чл. 145 ГПК

Налице ли е предявен иск, когато претенция за обезщетение е заявена изрично в исковата молба с правни и фактически основания: вид на вредите, конкретизиран деликт, за който се претендират вредите/тоест неоказано лечение на туберкулоза/, с начална и крайна дата е посочен период на деликта и този иск е приет за разглеждане и е докладван от съда, който е сезиран? Предвид задълженията на съда по чл. 7 ГПК трябва ли предявеният иск да бъде припомнян на съда, след като веднъж е заявен в исковата молба и във връзка с този иск няма указания на съда, нито са поставяни от съда въпроси на ищеца по реда на чл. 145 ГПК? Следва ли съдът да съобрази повторно изявление за предявен иск, което не е изменение по чл. 214 ГПК? Когато в исковата молба е посочен конкретен деликт и е направено искане за обезщетение, тоест искът е осъдителен, а не установителен, принципът „da mihi factum dabo tibi jus“ налага ли на съда задължение да изведе претенция от тези обстоятелства? Дължи ли съдът ясни и конкретни указания за всеки докладван иск? Ако указанията не са ясни и конкретни, вече ли неизпълнението им неблагоприятни последици за ищеца? Достатъчно ли е исковият период да бъде заявен еднократно в исковата молба? Ако обезщетение не се претендира подневно, а глобално, без посочени начална и крайна дата на деликта, който е основанието на иска, при служебно задължение на съда да установи фактите, налице ли е нередовност на иска по смисъла на чл. 129, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1 ГПК? Нарушава ли се правото на защита, ако въззивният съд се произнесе извън пределите на въззивната проверка, очертани с иницииращата въззивна жалба, срещу която не е подаден отговор? В този случай произнасяне на въззивния съд извън пределите на въззивната жалба нарушава ли забраните по чл. 269, изр. 2 ГПК? При неподаден отговор на въззивна жалба може ли съдът да се произнесе по въпроси извън оплакванията във въззивната жалба, които въпроси не се отнасят до нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, нито касаят приложение на императивни норми? Ищецът отговаря ли за забава от отводи, поискани съобразно практиката в същите ситуации на ЕСПЧ и на съда, който разглежда делото, по което тези отводи са поискани? Искове за обезщетения за вреди върху здравето в резултат на унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл. 3 от КЗПЧОС следва ли да се разгледат с особено старание за бързина предвид практиката на ЕСПЧ в този смисъл?