за задължението на съда за разпределението на доказателствената тежест в процеса. 3/Какво е необходимото съдържание на пълномощното на представителя на ипотекарния кредитор, за да бъде достатъчно за валидността на упълномощаването; Следва ли съдържанието да обхваща допълнителните реквизити на ипотечния акт, посочени в чл. 167 ЗЗД, в това число описание на имота, върху който се учредява ипотеката, описание на обезпеченото вземане и др. Допълнителната предпоставка е обоснована с позоваване на решения на ВКС по чл. 290 ГПК. 4/ С оглед на обстоятелството, че заемното правоотношение е възникнало със сключване на нот. акт за учредяване на договорна ипотека и предвид нормата на чл. 293, ал. 6 ТЗ, може ли страните да извършват уточнения, изменения и допълнения на договореностите си в друга форма. Касаторът счита, че допълнителната предпоставка е т. 1 на чл. 280 ГПК, но се позовава на решението по гр. д.№415/99г. на ВКС, 4г. о., постановено по отменения процесуален закон. 5/Нарушено ли е изискването за индивидуализация, ако в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека и в договора за заем са описвани точно имота и вземането, но са описвани различно лихвата, респ. начинът на определянето й; ако е налице такова нарушение, дали е нищожен целият договор, инкорпориран в нот. акт за учредяване на ипотеката или само договореностите по отношение на лихвата. Допълнителната предпоставка е мотивирана с позоваване на решения по чл. 290 ГПК относно индивидуализацияна на главното вземане, обезпечено с ипотечния акт.