Джиро

Необходимо ли е изпълнителен член на колективния орган за управление на акционерно дружество да бъде изрично упълномощен да подпише временно удостоверение за притежавани акции, съгласно чл. 167, ал. 1 ТЗ?
Допустимо ли е последователно във времето издаване на две временни удостоверения за притежаването на едни и същи записани акции от един и същи акционер?
Валидно ли е издаденото второ по ред временно удостоверение за едни и същи акции на един и същи акционер, при налично и непрехвърлено предходно?
Записването / незаписването на временни удостоверения в книгата на акционерите на основание чл. 179 ТЗ има ли отражение върху удостоверяваните със съдържанието им права?
Когато един и същ акционер притежава две временни удостоверения за едни и същи записани от него акции, кое от тях е противопоставимо на дружеството и трети лица - първото издадено, дори да не е записано в книгата на акционерите по чл. 179 ТЗ или второто / поредното / по време на издаване, когато то е записано в книгата на акционерите? Има ли незаписването на временното удостоверение в книгата по чл. 179 ТЗ за последица непротивопоставимост спрямо дружеството и/или трети лица на правата на притежателя му?
Валидна ли е каузална сделка за прехвърляне на неиздадени акции, в чийто предмет не е посочено, че се прехвърля издаденото за тях временно удостоверение и същото не е индивидуализирано като ценна книга?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Застрахователни обезщетения | Морско право | Облигационно право | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Росица Божилова

Решение №/..2025 по дело №/2024

Допустимо ли е лице, различно от собственика на застрахованото имущество, да получи застрахователното обезщетение при настъпване на застрахователното събитие без цесия на права от собственика на застрахованото имущество?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Анжелина Христова

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Анжелина Христова

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 161 ГПК, чл. 225а КТК, чл. 245 ал. 1 КТК, чл. 262 ал. 2 КТК, чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 357 ал. 1 б. а КТК, чл. 43 КМЧП, чл. 78 ал. 1 ГПК, чл. 9 ал. 3 КТК

Решение №/..2024 по дело №/2023

Очевидна неправилност с оглед разпоредбите на чл. 537 вр. с чл. 466 ТЗ и сл. поради това, че по отношение на осъдителната претенция на главно встъпилото лице застраховател въззивният съд е заключил, че суброгацията има действие за главното вземане и суброгиралият се кредитор встъпва в акцесорните права на първоначалния кредитор, който има обезпечителен характер за главницата, включително и срещу авалиста по записа на заповед.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Бойчева

I-во отделение, Търговска колегия

съдия Мария Бойчева

Решения по чл. 290 ГПК

чл. 280 ал. 2 пр. 3 ГПК

чл. 225 ГПК, чл. 280 ал. 2 предл. трето ГПК, чл. 281 т. 3 ГПК, чл. 290 ал. 2 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 422 ал. 1 ГПК, чл. 485 ал. 1 ТЗ, чл. 537 ТЗ, чл. 78 ал. 3 ГПК, чл. 80 ГПК

Определение №/..2024 по дело №/2023

Неимуществени вреди | Непозволено увреждане | Облигационно право | Публичен деликт

При определяне на размера на неимуществените вреди какво следва да вземе предвид съдът?
Следва ли да бъдат разгледани всички съществени аспекти - тежестта на нарушението, неговата продължителност, ефектът пред третите лица, който е породил незаконосъобразният акт или противоправното действие/бездействие на държавата, степента на засягане на репутацията и достойнството, несигурността при планиране на професионалната реализация/и невъзможността за такава/, безпокойството и неудобството, причинени на лицето?
При определяне на обезщетението за неимуществените вреди, съдът длъжен ли е да вземе предвид конкретно съществуващи обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД, както и да изложи мотиви за значението им при определяне на размера на дължимото обезщетение?

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Мария Иванова

III-то отделение, Гражданска колегия

съдия Мария Иванова

Опр. по чл. 288 ГПК за допускане, Определения по чл. 288 ГПК, Решени

чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК

чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, чл. 280 ал. 1 ГПК, чл. 280 ГПК, чл. 283 ГПК, чл. 290 ГПК, чл. 52 ЗЗД

Определение №/..2024 по дело №/2022

Недействителност | Нищожност | Облигационно право

от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване - а именно разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Иво Димитров

Определение №/..2024 по дело №/2023

по приложението на процесуалните преклузии. Само в евентуалност е довода му, основан на чл. 513, ал. 2 вр. с ал. 1 ТЗ. При това, цитираната съдебна практика, освен че дава принципен отговор относно допустимите от авалистите възражения срещу приносител на записа на заповед, с която решението на въззивния съд не конфронтира, съдържа и произнасяне в конкретната, сочена от ответниците хипотеза на недобросъвестност/ злоупотреба с право - тълкувателната част на решение по т. д.№1588/2015г. на І т. о. ВКС, споделена в решение т. д.№84/2017 г. на ІІ т. о. ВКС, в идентична на настоящата хипотеза - непредявени срещу издателя на ценната книга вземания, основани на същата, в производството му по несъстоятелност, предвид последиците по чл. 739, ал. 1 ТЗ. Според същите, предвид самостоятелния характер на менителничното поръчителство поемателят разполага с право да упражни правата си по ефекта срещу солидарно задължените лица, като задължението на авалиста не може да се счита за отпаднало или погасено, нито с непредявяване на издателя вземането, основано на менителничния документ, имащ единствено гаранционна функция, нито дори с последващото изгубване на правосубектността на издателя. Акцентира се на безспорните последици от непредявяване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник, в сроковете по чл. 685, ал. 1 и по чл. 688, ал. 1 ТЗ – погасяване на процесуалното право за реализиране и удовлетворяване на такива непредявени вземания, а не погасяване на самото вземане.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Росица Божилова

Определение №/..2023 по дело №/2022

в отклонение от практика на ВКС – основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, а отговорът на останалите въпроси е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Вещно право | Граждански процес | Недопуска

докладвано от съдия Диана Добрева

Определение №/..2022 по дело №/2021

1. „Джиратарят по записа на заповед, придобил вземането по ценната книга след разпоредителната сделка, притежава ли активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и това свързано ли е с добросъвестно упражняване на неговите права по менителницата, в случай, че се позовава едновременно на два придобивни способа?”; 2. „Може ли ищецът да се легитимира, като кредитор на друго основание, различно от това признато с влязло в сила решение в производството по чл. 422 ГПК, което е послужило като основание за спиране на производството по Павловия иск и обвързан ли е съдът от влязлото в сила решение, което установява правопораждащите вземането юридически факти?“; 3. „При липсата на доклад по реда на чл. 146 ГПК от първостепенния съд, длъжен ли е въззивният съд наново да разпредели доказателствената тежест между страните, както и да им даде указания относно предприемане на процесуални действия по посочване на доказателствата? Какви са правомощията на въззивната инстанция при дадена от първостепенния съд различна правна квалификация на предявения иск? Налице ли е нарушение на съдопроизводствените правила, когато във въззивното производство съдът е дал различна от първостепенния съд правна квалификация на предявения иск, но не е дал указания относно подлежащите на доказване факти и необходимостта от ангажиране на допълнителни доказателства от страните, и с това лишил ли е ответника от право на защита? Законосъобразно и допустимо ли е решението на въззивната съдебна инстанция, с което се потвърждава решението на първостепенния съд, но с което е дадена нова правна квалификация на предявения иск?“; 4. „Ако крайният падеж на задължението не е настъпил към датата на извършване на разпоредителната сделка, осъществена от длъжника, както и когато вземането по ценната книга е прехвърлено чрез джиро след разпореждането с недвижимия имот, коя е относимата правна норма – тази по чл. 135, ал. 1 ЗЗД или чл. 135, ал. 3 ЗЗД?“, 5. „В хипотезата на чл. 135, ал. 3 ЗЗД прилага ли се оборимата презумпция на чл. 135, ал. 2 ЗЗД или в тежест на ищеца е да докаже фактът на знание у третото лице за увреждане на кредитора?“; 6. „Как следва да процедира първостепенният съд, когато нередовностите на исковата молба не са своевременно отстранени в указания от съда срок? Когато първостепенният съд е разгледал исковата молба, чиито нередовности не са отстранени в срок и се е произнесъл по съществото на спора, какви са правомощията на въззивния съд? Следва ли въззивният съд да обезсили първоинстанционното решение и да прекрати производството по делото? Какъв е по естеството си съдебния акт на въззивния съд, който се е произнесъл по съществото на спора, въпреки неотстраняване на нередовности на исковата молба пред първостепенния съд – неправилен или недопустим? Какви са правомощията на касационната съдебна инстанция при такива обстоятелства?“; 7. „Опорочено ли е и по какъв начин съдебното производство и крайният съдебен акт, при многократно удължаване на срока предоставен на ищеца за отстраняване на констатирани от съда нередовности, без затова да са налични уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 ГПК? Какви са правомощията на въззивната инстанция при такива обстоятелства?“ и 8. „Длъжен ли е въззивният съд да направи своите фактически и правни изводи по делото като обсъди всички допустими и относими доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните в тяхната съвкупност?“. Сочат, че вторият въпрос е решен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение №2/09.07.2019 г. по тълк. д. №2/2017 г. на ВКС, ОСГТК и решение №266/18.03.2021 г. по гр. д. №247/2020 г. на ВКС, IV г. о., третият с Тълкувателно решение №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, решение №212/18.02.2021 г. по гр. д. №859/2020 г. на ВКС, IV г. о. и решение №208/06.12.2016 г. по т. д. №2806/2015 г. на ВКС, II т. о., четвъртият с решение №207/13.12.2013 г. по т. д. №771/2011 г. на ВКС, I т. о., решение №1314/10.03.2009 г. по гр. д. №1765/2008 г. на ВКС, I г. о., решение №841/19.01.2010 г. по гр. д. №3530/2008 г. на ВКС, II г. о. и решение №643/27.07.2000 г. по гр. д. №27/2000 г. на ВКС, II г. о., петият с решение №60/20.04.2017 г. по гр. д. №3094/2016 г. на ВКС, IV г. о., решение №1314/10.03.2009 г. по гр. д. №1765/2008 г. на ВКС, I г. о., решение №190/03.12.2019 г. по гр. д. №4386/2018 г. на ВКС, III г. о. и цитираните в тях актове на ВКС, осмият с решение №92/16.03.2012 г. по гр. д. №980/2011 г. на ВКС, II г. о., решение №323/27.09.2002 г. по гр. д. №408/2011 г. на ВКС, I г. о., решение №408/07.11.2011 г. по гр. д. №1347/2010 г. на ВКС, I г. о. и др., а първият, шестият и седмият въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Поддържат и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно – основания по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

Недопуска | Търговски сделки | Търговско право

докладвано от съдия Василка Илиева

Определение №/..2022 по дело №/2021

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от съдия Емилия Василева

II-ро отделение, Търговска колегия

съдия Емилия Василева

Опр. по чл. 288 ГПК за недопускане, Определения по чл. 288 ГПК

Предстои добавяне

Определение №/..2022 по дело №/2021

Конфискация | Недопуска | Търговски сделки | Търговско право

Предстои добавяне на анотация. Междувременно, моля, прочете пълния текст на съдебния акт.

Отговорът на въпроса е достъпен само за нашите абонати.

докладвано от Върховен касационен съд, съдия Зоя Атанасова