30 % отстъпка на всички годишни абонаменти !

Изберете и поръчайте

Добър ден! Моля, влезте в профила си!

чл. 9 ГПК

Равенство на страните
Чл. 9. Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права. Той прилага закона еднакво спрямо всички.

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Дължи ли въззивният съд обсъждане на всички доказателства, доводи и възражения на страните по делото, включително и на представените от ответника по иска доказателства и възражения срещу доказателствата и твърденията на ищеца, съгласно основните принципи на процесуалния закон – чл. 9 и 10 ГПК и относимите към тях разпоредби? (По иск на основание чл. 262 КТ)

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023

Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Кога в конкретната ситуация е крайният срок, до изтичането на който в хипотезата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът може да отправи до съда искането си за разноски и да представи доказателства за направения разход за адвокатско възнаграждение, при прекратяване на делото поради недопустимост на иска преди даване и приключване на хода на устните състезания по чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ГПК по причини, произтичащи от поведението на ищеца – депозиране на изначално недопустим иск?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Зорница Хайдукова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът служебно да провери редовността на подадена жалба или молба и да даде указания за отстраняване на нередовностите ѝ, преди да се произнесе по нея?
Правилно ли е върнато процесуално искане (касационна жалба) без изпълнение на задължението на съда по чл. 129, ал. 1 и ал. 2 ГПК за указване и отстраняване на нередовностите?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Точно ли е изпълнението на парично задължение по смисъла на чл. 68, б. а ЗЗД наредено от длъжника чрез пощенски превод на постоянния адрес на кредитора, когато към момента на плащането кредиторът постоянно пребивава в чужбина и длъжникът знае това?

Следете за решението

Отговорът на въпроса ще бъде достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Невин Шакирова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

За предпоставките за присъждане на разноски в хипотезата на искане по чл. 248, ал. 1 ГПК?
Приложими ли са разпоредбите на чл. 78 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация, уредени в СК?
Нарушава ли присъждането на разноски без искане и доказателства чл. 47 от Хартата на основните права на ЕС – право на ефективна защита?
Може ли съдът да приложи чл. 248 ГПК така, че да възпрепятства ефективната защита по чл. 19, ал. 1 ДЕС?
Допустимо ли е присъждане на разноски в нарушение на принципа на състезателност – чл. 47, пар. 2 ХОПЕС и практиката на СЕС?
Нарушава ли се принципът на правна сигурност при непредвидимо осъждане за разноски без изрично искане?
Противоречи ли съдебната практика, допускаща присъждане на разноски служебно, на принципа за съответстващо тълкуване на националното право с правото на ЕС?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Хрипсиме Мъгърдичян

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли да се прави разлика между почивка след положено дежурство, компенсация от положено дежурство и труд, положен над нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, и тъй като се касае за три различни института, уредени в различни разпоредби на нормативни актове, за кое от всички тези вземания на военнослужещия е валидна тригодишната погасителна давност съгласно ТР №6/2017 г. на ОСГК на ВКС?
Признаването на факти от претенцията на ищеца на основание чл. 146, ал. 4 ГПК равнозначно ли е на признаване на иска му от страна на ответника?
След като за процесния случай поради нормативна непълнота се прилага на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА правилото на чл. 136а, ал. 5 КТ, не следва ли съдът да приложи по аналогия и правилото на чл. 136а, ал. 4 КТ?
Не съставлява ли нарушение на принципа на равенство на страните, посочен в чл. 9 ГПК, след като в ТР №6/2017 г. от 11.2.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС се урежда защита правата на икономически по-слабата страна, а не е уреден механизъм за защита правата на ответната страна?
След като ТР №6/2017 г. от 11.02.2022 г. по тълкувателно дело №6/2017 г. на ОСГК на ВКС урежда кратката тригодишна погасителна давност в полза на правоимащия военнослужещ, а не урежда защитата на ответника-военното формирование работодател, не следва ли в полза на ответника да се приложи на по-силно основание институтът на десетгодишната абсолютна давност по смисъла на чл. 171 ДОПК и дали неприлагането и в противен случай не определя военното формирование като вечния длъжник?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Драгомир Драгнев

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Твърдението на ищецът в исковата молба, че е собственик на недвижим имот по силата на саморъчно завещание и оспорването изцяло на иска от ответника, поставя ли в тежест на ищеца, да докаже, че завещанието е саморъчно - написано и подписано от завещателя, както се твърди в исковата молба, и неангажирането на доказателства за това основание ли е да се приеме, че искът е недоказан? Твърдението на ответника в отговора на исковата молба за нищожност на завещанието поради противоречието му със закона представлява ли оспорване на завещанието по чл. 42, б.“6“ от ЗН във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН досежно авторство и подпис, доколкото само тази норма /на чл. 42б ЗН/ предвижда нищожност на завещанието поради неспазване /т. е. противоречие/ на закона, а законовите изисквания за форма и съдържание са само в чл. 25, ал. 1 ЗН? Оспорването от ответника на саморъчно завещание като нищожно и противоречащо на закона, предвид факта, че единствено чл. 25, ал. 1 ЗН въвежда императивни изисквания за форма и съдържание, дава ли основание да се приеме, че е налице и оспорване саморъчното написване и подписване на завещанието? Представлява ли съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита в процеса, недопускането на поискани с отговора на исковата молба доказателствени искания? Налице ли е липса на съгласие за завещаване на имот чрез завещание, когато завещанието е издадено в изпълнение на задължение по възмезден предварителен договор, с цел да се получи издръжка за в бъдеще? Налице ли е нарушаване на добрите нрави съставянето на завещание в изпълнение на договорно задължение по възмезден договор с цел срещу това да се получи издръжка в бъдеще време след издаване на завещанието?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Елизабет Петрова

Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025

Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, при създаване на вътрешното си убеждение при решаването на спора да обсъди и процесуалното поведение на неучастващата по иска по чл. 2б ЗОДОВ страна по предходното производство, за което е заведен иска по чл. 2б ЗОДОВ, като се изследва и посочи в мотивите на решението по чл. 2б ЗОДОВ поведението й в хода на производството, както и въздействието над него на съдебните инстанции ответници по иска по чл. 2б ЗОДОВ, за да се изследва в пълнота въпроса дали ищеца или ответниците по иска по чл. 2б ЗОДОВ са способствали и са причина за забавянето на производството и за приключването му извън разумния срок?
Допустимо ли е и/или следва ли съдът сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ, при формирането си на критерия за разглеждането на делото в „разумен срок” по конкретно производство, ведно с индивидуалния подход за разглеждане на същото производство, което с приоритет, да се ползва, в качеството на допълнителен критерий или времеви ориентир, със сравнителен материал – справка от системата за дела – за средната продължителност на същите по вид съдебни производства през съответния период, засягащ този по иска по чл. 2б ЗОДОВ?
Допустимо ли е и/или следва ли ответник по иска по чл. 2б ЗОДОВ да възразява липса на отговорност за гледането на производство извън „разумен срок” поради обявено „извънредно положение /в случая поради Ковид-19 пандемия/, когато производството преди датата на обявяване на „извънредното положение е било обявено за решаване, а съответно срокът за постановяване на решението е изтекъл преди този период /в случая е изтекъл два месеца преди обявяването на „извънредното положение?
В „разумен срок” ли е разглеждането на производство по чл. 250 ГПК за допълване на решение, ако същото е продължило три години и половина /в случая в периода 10.01.2019 г. - 02.06.2022 г. /?
Следва ли съдът сезиран с иск по чл. 2б ЗОДОВ да е обвързан с мотивите и диспозитива на влезлия в сила съдебен акт в производството, по което се разглежда критерия за произнасяне в „разумен срок” или не е обвързан и може да се ползва със собствен необвързан и дори обратен на влязлото в сила решение поглед по същината на събраните доказателства и обсъжда същите, включително в случая – от показанията на разпитан по делото свидетел?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Жива Декова

12332 >>>
Търсене

Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.

Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".

Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.

Модул "ГПК"

Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.

За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".

АБОНИРАЙТЕ СЕ

Колко струва?

Абонаментът за "Българското прецедентно право" струва по-малко от едно кафе - 0.79 лв. / 0.40 € на ден!**

Вижте всички абонаменти планове

** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".

В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*

*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.

Отзиви от нашите клиенти

Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!

– Бети Дерменджиева, адвокат

Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!

– Десислава Филипова, адвокат

Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.

– Валентина Иванова

Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!

– Христина Русева, адвокат

Dictum - Pro Bono

Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.

Newsletter Form (#1)

Бъдете в крак с практиката!

Запишете се за безплатния ни информационен ни бюлетин Dictum Pro Bono, за да получавате актуална информация за практиката на Върховния касационен съд по граждански и търговски дела