чл. 86 ал. 2 ЗЗД

за размера на сумата, дължима за исковия период. Констатирал е, че на осн. чл. 12, ал. 1 от договора за гарантиран резултат възложителят е следвал да изплаща дължимата цена ежегодно, съгласно погасителния план до размера на постигнатия гарантиран резултат, съобразно стойността на постигнатия „коефициент на ефективност“, размерът на който, както и изпълнението на гарантирания резултат за обектите, е следвало да се установи от страните ежегодно, с двустранно подписан протокол, съгласно „Методика за отчитане на гарантирания резултат“. Според САС стойността на плащанията за обектите е трябвало да се определя по следния начин: 1) отрицателната финансова стойност на разликата между стойността на гарантираното годишно потребление на енергия от обекта и стойността на достигнатото годишно потребление на енергия от обекта била за сметка на изпълнителя, като сумата представлявала уговорената в чл. 6 от договора компенсация за възложителя; 2) положителната финансова стойност на разликата между стойността на гарантираното годишно потребление на енергия от обекта и стойността на достигнатото годишно потребление на енергия от обекта се предоставяла от възложителя на изпълнителя, като сумата представлявала заплащане по договора като авансова вноска за следващата година. В съответствие с правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е приел, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване фактите, на които основава своята претенция, както и размера на претендираното вземане. Констатирал е, че в обявения на страните окончателен доклад първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест, като е възложил на ищеца доказването на „размера на цедираното вземане - главница и неустойка, но в нарушение на процесуалните правила е игнорирал изцяло релевираното в отговора на исковата молба възражение на ответника, че заплащането се основава на постигнатото ниво на повишаване на енергийната ефективност. САС е установил, че според приетия с анекс №2 от 14.05.2020 г. към договора погасителен план общият размер на главницата - 789 105,07 лв. и на лихвите - 62 279,38 лв., е трябвало да бъде платен на 42 вноски с падеж на първата вноска 20.05.2020 г. и на последната вноска - 20.10.2023 г. Възприел е заключението на счетоводна експертиза относно установения общ размер на просрочените вноски - с падеж 20.07.2020 г. и тези с падежи от 20.09.2020 г. до 01.03.2021 г., които са предмет на исковата претенция, а именно 141 897,45 лв., от които 131 517,53 лв. главница и 10 379,92 лв. договорна лихва. Отделно съдът е счел, че следва да се съобразят и уговорките в договора относно това дали е постигнат целеният енергоефективен резултат, което не е било установено от техническата експертиза. Подробно съдът е отразил обясненията на вещото лице, че е получило от служителите на общината счетоводни данни от фактури за потребена електрическа енергия само и единствено за улично осветление, като при включване на още данни и за други консуматори потребената енергия би била многократно по-голяма. Изисканите от общината документи са били достатъчни за да отговори на поставената задача. Поради липсата на протоколи, които да установяват промяна в режима на осветителната инсталация, вещото лице е приело за база посоченото в доклада - обследване за енергийната ефективност 4 500 часа годишно потребление. С оглед на което САС е намерил за неоснователно възражението на ищеца, основано на неизискването на документи от изпълнителя. Въззивната инстанция е посочила, че в доклада по делото първоинстанционният съд е обявил на страните, че тежестта да докаже размера на претендираната сума е на ищеца, т. е. последният е следвало да прояви нужната активност за да посочи или да потърси съдействие от съда за изискването на онези документи, които биха способствали за установяването на релевантния за спора факт. САС е изложил съображения, че експертизата е била допусната с определение на въззивния съд от 11.04.2022 г. и до деня на приемането й са изтекли повече от два месеца - време, което е било напълно достатъчно за да може ищецът да поиска от своя праводател (цедента на вземането) да изпълни задължението си по чл. 10, ал. 2 от договора за цесия от 7.07.2020 г. и му предаде (в случай че ги има) и всички документи, които имат отношение към въпросите, поставени на експерта. При липсата както на твърдения, така и на данни за проявена от ответника недобросъвестност, решаващият състав е приел, че общината е изпълнила точно указанията на съда да предостави на експерта всички документи, съставени във връзка с изпълнението на договора с гарантиран резултат и не е създала пречки за събирането на допуснатото доказателство- заключението на техническата експертиза. САС е счел, че няма основания да бъде поставена под съмнение и квалификацията на вещото лице, на което е било възложено изпълнението на задачата, и на поставените въпроси е било отговорено професионално и без предубеждение, отговорите му са били в достатъчна степен убедително мотивирани, за да бъдат възприети и обсъдени заедно с другите доказателства по делото. В обобщение на изложеното и в съответствие с констатациите в заключението на техническата експертиза САС е приел, че коефициентът на ефективност, като величина, която е определяща за размера на постигнатия гарантиран резултат, има стойност 0.55 - по- ниска от референтната стойност, която е единица. Заключил е, че на основание чл. 12, ал. 1 от договора за гарантиран резултат възложителят дължи плащане на падежиралите вноски по погасителния план до размера на постигнатия гарантиран резултат, съобразно стойността на постигнатия „коефициент на ефективност“, което означава, че при установен в заключението на счетоводната експертиза общ размер на претендираните с исковата молба просрочени вноски 141 897,45 лв. (131 517,53 лв. главница и 10 379,92 лв. договорни лихви) и коефициент на ефективност 0.55, ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата 78 043,60 лв., като за разликата до пълния предявен размер искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.