Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024

са формулирани следните оплаквания: 1. Определението противоречи на чл. 2 ГПК и практиката по прилагането му -съдилищата са длъжни да разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, да дадат защита-санкция, като съобразяват принципите за диспозитивност и равноправие / решение №60 от 14.05.2019 г. по гр. дело №2324/2018 г. на ВКС, 4 г. о./. 2. Нарушен е чл. 1 Протокол №1 към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение правото на собственост - всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания, никой не може да бъде лишен от своите притежания, освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. 3. Нарушено е правото на жалбоподателката на справедлив процес съгласно чл. 6 КЗПЧОС. 4. Нарушаване на чл. 7 ГПК - след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес като следи за допустимостта на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна. 5. Служебното начало е неразривно свързано и с принципа за установяване на истината – чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние. Твърди се противоречие с решение №50 от 30.03.2022 г. по гр. д. №2149/2021 г. на ВКС, 4 г. о. Изложен е довод за това, че съдът е могъл да изясни неясните обстоятелства, прилагайки нормата на чл. 145 ГПК, определението му противоречи и на решение №21 от 16.03.2022 г. по гр. дело №2061/2021 г. на ВКС, 2 г. о./. Касаторката счита, че само при задължително другарство съдът следи служебно за съвместното предявяване на иска, тъй като общото предявяване на иска от или срещу всички другари е условие за допустимост на процеса, поради което според нея определението противоречи и на решение №377 от 17.11.2011 г. по гр. дело №1142/2011 г. на ВКС, 3 г. о./.