от значение за изхода на делото, решени в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Във връзка с наведените основания, жалбоподателят представя съдебна практика, както следва: решение №143 от 11.01.2013 г. по гр. д. №12374/2010 г. на Районен съд – Пловдив; решение №24 от 01.03.2012 г. по гр. д. №41/2012 г. на Хасковския окръжен съд, за които липсват данни, че са влезли в сила, поради което по силата на разрешението, дадено в т. 3 на ТР №1/2010 г. по тълк. д. №1/2009 на ОСГТК на ВКС, те не съставляват противоречива съдебна практика. Поставени са следните правни въпроси, значими за изхода на спора, по които се е произнесъл въззивният съд, както следва: 1/ Представлява ли общината държавно учреждение, за което да е приложима разпоредбата на чл. 46, ал. 1 ЗМИ /отм./; 2/ За да е налице незаконно недопускане до работа необходимо ли е работникът и служителят да се яви действително на работното си място на посочената от самия него дата и съответно работодателят или негови длъжностни лица да извършват конкретни фактически действия по неговото недопускане до работа; 3/ Възможно ли е на основание чл. 46, ал. 1 ЗМИ /отм./, на лице което е работело в община, а не в държавно учреждение, да му бъде възстановено трудовото правоотношение.