следва да е включен в предмета на делото и да е обусловил решаващата правна воля на съда по предмета на спора. В конкретния случай нито един от поставените в изложението въпроси не покрива изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като уважаването на предявените срещу касатора искове не е обусловено от тяхното разрешаване от въззивния съд. За да постанови решението си, въззивният съд изобщо не е обсъждал дали между страните е постигнато съгласие за прекратяване на предварителния договор и дали е спазена установената в закона форма за валидност на съглашението за прекратяване на договора. Произнасянето на съда е съсредоточено върху очертания с исковата молба предмет на спора и върху релевантния за разрешаването му въпрос дали между страните е постигнато съгласие за връщане на платената от ищците цена по предварителния договор. Прекратяването на предварителния договор не е било предмет на спора, а както е констатирал и въззивният съд в мотивите си, в предложения от ищците анекс то е предвидено като последица спрямо задължението на ответника - касатор за връщане на получената цена. Последният въпрос изобщо няма връзка с мотивите към въззивното решение, като се има предвид извода на въззивния съд, че постигането на съгласие между страните за връщане на платената цена по предварителния договор е доказано от всички доказателства по делото /а не само от електронните писма/, преценени във взаимната им връзка. Несъответствието на посочените от касатора въпроси с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание въззивното решение да не бъде допуснато до касационен контрол.