чл. 10 ал. 2 ЗЗД
Чл. 10. […] (2) Лихви могат да се уговарят до размер, определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се намалява по право до този размер.
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2020
Действително, съществуващо и непогасено ли е задължението на поръчител, респективно вземането на кредитор, и поръчителството по него прекратено ли е или не, когато главният дълг на главния длъжник - кредитополучател е отписан по време на висящия първоинстанционен процес от баланса/отчета на кредитора /търговско дружество/ и поради това като актив е извън имуществото на кредитора и не е част от кредиторовото имущество?
Следва ли да се изпрати покана от кредитора - банка до главния длъжник - кредитополучател за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита му съобразно задължителното нормативно тълкуване по т. 18 на ТР №4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело №4/2013 г. в случаите, когато главният длъжник - кредитополучател е обявен в несъстоятелност и е постановено съдебно решение за обявяване в несъстоятелност по чл. 630, ал. 2 ТЗ?
В какви случаи поръчителството се погасява, когато поради действията на кредитора поръчителят не може да встъпи в правата му?
Допустимо ли е въззивният съд да допусне и приеме доказателства за приложението на чл. 146, ал. 3 ЗЗД в случай, че представилата ги страна не е могла да ги представи в първоинстанционното производство?
Следва ли винаги тези действия по чл. 146, ал. 3 ЗЗД да са виновни предвид факта, че въпросът за вината не е относим към юридическите лица - кредитори, каквато е банката?
Допустимо ли е чрез извършени формално правомерни действия по осребряване масата на несъстоятелността на главния длъжник - кредитополучател от страна на банката - кредитор самостоятелно като такава и чрез избран от нея синдик и чрез одобрени от нея вещи лица - оценители да се извършат действия на разпореждане с активи на масата на несъстоятелността така, че поръчителят да не може да встъпи в правата на кредитора предвид невъзможността да се обжалват силно занижените оценки на активите и предвид възможността да се обжалват само методите на оценка?
Погасено ли е поръчителството, когато банката - кредитор като решаващ мажоритарен кредитор е гласувала методи на оценка на имущество, довели до разделяне на отделни части на единен скъп актив /бъдещо производствено предприятие за нефт и биодизел с почти премината процедура по овос и комплексно разрешително/ на главния длъжник - кредитополучател, оценени в пъти по - евтино в сравнение с единния актив от вещи лица, с които банката е в дългогодишни отношения, и при оценка от около 40 000 000 лева да се достигне до съвкупна оценка на отделните активи не повече от 3 000 000 лева?
Трябва ли при постановяването на решението си въззивният съд да обсъди исканията, твърденията, възраженията, оспорванията и доводите на страните и след преценка на същите и на всички относими доказателства и доказателствени средства по делото, без да игнорира които и да е от тях /поотделно и в съвкупността им/, да извърши преценка на всички обстоятелства/факти, имащи значение за спора, включително и на тези, настъпили след предявяването на иска, която преценка да бъде отразена в мотивите на решението, които да са ясни и точни?
Трябва ли въззивният съд да обсъди заключенията на вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза /първоначално и допълнително/ заедно с всички доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за годността на съдебно - счетоводната експертиза?
Трябва ли въззивният съд да обсъди счетоводните записвания на банката - кредитор заедно с другите доказателства по делото и да изложи мотиви/доводи, обосноваващи преценката му за редовността им, когато редовността им е оспорена от насрещните страни и при наличие на множество примери за конкретни нередовни счетоводни записвания?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за погасяване на процесното вземане в резултат на отписване по време на висящия първоинстанционен процес на главницата от баланса на банката - кредитор?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението за нищожност на наказателните лихви /неустойки/ и на договорните лихви поради прекомерността им /относно двете физически лица поръчители/, както и предвид капитализирането им в главницата, което до води до анатоцизъм, тъй като върху главницата след капитализирането им се начисляват лихви?
Трябва ли въззивният съд да се произнесе по възражението относно „общото и едновременно“ погасяване на задължения, извършвано от банката - кредитор, предвид, че банката -кредитор е погасявала част от вземанията си по т. д. №4116/2011 г. на СГС, 6-3 с-в, с част от получените от нея суми по и. д. №20138140400279 по описа на ЧСИ В. с рег. №814 на КЧСИ, предвид изпълнението по посоченото дело по двата изпълнителни листа, изпълнявани по делото - този, издаден по ч. гр. д. №60019/2012 г. по описа на СРС, 51 с-в /издаден само срещу поръчителите/, и този по ч. гр. д. №47549/2013 г. по описа на СРС, 50 с-в /издаден само срещу главния длъжник и кредитополучател/, без банката - кредитор да се съобрази с вида на вземанията си, които може да събира във всяко от посочените производства съобразно списъка на приетите вземания в несъстоятелността и съответно двата изпълнителни листа в изпълнителното производство?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Бонка Йонкова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 107 ЗЗД, чл. 11 ЗН, чл. 127 ал. 1 ГПК, чл. 146 ал. 3 ЗЗД, чл. 146 ЗЗД, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 147 ЗЗД, чл. 179 ГПК, чл. 180 ГПК, чл. 182 ГПК, чл. 193 ГПК, чл. 22 ал. 1 т. 6 ГПК, чл. 227 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 262 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 265 ГПК, чл. 266 ал. 2 т. 2 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 267 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 292 ГПК, чл. 298 ГПК, чл. 414 ГПК, чл. 415 ал. 4 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 416 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 49 ЗН, чл. 51 ЗН, чл. 6 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 60 ал. 2 ЗН, чл. 61 ал. 1 ЗН, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 617 ал. 1 ТЗ, чл. 617 ТЗ, чл. 630 ал. 2 ТЗ, чл. 630 ТЗ, чл. 637 ал. 6 ТЗ, чл. 637 ТЗ, чл. 638 ТЗ, чл. 685 ал. 1 ТЗ, чл. 685 ТЗ, чл. 690 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Не е ли налице противоречие с разпоредби от Закона за потребителския кредит, което да води до недействителност на процесния договор за кредит? Как е определил размерите на задълженията за главница и лихви?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Ефремова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 114 ЗЗД, чл. 141 ал. 1 ЗЗД, чл. 146 ал. 1 ЗЗП, чл. 147 ал. 1 ЗЗД, чл. 162 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 50 ЗННД, чл. 78 ал. 8 ГПК, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
- Следва ли застрахователната премия, когато заплащането на същата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия, да се счита за разход по кредита и като такъв да бъде включена при изчисляване размера на ГПР?
- Следва ли договор за потребителски кредит, в който е посочен неверен размер на ГПР – в който размер не са включени всички разходи по кредита, да бъде приет за недействителен, респективно по него да се дължи връщане само на предоставената в заем главница?
- Следва ли съдът да изследва въпроса дали уговорената между страните възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави?
- Следва ли разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в която е уговорен максимален размер на ГПР – 5 пъти размера на законната лихва, да намира приложение и относно размера на договорната лихва?
- Възнаградителна лихва, уговорена в размер над 3 пъти размера на законната лихва, противоречи ли на добрите нрави?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мадлена Желева
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2024
Кои са критериите за преценка на действителността на договорна възнаградителна лихва по договор за кредит?
Представлява ли законната лихва мерител за противоречието на договорна лихва с добрите нрави и следва ли при обезпечен кредит да се приеме с оглед на добросъвестността като неморална възнаградителна лихва, която надвишава двукратния размер на законната такава?
Представлява ли пазарната лихва критерий за справедлив размер на възнаградителната лихва при преценка за съответствието й с нормите на справедливостта и морала?
Следва ли съдебното решение да съдържа обсъждане на всички възражения и доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото, както и изрични и ясни мотиви при отхвърлянето им като неоснователни?
При наличие на спор между страните по делото относно смисъла на договорна уговорка, следва ли съдът да извърши тълкуване на спорните договорни клаузи по реда на чл. 20 ЗЗД и да изследва спорните уговорки с останалите договорни клаузи, смисъла и целта на целия договор, с обичаите, практиката, обстоятелствата, свързани със сключването на договора, поведението на страните след сключването му и добросъвестността?
Съставлява ли възнаградителната лихва съществен елемент на договорното съдържание по кредитни правоотношения, по които кредитодател е финансова институция по чл. 3а ЗКИ, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3а ЗКИ, като институция, извършваща по занятие дейност по отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Галина Иванова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 10 ЗЗД, чл. 20 ЗЗД, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 240 ал. 1 ЗЗД, чл. 240 ал. 2 ЗЗД, чл. 240 ЗЗД, чл. 247 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 предл. второ ГПК, чл. 281 т. 3 предл. първо ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 294 ал. 1 ТЗ, чл. 3 ЗКИ, чл. 430 ал. 2 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 86 ЗЗД, чл. 9 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
1. Нормите на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК представляват ли законов регламент с пряко значение за преценката на съда, в кои случаи и в каква степен договорени възнаградителни вземания за лихви при кратно надвишаване на определения от МС процент на законна лихва, противоречат на добрите нрави и изключват ли тази преценка за случаи, при които оскъпяването е под посочения праг на годишния процент на разходите. 2. Противоречи ли на добрите нрави уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва. 3. Кои конкретни критерии и обстоятелства следва да се вземат предвид при преценката на съда дали клауза за възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави. 4. Противоречи ли на добрите нрави възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния, съответно четирикратния размер на законната лихва, когато кредитополучател е икономически по-слаба страна – потребител. По отношение на първи и втори въпроси се поддържа, че е налице селективното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по отношение на останалите въпроси – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
за неравноправност на клаузата на чл. 9.3 от договора за кредит, без да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и да ангажират съответни доказателства. По подробно изложени в този смисъл съображения касаторът моли решението на СГС да бъде отменено в обжалваната му част и искът му бъде уважен в пълния предявен от него размер. Претендира разноски за всички съдебни инстанции.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Людмила Цолова
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 146 ЗЗП, чл. 247 ГПК, чл. 248 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 430 ал. 1 ТЗ, чл. 76 ал. 2 ЗЗД, чл. 76 ЗЗД, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ал. 1 ЗЗД
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
се твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както и че е бил разрешен в противоречие със задължителната практика, обективирана в т. 1 Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д.№1/2013г.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Борис Илиев
Определение №****/**.**.2024 по дело №****/2023
е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение по гр. д.№5477/2007г. на ВКС, V г. о., а останалите въпроси са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от Върховен касационен съд
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2021
относно констатацията за настъпила предсрочна изискуемост на кредита; 1.2. Тълкувателно решение №8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. №8/2017 г. по въпроса относно присъждането единствено на вноските с настъпил падеж, но не и на цялата неизискуема главница, при липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение; 1.3. решение №148 от 02.12.2016 г. по т. д. №2072/2015 г. на ВКС по въпроса за осъществено редовно връчване по реда на чл. 47 ГПК на отправено от кредитора волеизявление, съдържащо уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита чрез двете нотариални покани, приложени поделото; 1.4. решение №14/20.04.2015 г. по гр. д. 5741/2014 г. на ВКС, I г. о. и решение №233 от 03.07.2014 г. по гр. д. №7723/2013 г., ВКС, IV г. о. по въпроса досежно предпоставките за редовност на връчването на нотариалните покани на адресата по реда на чл. 47 ГПК в редакцията му преди изменението с ДВ бр. 86/2017 г.; 1.5. решение №77/22.04.2015г. по гр. дело №4452/2014 г. на Трето г. о. на ВКС, решение №424/02.12.2015 г. по гр. д. №1899/2015 г. на IV-то г. о. на ВКС, решение №95 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. №240/2015г., решение №23 от 07.07.2016 г. по т. д. №3686/2014 г. на ВКС и всички други решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по въпросите за начина на сформиране на ГЛП по договорите за кредит, начина на съставяне и описване в договорите на методиката за изчисление и за изменение на лихвите по кредита; 2. По чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК с твърдения, че съдът се е произнесъл по материалн
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Иво Димитров
чл. 10 ал. 2 ЗЗД, чл. 10 ал. 3 ЗЗД, чл. 143 ЗЗП, чл. 146 ЗЗП, чл. 161 ГПК, чл. 190 ГПК, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 235 ал. 3 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ал. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 294 ал. 2 ТЗ, чл. 301 ТЗ, чл. 366 ЗЗД, чл. 410 ГПК, чл. 415 ал. 1 ГПК, чл. 415 ГПК, чл. 417 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 422 ГПК, чл. 430 ТЗ, чл. 47 ал. 5 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 47 ГПК, чл. 60 ал. 2 ЗКИ, чл. 79 ал. 1 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД
Определение №****/**.**.2023 по дело №****/2022
е налице основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Балевски
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.