следния въпрос: „Дали процесуален представител с оттеглени правомощия непосредствено пред въззивната инстанция, за който се установи, че от името на представлявания от него ответник е заявил писмено пред орган на местната власт факт, различен от поддържаните от него твърдения за собственост върху вещ /процесната сграда/ пред първоинстанционния съд, включително пред въззивната инстанция и в подадена чрез него от името на страната въззивна жалба, който факт е неизгоден за тази страна и това писмено изявление стане известно на другата страна по делото и тя се позове на него като изхождащ от ответника писмено изявление в него за признание на факт, за което изявление той не е давал изричното си съгласие, може ли да се приеме, че отведеният вече процесуален представител е извършил признание на фактите от името на ответника и на лице ли е ненадлежно представителство пред двете съдебни инстанции довело до ограничаване на правото му за участие в справедлив съдебен процес, особено ако от него се ползва и заяви това в хода на производството другата страна в съдебния спор?“ Считат, че отговорът на този въпрос е свързан с развитието на правото и точното му прилагане и е провокиран от писмено доказателство представено пред въззивния съд - писмо с вх. №94-00-568/26.01.2023г. до Кмета на [населено място], в което е посочен за собственик на 1/2 ид. ч. от процесната сграда, видно от протокол от с. з. състояло се на дата 06.04.2023г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Наталия Неделчева
чл. 108 ЗС, чл. 12 ГПК, чл. 124 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 195 ГПК, чл. 235 ГПК, чл. 269 изр. 1 ГПК, чл. 269 изр. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 5 ал. 1 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 68 ал. 1 ЗС, чл. 68 ал. 2 ЗС, чл. 69 ЗС, чл. 80 ГПК
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
не може да обоснове допускане до касационно обжалване, защото не е във връзка с решаващите изводи на въззивния съд. Съдът не е отрекъл възможността за придобиване по давност на идеалните части на сънаследници, а е приел, че в конкретния случай ищецът по установителния иск не е доказал, че е упражнявал владение върху имота, което да е продължило в изискуемия се от чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен давностен срок. Изводите на съда са, че той е установил владение след смъртта на майка си през 2017г., като подадената от него декларация по ЗМДТ от 2017г. е в противовес с твърденията му за осъществявано владение от по- ранен момент, доколкото той е декларирал имота като съсобствен, т. е. според въззивния съд намерението за своене на имота е демонстрирано спрямо останалите сънаследници едва след смъртта на майка им, когато Р. С. М. е заключил имота и е изгонил сестрите си от него.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Милена Даскалова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
Допустима ли е делба на гараж, който е без документи и вероятно подлежи на събаряне? Гаражът следва ли основната сграда, явява ли е като приращение и допустим ли е до делба? Допустимо ли е, с оглед защитата толериране на бездействието на ищците за недвижим имот, непредприемащи позволените в закона средства за защита на своята собственост преди изтичане на 10 годишния срок от установяване на фактическа власт върху недвижим имот? С оглед противоречивата теория и съдебна практика прави ли упражняващия фактическа власт върху имота добросъвестен владелец, за който с оглед сложният фактически състав тече 5-годишна придобивна давност като добросъвестен владелец? Трябва ли да се признае правото на собственост и на А. П. А.-В.? Допустим ли е гараж до делба, след като не съществува и документа за собственост на наследодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Дечева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. „Налице ли е надлежна въззивна проверка, след като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин формално обсъжда събраните пред двете инстанции доказателства, защитните доводи и възражения на страните, а не ги подлага на собствена преценка, като не излага собствени фактически и правни изводи по основателността на предявения иск“; 2. „Счита ли се за правопораждащ факт възникването на съсобственост посредством наследяване на съпрузи, придобили недвижим имот в режим на общност, като от откритите наследства на всеки един от съпрузите, техните наследници притежават идеалните им части от конкретния имот, като по този начин всеки един наследник, станал съсобственик, може единствено да осъществява държане на недвижимия имот, а не владение; 3. „Съсобственик, придобил това си качество вследствие на открито наследство и който е живял в имота преди смъртта на своя наследодател, както и след неговата смърт, може ли да осъществява явно владение на имота, след като се вземе предвид факта, че последният не познава или няма контакт с останалите съсобственици; В настоящия случай, счита ли се да е налице обективна невъзможност за демонстриране на явно владение върху конкретния съсобствен имот“; 4. „Стопанисването на имота, неговата поддръжка, надстрояване, ремонтиране, пристрояване, действия по завършване на имота годен за живеене, както и обработване на земята около имота, и други действия от този вид, които се извършват без съгласието на останалите съсобственици, явяват ли се фактически действия, които демонстрират недвусмислена воля на владелеца, че владее имота за себе си“; 5. „Колко пъти може да възникне правото по чл. 30 ЗН за съсобственици, които не са преки наследници на завещател, който е придобил по давност съсобствения имот; Счита ли се, че при всеки един правопроменящ факт относно правото на собственост върху недвижим имот, който е в съсобственост, започва да тече нова 5-годишна давност за защита на наследство, чийто пряк наследник не е конкретния ищец по делото“; 6. „От кой момент се счита, че е налице явно владение на недвижим имот от наследник по завещание, който е обявил завещанието по надлежен ред и се е легитимирал като собственик на имота посредством издаване на констативен нотариален акт на негово име - от момента на обявяване на завещанието или от момента на вписване на констативния нотариален акт в Имотния регистър“; 7. „Налице ли е наследствено правоприемство, когато наследодателите са две или повече лица и са починали последователно и наследниците на различните наследодатели претендират запазени части от наследството, придобито по давност, чийто собственик не е техен праводател“; 8. „От кой момент може да бъде атакувано завещаното имуществото, придобито в режим на общност, по време на брака, на завещателка на основание чл. 30 ЗН от наследниците на починалия и съпруг, което имущество преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание - от момента на смъртта на завещателката - 16.05.2013 г. или се счита, че имуществото на праводателката преминава в своята цялост в патримониума на наследниците по завещание от момента на обявяване на завещанието - 13.02.2014 година. Поддържа се наличие на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Пламен Стоев
чл. 12 ГПК, чл. 120 ЗЗД, чл. 14 ЗМДТ, чл. 272 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 30 ЗН, чл. 537 ал. 2 ГПК, чл. 69 ЗС, чл. 70 ЗС, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗС, чл. 79 ЗС, чл. 84 ЗС
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
Какво е правното значение на изразена приживе воля на наследодателя имотът да остане след смъртта му на един от наследниците по закон и в кои случаи тази воля може да бъде приравнена на предаване на владението?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Соколова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се поддържа, че въззивното решение противоречи на решение №331 по гр. д. №257/2009г. на ВКС, ІV г. о.; решение №445 по гр. д. №1733/2010г. на ВКС, ІV г. о.; решение №27 по гр. д. №4265/2014г. на ВКС, ІV г. о и др.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Павел Банков
чл. 108 ЗС, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 14 ЗМДТ, чл. 140 ГПК, чл. 152 ЗЗД, чл. 154 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 164 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 164 ал. 2 ГПК, чл. 165 ал. 2 ГПК, чл. 165 ал. 2 изр. 1 ГПК, чл. 172 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ал. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ЗЗД, чл. 70 ал. 1 ЗС, чл. 70 ал. 2 ЗС, чл. 79 ал. 2 ЗС, чл. 79 ЗС
Решение №****/**.**.2024 по дело №****/2022
При сключване на разпоредителна сделка със застроен поземлен имот, когато собственикът не е посочил изрично, че построената в него сграда не е предмет на прехвърлянето и че запазва същата тази сграда за себе си, важи ли презумпцията на чл. 92 ЗС и приобретателят на имота става ли собственик и на построеното в него?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
относно собствеността върху отделните УПИ, които били разделени от ясно обособена граница - утъпкана пътека, съществуваща и понастоящем. Свидетелят установява, че къщата, в която живее С. А., както и стопанската постройка (гаража и навеса) са построени от съпруга й Ц. А. и че ответницата М. А. ползва част от навеса, за да си паркира колата. В този смисъл са и показанията на свид. Ц. Й. В.. Свидетелят Т. П. Т. и свид. Ю. Д. И. установяват, че освен да си вкарва колата, ответницата М. ползва и две стаи до навеса, за да си държи зимнината, но не установяват откога се ползват тези помещения.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2023
За предмета на делото и разпределението на доказателствената тежест при предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Гергана Никова
Решение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
Възможно ли е съдът да открие служебно нищожността на правна сделка при хипотезата на липса на съгласие по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД?
Как следва да процедира въззивният съд, когато констатира нищожност на сделка, относима към правата на страните? (По иск за съдебна делба на гараж)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Снежанка Николова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
ПРОБВАЙTE БЕЗПЛАТНО*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Прочетени
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.