Сделка на разпореждане
Тук можете да намерите хронологичен списък и връзки към съдебните актове, споменаващи термина “Сделка на разпореждане” и публикувани в системата на “Българското прецедентно право”.
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Силата на пресъдено нещо/СПН/ и издаденият изпълнителен лист имат ли сила/ проявяват ли действие/ и срещу трето лице - страна в изпълнителния способ, което е придобило вещта след вписване на тежестите, т. е. има ли това лице качеството на „трето лице по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК?
Приобретателят на вещ, вече обременена с тежести, притежава ли правата на длъжника по чл. 439 ГПК и правата на третите лица по см. на чл. 435, ал. 3 и 5 ГПК и чл. 440 ГПК или попада в кръга лица по см. на чл. 429, ал. 3 ГПК, които са обвързани от СПН и издадения изпълнителен лист?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Мария Иванова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2023
Обстоятелствата по чл. 359, ал. 3 ЗЗД от значение ли са за уважаването на иска с правно основание чл. 452, ал. 3 ГПК?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Василева
чл. 12 ал. 2 ЗОЗ, чл. 12 ал. 3 ЗОС, чл. 121 ЗЗД, чл. 123 ал. 1 ЗЗД, чл. 140 ГПК, чл. 154 ал. 1 ГПК, чл. 192 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 247 ГПК, чл. 248 ал. 1 ГПК, чл. 263 ал. 1 ГПК, чл. 266 ал. 3 ГПК, чл. 269 ГПК, чл. 276 ТЗ, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 293 ГПК, чл. 294 ал. 1 ГПК, чл. 294 ал. 2 ГПК, чл. 33 ал. 1 ЗОЗ, чл. 357 ЗЗД, чл. 359 ал. 1 ЗЗД, чл. 361 ал. 1 ЗЗД, чл. 364 ЗЗД, чл. 389 ГПК, чл. 393 ал. 2 ГПК, чл. 398 ГПК, чл. 402 ГПК, чл. 442 ГПК, чл. 450 ал. 2 ГПК, чл. 450 ал. 3 ГПК, чл. 450 ГПК, чл. 452 ал. 1 ГПК, чл. 452 ал. 3 ГПК, чл. 452 ГПК, чл. 46 ЗНА, чл. 507 ГПК, чл. 508 ГПК, чл. 510 ГПК, чл. 517 ГПК, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 78 ал. 5 ГПК, чл. 84 ал. 3 ЗЗД, чл. 86 ал. 1 ЗЗД, чл. 9 ГПК, чл. 92 ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД, чл. 99 ал. 3 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Длъжен ли е съдът при разглеждане на спора да обсъди всички релевантни и допустими доказателства, възражения и твърдения на страните, и да изложи съответните причини, поради които не кредитира, респ. не приема същите, както и да изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните доводи и възражения?
Длъжен ли е съдът да изгради своите крайни изводи въз основа на съвкупна преценка и всестранен анализ на събраните по делото доказателства и връзките помежду им?
Какви обстоятелства осъществяват субективната предпоставка по чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД – знание на третите лица – правоприеимници на длъжника, за увреждане на кредитора?
С оглед облигационния характер на иска по чл. 135 ЗЗД, обстоятелството, че увреждащата сделка остава действителна за страните по нея (за длъжника и за третото лице), а се счита за недействителна само по отношение на кредитора-ищец по паричното притезание, то може ли при успешно провеждане на Павловия иск кредиторът-ищец да насочи изпълнение за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото от длъжника имущество, в случая – дружествените му дялове, при положение, че в хода на производството кредиторът-ищец вече реално се е удовлетворил, получавайки цената на същите тези дялове, при това по собствена инициатива и предприети изпълнителни действия, като въпросната цена е заплатена от третите лица не на длъжника, а на кредитора-ищец по искане на последния и въз основа именно на договорите, чиято относителна недействителност е прогласена от съда по искане на кредитора-ищец?
Не представлява ли така описаната и доказана в хода на производството фактическа ситуация, в случай на уважаване на Павловия иск, една недопустима и нетърпима от гледна точка на смисъла на закона, морала и справедливостта, и противоречаща на логиката възможност кредиторът-ищец да се удовлетворява на два пъти от един и същи актив на длъжника?
Не се ли е трансформирала цената на дружествените дялове на длъжника по договорите на основание чл. 129 ТЗ в притезание, върху което ищцата-кредитор съвсем съзнателно е насочила изпълнение и реално се е удовлетворила, и в този смисъл действителността на сделките по чл. 129 ТЗ не е ли призната и напълно зачетена като действителна от страна на ищцата-кредитор?
Въпросното изпълнение и реално удовлетворяване, именно по силата и въз основа на договорите, чиято относителна недействителност се претендира от ищцата-кредитор, не изключва ли на собствено основание какъвто и да е увреждащ ефект и характер на същите – договорите?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Боян Цонев
чл. 129 ТЗ, чл. 133 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 1 ЗЗД, чл. 135 ал. 1 изр. 2 ЗЗД, чл. 135 ал. 2 ЗЗД, чл. 135 ЗЗД, чл. 269 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 2 ЗАдв, чл. 422 ГПК, чл. 81 ГПК
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Задължен ли е въззивният съд, при постановяване на решението, да обсъди всички представени от страните писмени доказателства, установяващи пряко или косвено релевантни за спора факти, както и да прецени и анализира всички относимите към спора обстоятелства, установени по делото?
Фактическата власт върху имот, установена на основание договор за наем, държане ли е по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, а не владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, и може ли наемателят да трансформира държането във владение?
Прекратяването на договора за наем от наемателя прекъсва ли придобивния давностен срок за наемодателя?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Ваня Атанасова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Следва ли съобразно задължението на съда по чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК мотивите на съдебното решение на въззивния съд да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, както и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите на и възраженията на страните за неоснователни и може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и без да изложи съображения защо приема едните и не приема другите, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои - не, кои възприема и кои - не?
По приложението на чл. 140, ал. 4 ТЗ и по-специално от кой момент решението за намаляване на капитала на дружество с ограничена отговорност поражда действието си спрямо съдружниците в капитала на дружеството и третите лица – от момента на вписването му в търговския регистър или от момента на вземане на решението?
Приемането на наследството по опис, след като вече са продадени дружествените дялове в ООД, санира ли със задна дата тази сделка и може ли на база на това да се приеме, че съдружникът, придобил тези дялове, е упражнил правото си на глас и с тях?
При закупуване на дружествени дялове от непълнолетни лица, неприели наследството по опис, от съдружник в дружеството, след като е било взето решение за намаляване на капитала с тези дялове, този съдружник дружествени дялове ли придобива или правото на вземанията?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Анна Ненова
чл. 1 ЗН, чл. 125 ал. 1 т. 1 ТЗ, чл. 129 ал. 1 ТЗ, чл. 138 ал. 2 ТЗ, чл. 140 ал. 4 ТЗ, чл. 235 ал. 2 ГПК, чл. 236 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 281 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 288 ГПК, чл. 29 ал. 4 ГПК, чл. 61 ал. 2 ЗН, чл. 61 ЗН, чл. 62 ЗН, чл. 74 ал. 1 ТЗ, чл. 74 ТЗ
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Кога е налице увреждане по чл. 40 ЗЗД при продажба на имот на цена значително по-ниска от пазарната му стойност?
Какви са критериите за установяване на сговор между пълномощник и купувач при сключване на увреждаща сделка?
Какви са правните последици при уважаване на иск по чл. 40 ЗЗД във връзка с чл. 108 ЗС относно владението върху имота?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Маргарита Георгиева
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Към 1958 г. възможно ли е разпореждане с правото на собственост върху дворно място от страна на държавата при действието и по реда на НПЖДЖФПНС (1957 г., отм.);
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, ако правата на отделните собственици върху мястото не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС (погрешно посочен, видно от доводите в жалбата, като чл. 40 ГПК);
За да се установи статутът на дворното място като обща част към възникнала етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата и мястото, следва ли да се докаже, че правата на отделните собственици върху мястото съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
По какъв начин се изразява волята на едноличния собственик на сградата и мястото относно правния статус на поземления имот след разпореждане с отделен обект от сградата - необходимо ли е изрично да е волеизявено, че дворното място остава в режим на обикновена съсобственост, или е достатъчно прехвърлените от собственика права върху мястото да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС, за да се приеме, че поземленият имот е изведен от кръга на общите части;
При възникване на етажна собственост вследствие разпореждания с отделни обекти от сграда от страна на едноличния собственик на сградата следва ли дворното място да се счита за принадлежност към тези обекти макар и то да не е обща част по смисъла на чл. 38 ЗС;
Дворното място - поземлен имот или урегулиран поземлен имот (парцел), принадлежност към построената в него сграда ли е, т. е. явява ли се сградата главна вещ, респ. дворното място принадлежност към нея и приложимо ли е правилото на чл. 98 ЗС в този случай;
Ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя еднакви права от общите части на сградата и от дворното място, следва ли да се приеме, че дворното място също е придобило статут на обща част, макар и прехвърлените права да не съответстват на правилото на чл. 40 ЗС;
И обратното - ако при разпореждане с отделен обект от сграда едноличният собственик на сградата и мястото прехвърли на приобретателя различни права от общите части на сградата и от дворното място (1) или воля за прехвърляне на общи части изобщо не е изявена, а се прехвърлят само идеални части от мястото - както е в настоящия случай (2), следва ли да се приеме, че дворното място е изключено от общите части.
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Радост Бошнакова
чл. 1 ал. 1 ЗВСОНИ, чл. 124 ал. 1 ГПК, чл. 26 ал. 1 ЗЗД, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, чл. 280 ал. 2 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 284 ГПК, чл. 287 ал. 1 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 38 ал. 1 ЗС, чл. 38 ЗС, чл. 40 ГПК, чл. 40 ЗС, чл. 5 ал. 2 ЗВСОНИ, чл. 7 ЗВСОНИ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 98 ЗС
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
При предявен отрицателен установителен иск следва ли ответникът по иска, който се позовава на давностно владение, да докаже по безспорен начин началния момент на давностното владение, както и че същото е било явно, спокойно, несъмнително и непрекъснато?
Считат ли се за доказани твърденията на страна в процеса за изтекла в нейна полза придобивна давност, само въз основа на свидетелски показания на заинтересован от изхода на делото свидетел?
При установяване на незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, кой е началният момент, от който може да се противопостави давност по отношение на лице, което не е било страна в административното производство по издаване на административния акт?
Какъв следва да е срока на упражняваното давностно владение – пет или десет годишен, при условие, че е установена незаконосъобразност на административен акт по реда на косвения съдебен контрол, от който акт лицето претендира придобити права?
Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо кредитира свидетелски показания, дадени в предишна съдебна инстанция, ако мотивира съдебния си акт с тях, в случай че пред него е направено възражение за заинтересованост на свидетеля?
Длъжна ли е въззивната инстанция да изложи мотиви по всички възражения?
Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички доводи и възражения на страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право?
При недопускане на доказателства от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения следва ли въззивният съд да ги допусне?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Емилия Донкова
Определение №****/**.**.2025 по дело №****/2025
Как следва да се тълкува липсата на отбелязване на точен адрес съгласно чл. 573, ал. 2 и ал. 3 ГПК – през призмата на чл. 573, ал. 1 ГПК или през призмата на чл. 580, т. 1 ГПК, когато в производството по делото е безспорно установено, че нотариусът е действал в района на териториалната си компетентност и това не е оспорено от ищцата, напротив – в исковата молба тя твърди, че нотариалното удостоверяване е извършено в дома й в [населено място], [улица]? Непосочването на населеното място толкова съществен порок ли е, че да води до порочност на нотариалното удостоверяване, когато нотариалната заверка на подпис и съдържание е извършена извън кантората на нотариуса, но без да е нарушена териториалната му компетентност? Подлежат ли на поправка допуснати непълноти във формалните изисквания за нотариалните удостоверявания, в т. ч. добавяне на мястото и адреса на извършване на нотариалното удостоверяване? Ако поправката е допустима, следва ли да се тълкува разширително правната норма и при технически пропуск, който не се отразява на териториалната компетентност на нотариуса, да се прогласява нищожност? Въззивният съд следва ли да извърши собствен пълен, съвкупен и всестранен анализ на събраните доказателства и да направи своя самостоятелна преценка на събрания по делото доказателствен материал?
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Дора Михайлова
Решение №****/**.**.2025 по дело №****/2024
Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения във въззивната жалба и да изложи мотиви са тях, както и следва ли да направи анализ на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност в рамките на наведените в жалбата доводи? (По установителен иск за собственост)
Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.
докладвано от съдия Камелия Маринова
Търсене
Въведете само основните думи/цифри от израза, който търсите. Избягвайте съюзи и предлози като "и", "или", "от", "на", "по", "за" и др.
Пример 1: Ако търсите практика за израза "погасяване на право на строеж по давност", въведете само "погасяване право строеж давност".
Пример 2: Ако търсите конкретен съдебен акт, напр. "Решение №129/25.07.2019 г. по гр. д. №4280/2018 г.", въведете само номера и годината на делото или на акта: "4280/2018" или "129/2019".
Обикновено, търсеният от Вас акт ще бъде сред бързите резултати, появяващи се непосредствено под полето за търсене.
Модул "ГПК"
Отговорът на въпроса, който искате да прочетете е част от съдържанието с добавена стойност на "Българското прецедентно право" – Модул "ГПК", което е достъпно само за абонати. Той включва над 150 000 съдебни актове на Върховния касационен съд, Гpaждaнcĸa и Tъpгoвcĸa ĸoлeгии с анотирани правни норми и обобщения на най-важните правни изводи.
За да достъпите пълния текст на съдебния акт е необходимо да се абонирате за Модул "ГПК".
** Осреднена цена за годишен абонамент с функционалност "Стандарт" за модули "ГПК"/"НПК".
В случай, че не сте сигурни какви ползи ще Ви донесе абонамента, можете да заявите напълно безплатен и неограничен пробен достъп за 7 дни*
*Пробният достъп е еднократен и предназначен само за нови потребители, които нямат профил в системата. Активирането му подлежи на предварително одобрение от редакторите ни.
Отзиви от нашите клиенти
Поздравления за полагания труд на целия екип на "Българско прецедентно право", който винаги съумява да предостави актуална информация по иначе променливата съдебна практика! Всичко написано е ясно, точно и разбираемо!
Продължавайте в същия дух и винаги се стремете към още по-голямо усъвършенстване!
Успех!
– Бети Дерменджиева, адвокат
Много полезно, държите винаги информиран за най-новите решения на ВКС! Лично аз съм се абонирала и получавам на електронната си поща цялата нова практика на върховната ни съдебна инстанция. Препоръчвам "Българско прецедентно право" на всички колеги!
– Десислава Филипова, адвокат
Всеки трябва да го има. Е, не всеки, само който истински упражнява професията.
– Валентина Иванова
Поздравления за екипа! Винаги представяте най - новата и интересна съдебна практика! Изключително полезни сте и ви следя с интерес!
– Христина Русева, адвокат
Dictum - Pro Bono
Получавайте най-важното от съдебната практика във Вашата електронна пощенска кутия.