1/ Счита ли се спазена предписаната от закона форма за действителност на пълномощно за разпоредителни сделки с недвижим имот, ако при наличие на необходимост в случаите на чл. 19, ал. 2 Наредба №32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори не е изпълнено изискването за залепяне и скрепване на продължение на листа (алонж)? Твърди се, че по въпроса е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, защото с влязло в сила решение №400 от 17.11.2009 г. по в. гр. дело №172/2009 г. на Русенския окръжен съд е прието, че ако пълномощното е изготвено в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 2 Наредба №32/1997 г. за служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори, то това води до нищожност на сключената с него сделка. Според касатора по същия въпрос е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е от значение за развитието на правото, респ. нотариалната дейност, тъй като при сегашната практика имало предпоставки за възможни злоупотреби с волята на упълномощителя или договарящия, или на лицата, чиито подписи подлежат на заверка в тези случаи; 2/ Какво следва да е необходимото съдържание на пълномощното за разпоредителни сделки с недвижими имот, за да е налице валидно упълномощаване за разпореждане с имущество на упълномощителя Твърди се, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС /решение №74 от 17.04.2012 г. по гр. дело №845/2011 г. на ІІІ г. о., решение №140 от 30.05.2011 г. по гр. дело №1075/2010 г. на ІІІ г. о. и решение №505 от 02.09.2011 г. по гр. дело №741/2010 г. на ІІ г. о./; 3/ Налице ли е недействителност на договор за продажба на недвижим имот, сключен от пълномощник, ако пълномощното не съдържа описание на съществените признаци на конкретния договор – граници и цена? Счита ли се, че в такъв случай е налице съгласие на страните по конкретна сделка и че пълномощникът е действал в рамките на представителната си власт? При липса на потвърждаване на такава сделка от упълномощителя, от кой момент отпада висящността на недействителността по чл. 42, ал. 2 ЗЗД? – касаторът навежда доводи за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Посочени са решения на ВКС: решение №74 от 17.04.2012 г. по гр. дело №845/2011 г. на ІІІ г. о., решение №140 от 30.05.2011 г. по гр. дело №1075/2010 г. на ІІІ г. о., решение №505 от 02.09.2011 г. по гр. дело №741/2010 г. на ІІ г. о., решение №439/20.03.2012 г. по гр. дело №23/2011 г. на І г. о. и решение №357 от 06.01.2015 г. по гр. дело №1217/2014 г. на ІV г. о. и решение №153 от 03.11.1958 г. по гр. дело №116/1958 г. на ОСГК на ВС; 4/ Следва ли въззивният съд при определяне предмета на спора да определи всички обстоятелства, които подлежат на изясняване и да обсъди всички доводи на страните във връзка с тези обстоятелства. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочено е решение №223 от 19.06.2013 г. по гр. дело №1006/2012 г. на ВКС, ІV г. о.; 5/ Каква е формата на недействителност на сделката и противопоставима ли е на продавача в случай, че пълномощникът на продавача при сключването й заяви, без да е оправомощен от продавача да прави такова конкретно изявление, че продажната цена е получена от упълномощителя му без това действие на пълномощника да е потвърдено от упълномощителя? Касаторът счита, че са налице основанията за допускане до касационно обжалване по тези въпроси по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Посочени са решение №74 от 17.04.2012 г. по гр. дело №845/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о. и решение №153 от 03.11.1958 г. по гр. дело №116/1958 г. на ОСГК на ВС. Изложени са твърдения, че въззивният съд, квалифицирайки иска по чл. 42, ал. 2 ЗЗД, неправилно е формирал извод за неоснователност, като е игнорирал действията на пълномощника без мандат /заявяването, че продавачът е получил цената/.